Такова достойно дело може да бъде едно решение на Светия синод на БПЦ за признаване на Македонската православна църква. Създаване на връзка между майка и блуден син. Разбира се, че има проблем. И Левски някога е имал проблем. И го е споделил открито чрез думите на поета:
мисля,че канонът
мъчно ще направи да заглъхне стонът;
че ближний ми има нужда не в молитва,
а в съвет и помощ, когато залитва.
Ближни са ни македонците, независимо че от десетилетия блуждаят в чужди светове, че ги владеят безбожни мисли, че се отродиха от самите себе си и се направиха, че не познават майка си. И така десетилетия наред. Но гледаме ги днес. Завръщат се с тиха стъпка, откриват и себе си, и нас. Те днес имат нужда от помощ, от добър съвет и канонът едва ли ще помогне да заглъхне техния стон. Нима майката няма да прегърне своя блуден син, а ще му чете „конско” на прага на дома?
Толкова се объркаха в тоя живот нашите македонски братя, че чак в далечната античност забиха. Но ето ги, събуждат се, завръщат се. Ще ли ги приласкаем? Или ще им затръшнем вратата с думите: „Елате по-късно!” и ще продължим да се молим за тяхното „спасение”. Левски не мисли така. Той знае:
че благата дума, че правото дело,
че светата правда, изказана смело,
че ръката братска, без гордост, без вик
подадена скришно на някой клетник,
са много по-мили на господа вишни
от всичките химни и тропари лишни.
Левски знае. И Вазов знае. Но знаят ли тези истини отците от нашия Свети Синод. Знаят ли, че за да помогнеш на душата човешка и божия, трябва да имаш волята да разсечеш Гордиевия възел. Той не се разплита с канони, с молитви. Той се разсича. Не е безопасно. Има риск. Но и пред Апостола – светецът български, е имало риск. Но е направил съдбовната крачка към свободата. А е могъл в пост, в молитва, да се моли за спасението на нашите души. Решил е друго. Има такива моменти в живота, в които Господ насърчава решителните. Те са му мили, те са му скъпи. Те застават до него, там Горе. Българската православна църква може да извърши едно Богоугодно дело. И да понесе дори кръста на страданието заради него. Но трябва да го направи. За да ни просветне като народ. За да изправим снага. Да бъдем себе си.