“За кокошка няма прошка, за милиони няма закони”. С този рефрен от нашумяла песен в зората на демокрацията често у нас се мери борбата с корупцията.

Шумни акции много, разследвания - също, но накрая “големите риби” или се изплъзват от правосъдието, или се отървават с леки присъди и после харчат богатствата си на воля, недоволстват хората по градове и паланки. Макар и малцина, осъдени за корупция по висшите етажи у нас има. 

В поредица на “24 часа” ще ви разкажем кои са те и какво се случва с тях. Според Наказателния кодекс корупцията включва над 40 престъпления - от подкуп през безстопанственост до престъпление по служба и пране на пари. Герои на поредицата ще са депутати, министри, магистрати, кметове, шефове на държавни агенции и дружества. Един от тях е бившият шеф на “Топлофикация” Валентин Димитров, който е “на топло” в затворническо общежитие. Той е в първата редица на висшите държавни чиновници с ефективна присъда. Компания в челото на класацията му правят бивши депутати с кратка биография във властта и магистрати.

Куфщайн е малко тиролско градче с тесни и живописни улички, средновековна крепост, галерии и музеи. То е и банков център и седалище на големи австрийски финансови институции.

Маркус Валеруц е един от директорите на местна банка и обслужава сметките за 4 млн. евро на мастит български клиент и фирмата му “Промарк”. Разговаря увлекателно с него при посещенията му в Австрия. Хер Валеруц обаче не подозира, че важният клиент

ще се превърне

в най-емблема-

тичния

подсъдим

за корупция

в България в следващите 15 г.

Срещата с австрийския банкер е епизод от 4-те разследвания срещу бившия шеф на “Топлофикация” - София, Валентин Димитров, известен с прякора си Вальо Топлото. Почти всеки наказателен съдия в София е имал съприкосновение с делата срещу него, които продължават до днес. За Топлото адвокати казват, че е “приличен гражданин и великолепен специалист в енергетиката”. Но прокуратурата го уличава в не едно и две прегрешения.

Вальо Топлото е окован с белезници през юли 2006 г. Преди това от Австрия идва сигнал за съмнителни сметки с 4 млн. евро на българин в Куфщайн. Започва разследване. През август 2006 г. в сейфове в наши банки са открити 4 млн. лева. През декември са задържани и бившите заместници на Димитров Георги Рогачев и Емил Антов, екссъветничката му Лина Албанска и шефката на фирма “Шибър” Мая Стоилова. Имотите и сметките на Топлото са запорирани. Разследването е разделено на 4 дела. Наблюдава ги прокурор Божидар Джамбазов, който сега работи във Върховната касационна прокуратура. Обвиненията са за престъпление по служба, пране на пари, за нарушение на валутния закон и др.

9 г. след аферата - през ноември 2015 г., Вальо Топлото влиза в затвора за 3 г. Излежава присъда в общежитието в Казичене, след като е осъден окончателно по едно от делата за безстопанственост. Три инстанции приемат, че са

харчени излишно

пари на

дружеството за

луксозни стоки,

които са минавали в графата “представителни разходи”. Оправдани са обаче останалите подсъдими - бившите членове на борда на директорите на столичното парно Илко Йоцев, Иванка Диловска, Георги Рогачев, Георги Ненков и Пламен Василев.

Апелативните и върховните магистрати приемат, че от 2003 до 2006 г. Вальо Топлото е разпилял имущество за над 325 000 лв. Толкова пари той трябва да върне на “Топлофикация”.

В решенията си съдиите акцентират на прахосаното имущество, продължителния период на престъплението от 3 г. и

липсата на

обществени

поръчки при

сключване

на 17 договора

за рекламни материали. Оказва се, че са правени екзотични покупки за сметка на “Топлофикация”. Давани са пари за джет, джакузи, огромни количества захарни изделия, скъпи сирена, алкохол, аксесоари, лекарства, хранителни добавки и др. Само през 2005 г. за подобни покупки са изхарчени над 52 000 лв., а в същото време “Топлофикация” изпитва сериозни трудности при събиране на вземанията си от длъжници.

По време на съдебния процес служители свидетелстват, че при ръководството на Вальо Топлото асортиментът на закупуваните стоки, осчетоводявани за сметка на “Топлофикация”, непрекъснато се разширявал с “нетипични покупки”. В списъка влизат вафли, мюсли, диетични храни, сухи пасти, ракия, водка, какао, мед, кексчета, синьо сирене, яйца, шоколад “Линд”, морска сол, пици, гризини, сирена, подправки, маслини, сушени плодове, чипсове, пуканки, зехтин, оцет, горчица, майонеза, точени кори, броколи, лефер, сафрид, паламуд, щрудел, спагети, домати, балсамов отцет, артишок и много др.

Оказва се, че за нуждите на столичното парно са купувани четки за зъби, ризи , перилни и почистващи препарати, гъби, ароматизатори, дезодорант, чехли, халати, пяна за коса, корда, кърпи за лице, ароматни свещи, боя за обувки, разклонители и пр. В същата сметка са осчетоводявани лекарства, хвойнов еликсир, закачалки, препарати против молци, душ гел, дезифектант.

“Топлофикация” е имала и автопарк от 200 коли. Димитров твърди, че е ползвал предоставен му от Общинска банка автомобил, като на разположение му били още “Сузуки Витара” и “Пежо 605”. Въпреки това, той сключва договор за наем от

1208 лв. на месец,

за да ползва

и луксозен

“Лексус”

В обясненията си пред съда за големите харчове, които отивали винаги на една сметка на “Топлофикация”, Топлото казва, че разходите всъщност били “икономични и пестеливи на фона на дейността на дружеството”.

Според Топлото някои от покупките били за дома му, но поради “различната степен на интелигентност” на снабдителя, всичко било слагано на една фактура.

“Подсъдимият е знаел за високия размер на несвойствени разходи, като голяма част от закупуваните стоки са били за неговия кабинет и дом, знаел е, че голяма част от стоките са необичайни за дейността на дружеството и не е направил нищо, за да сведе до минимум тези разходи. По този начин е допуснал настъпването на общественоопасните последици - разпиляването на средства на дружеството”, пише съдът в мотивите към присъдата.

Краят на сагата с делата на Вальо Топлото обаче е далеч. Две от 4-те му производства са висящи, и то на първа инстанция. Едното е за пране на около 12 млн. лв. и укриване на данъци, което върви в Софийския градски съд вече 8 г. Поредното заседание, насрочено от съдия Петя Крънчева, ще се проведе на 13 декември.

Подсъдима с Димитров първоначално бе и възрастната му майка Цеца Димитрова, по-известна като баба Цеца. Причината - според прокуратурата

тя не платила

200 000 лв.

данъци, а

Топлото изпрал

близо 12 млн.

лева. Делото срещу баба Цеца обаче бе прекратено, след като преди години жената почина на 86-годишна възраст. Над 4 г. от живота на пенсионерката минаха под знака на шумните разследвания срещу сина ѝ, на разпити и ходенето по съдили. В хода на делото за пране на пари Валентин Димитров поиска съдът да вдигне запор върху 197 881 лв. по негови сметки. Обясни, че парите били спечелени от почтен бизнес. Преди да почне работа в “Топлофикация”, той имал 2 сметки в австрийска банка, открити през 1989 и 1990 г.

Минаха вече 11 г., а едно от делата срещу Димитров - за присвояване на близо 6 млн. лв. от “Топлофикация”, пак е на старта. Разследването започна през 2006 г., а обвинителният акт по него бе внесен за пръв път в Софийския градски съд (СГС) през 2008 г. Според прокуратурата са източвани пари от дружеството чрез закупуване на арматурни елементи от фирма “Шибър” на завишени цени или на части, което ги е оскъпявало. При сделките бил заобиколен и Законът за обществените поръчки.

Първото внасяне на делото в Софийския градски съд мина благополучно. Само след година тогавашният председател на съда Георги Колев осъди Вальо Топлото на 14 г. затвор. Присъди тогава получиха Лина Абланска и шефката на фирма “Шибър” Мая Стоилова, а Емил Антонов и Георги Рогачев бяха оправдани.

На втора инстанция делото се застоя 3 г. и накрая Софийският апелативен съд (САС) оправда всички. През май 2013 г. Върховният касационен съд върна делото на САС. Той , не се съгласи с извода на втората инстанция, че “Топлофикация” не е била длъжна да спазва процедурите по Закона за обществени поръчки, тъй като финансирането било от Европейската банка за възстановяване и развитие и Световната банка. Следващият състав на апелативния съд, поел делото, пък реши направо да прекрати делото и да го върне на прокуратурата с мотив, че обвинението е неясно, нелогично и непълно и още първият съд е трябвало да върне обвинителния акт за доработване.

Впоследствие

4 пъти

прокуратурата

внася делото

в градския съд,

но съдия Величка Цанова ѝ го връща заради процесуални нарушения. Най-после на 10 април т.г. апелативните съдии Пламен Дацов, Светла Букова и Атанаска Китипова разпоредиха делото да тръгне в Софийския градски съд. Тримата са на мнение, че това, което пише в обвинителния акт, съдържа елементите на престъплението присвояване. Заседание в съда е насрочено за 28 ноември т.г.

Любопитна е и историята на делото, от което част е австрийският банкер хер Валеруц. То е известно още като “валутното дело” срещу Топлото. То тръгна отначало два пъти в Софийския районен съд, а обвинителният акт бе връщан на прокуратурата 2 пъти. Според обвинението между 1999 и 2003 г. в Австрия Топлото извършвал финансови сделки в нарушение на валутното ни законодателство, като предоставените от него кредити и сделки с ценни книжа са за близо 6 млн. лв. Другото обвинение е, че между 2004 и 2006 г. пак e нарушил валутните закони като управител на фирма “Промарк”. Той не декларирал пред БНБ сделки за над 16 млн. лв.

На първа инстанция районният съд го осъди на 5 г. затвор. После състав на градския съд с председател Румяна Ченалова гледа делото 2 г. и чак тогава забелязва пропуски в обвинителния акт, които нарушавали правото на защита на Топлото и връща делото на прокуратурата. То стартира отново в районния съд през август 2014 г. След оправдателната присъда обаче прокуратурата отказа да поддържа обвинението, тъй като това, за което Димитров е подведен под отговорност, не било престъпление.

През юли т.г. Вальо

Топлото се обяви

за жертва на

изпълнителната

власт

Пред Софийския апелативен съд той поиска да бъде пуснат от затвора 10 месеца и 9 дни преди да излежи 3-годишната си присъда. В жалбата си написа, че съдът на първа инстанция не удовлетворил желанието му, понеже се съобразил с интересите на изпълнителната власт, и взел решението под “мощен медиен натиск”. Апелативните съдии отхвърлиха жалбата му и го оставиха в затвора. Не намериха доказателства, че той се е поправил в килията. Посочиха, че оставят без коментар възраженията на Топлото за намеса на изпълнителната власт и оказване на обществен натиск, защото няма доказателства за това. Очаква се Вальо Топлото да напусне затворническото общежитие в Казичене в началото на 2018 г. Не е изключено той да подаде и друга молба за предсрочно освобождаване по коледните празници, когато и магистратите, не само Дядо Коледа, сбъдват желания.