Между другото, господин Рашидов, зелето е средство за оцеляване.

В Кюстендил откъдето съм се появил на бял свят с израза "сложих зелето" се изразяваше задоволство, че ще изкараме и тая зима.

Дори не знам какво е "чеп за зеле".

Мен ако питате, това е някакъв софийски жаргон, защото в зелето се слагаше малко сол, вода, малко цвекло, ако искаме да го оцветим.

Не съм чувал някой да слага "чеп" и не знам какво е това.

Не знам и какво е "1 процент от БВП за култура", не знам и какво е "добър и работещ закон за меценатството", не знам и какво е "промяна в правилника за събиране на авторски отчисления за творците", че по сегашния в МК има 5 контрольора за цялата страна.

Не знам и какво е "достойни заплати" за музикантите в симфоничните оркестри, не знам и какво е "пълна дигитализация на културното ни наследство".

Не знам какво е "държавни резиденции за преводна литература".

Може би и тези неща са като чеп за зеле.

Виртуални...

Не, с тоя статус не искам да кажа, че нищо не е свършено.

Напротив...

Свършено е...

Дано и ние да не сме свършени като ланското зеле.

Което, впрочем, беше вкусно.

*Коментарът е от фейсбук