Малък експеримент с тълповидното мислене

Много българи схванаха големия успех на Григор Димитров в Лондон като чудесен повод да покажат, че люто мразят всеки, който не изпада във възторг. Този нагон според Хана Аренд е основна дефиниция на тоталитаризма.

При обикновената диктатура човек може и да не одобрява властта, важното е да си трае. При тоталитаризма това не е достатъчно - всеки трябва постоянно и шумно да одобрява властта, да се възхищава и дори да я обожава екзалтирано. И ако ентусиазмът му е някак си сдържан, целият гняв на будната тоталитарна общественост се стоварва върху главата му.

Самият Гришо едва ли предполага, че успехите му могат да имат нещо общо с политиката. Но основен инстинкт на политиката е да си присвоява всички успехи и да ги използва както бухалка. По-конкретно сега жертва на будната общественост стана Петър Волгин, който си позволи да напише във фейса, че успехите на Гришо няма да променят с нищо живота на българина, така че този възторг според него е неоснователен. Левите си замълчаха мъдро, но десните адски се въодушевиха - падна ли ни най-сетне, другарю Волгин!

Аз пък си позволих в “24 часа” да оспоря твърдението на Волгин с логически аргументи, а не с ругатни. (https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6559278)

Прочетете псувните под тази статия и ще видите за какво иде реч - не, троловете не приемат хладната логика, па макар и тя да е в защита на Гришо. Те искат екзалтирано преживяване, искат танца на свети Вит!

Но юродиви у нас - колкото щеш. Липсват ни хора, които мислят аналитично. И аз се опитвам да запълня тази липса с променлив успех, но какво да правя, толкова мога.

Воден от чисто научен интерес, подхвърлих във фейса, че известен принос за големия успех на Гришо има и “другарят” Румен Сербезов, който стана първи секретар на БКП в Хасково през 1978 г. и построи там кортове. Преди това там нямаше ни кортове, ни тенисисти. Значи нямаше да го има и тенисиста Гришо.

Това си е факт. Но този факт вбесява. Видна протестърка от служителките на бившия президент написа отдолу иронически: “Изначално всичко дължим наСъветската армия, защото, ако я нямаше нея, нямашеда я имаБКП...”

Бивш лидер на СДС и автор на “хартатата за християнските ценности” : “Да, ама разбира се. То, ако го нямаше ЦК на БКП, а имаше само прогнил капитализъм, в Хасково никога нямаше да има хубави кортове, а и в България едва ли щеше да има тенис кортове, да не говорим за асфалтови пътища и автомобили…”

Създател и бивш лидер на СДС, известен кинорежисьор: “Ако не беше деветосептемврийският преврат, Валери, в България щеше да има и кортове, и писти, и всичко както във всяка нормална европейска страна. Щеше да има и пържени картофи, пици и кафенета по тротоарите далече преди да ги “внедри” Сербезов, почерпил “упадъчния капиталистически опит” на Япония. Нямаше да стрелят и по границите, желаещите да напуснат рая на БКП...”

Ако исках да отговоря в същия тон, щях да напиша, че ако го нямаше деветосептемврийския преврат и ако не бе Съветската армия, въпросният кинорежисъор едва ли би завършил кинорежисура в Москва и сигурно щеше да продава чушки на пазара.

Но аз не го правя, защото с всички сили се опитвам да не мисля тълповидно. По същия начин мога да пренаредя и биографиите на всички гореспоменати, като навсякъде тръгвам от Съветската армия. Щяха ли изобщо да съществуват? Щяха ли майките им и бащите им да се срещнат и да се запознаят?

Тези политизирани хора имат готова абстрактна теза, а цялата конкретика трябва да се нагоди според нея. Каквото не влиза в калъпа, реже се. Конкретният човек не трябва да пречи на схемата.

Хегел описва това мислене в знаменитото си есе “Кой мисли абстрактно”. Например елегантна дама прави забележка на продавачка, че яйцата й са развалени. “Какво - избухва търговката, моите яйца ли са развалени? Самата ти си развалена! Баща ти го изядоха въшките, майка ти се таковаше с французите, баба ти умря в приюта, знаем откъде са ти тези дрешки, ако не бяха офицерите, нямаше да си така пременена! Порядъчните жени си гледат домовете, а на такива като теб мястото им е в затвора!”

Това според Хегел е пример за абстрактно мислене - всичко, и дрехите, и бащата, и майката, и целият род, всичко е боядисано в цвета на тези развалени яйца. Но пък споменатите офицери, ако изобщо съществуват, биха видели у същата дама съвсем други качества. Каква е тя наистина? Така и не знаем.

Тоталитаризмът мисли абстрактно. Демократът се напъва да мисли конкретно, но не винаги му се удава. Към първите седем тоталитарни години му се наслагва и ефектът на пропорционалната избирателна система, в която груповото мнение е задължително, да си дойдем на думата.

Факт. Част от хасковския електорат си спомня с добро Сербезов. Ако политикът се бори за мнозинство в отделен район, той не може да си позволи да ги отблъсква, а обратното - трябва да признае, че Сербезов е построил кортове. А пропорционалният политик трябва да се разграничи от противника и да покаже, че е верен партиен воин - ако не бе дошла Съветската армия, казва той, Сербезов изобщо нямаше да го има, но пък в Хасково щяха да се построят поне 50 корта още през 1950 година.

Това обаче е абстракция. А конкретният факт е, че наистина без Сербезов в Хасково нямаше да има кортове поне до 1990 година. А те се появиха някъде от 1980 г. Сред първата реколта млади тенисисти на хасковските кортове е Димитър Господинов, бащата на любимия на всички Гришо. Той записва ВИФ, (днешната Спортна академия), там се запознава с майката на Гришо, двамата се връщат в Хасково и гледат бебето на корта.

Ето какво разказва майка му: “Непрекъснато бяхме на кортовете. Понеже нямаше какво да правя в свободното си време, ходех там с количката. Нямаше кой да ни помага и аз навсякъде водех Гришата, а когато се налагаше да го оставя на баща му, му го връчвах със сак с памперси, дрехи и шишета.”

За пръв път Гришо хваща ракетата още на 3 години, а когато е на 5, баща му прави покрай него групичка от 7 деца, като останалите са с по 2 години по-големи. И така нататък…

В кариерата на Гришо са помагали много хора, като например

Стоичков и Бербатов, федерацията по тенис и пр. Без тяхната материална помощ Гришо едва ли би могъл да се учи в академията Sanchez-Casal, а по-късно и в академията на Патрик Муратоглу в Париж и др. Но пък ако не бе хванал ракетата още на 3 годинки, едва ли щеше да притежава магията, заради която тези академии са го поканили. Те не приемат кой откъдето дойде, а само най-талантливите.

И днес в България има млади и талантливи тенисисти, които търсят средства, за да се усъвършенстват в най-големите академии. Сред тях например е Александър Лазаров, синът на Краси Лазаров - единственият наш тенисист, който преди Гришо успя за кратко да влезе в световната стотица. Спомням си го как на 3-годишна възраст размахваше една малка ракета по корта и в повечето случаи се разминаваше с топките. Сега е поканен в академията на Надал, но също търси спонсори…

Такива талантливи младежи у нас сигурно са поне една дузина. И вместо да мислим абстрактно, по-добре да помогнем конкретно и кой с каквото може. И най-вече да благодарим на тези, които са сторили нещо за тениса.