- Проф. Келбечева, запозната ли сте с изследването, според което голяма част от българите имат носталгия по соца?
- Да. Евродепутатът Андрей Ковачев ми се обади лично притеснен и ми каза за изследването, което е било поръчано от него. Но има и други изследвания по тази тема, които показват, че България е на първо място по т.нар. "Остносталги", както в Германия наричат това явление. Аз мисля, че това е факт и той е не по-малко страшен, отколкото констатацията, че сме на последно място по стандарт на живота в рамките на ЕС, защото съм убедена, че нивото на обществото се определя не от параметрите на това какво и за колко пари слагаме в стомаха.
- Как си обяснявате тези резултати?
- Конкретно всичко произлиза от тотално нерешения проблем какво представлява комунизмът като идеология. И какво налага тя в България. Как примерно Коминтернът финансира метежи и атентати у нас. Досега тези неща отсъстваха от българските учебници. Идеологическата основа на режима ни караше да учим една фалшива история. Слава Богу, новата програма, която все още се работи и която критикувахме с плам и преди всичко с исторически аргументи, в 10 клас ще се учи. Фактически обучението досега спираше до Първата световна война, защото след това било противоречиво.
- Къде е мястото на България спрямо другите бивши соцстрани по отношение на познанието за комунизма?
- В страни като Полша, Чехия, Унгария, Румъния и Словакия нещата са решени отдавна. Въпрос на идентичност е – какви сме ние и какво сме наследили от комунизма. Виждаме как
неговите метастази продължават
да се развиват
И голяма част от проблемите ни и днес имат генезис в този човеконенавистен режим. А той е такъв буквално до своето сгромолясване. Сега някои казват: Като избухна демокрацията, всичко се е разрушило, а иначе какво спокойствие било, какво здравеопазване и образование сме имали... Но излезна информация и статистика, които ясно показват, че тези приказки за либерализация са смешни. Имало е и десетки политически затворници. Това е наглост. Всички източноевропейски страни правят огромни усилия за създаване на мемориали за национална памет, музеи. А ние, макар че се направиха страхотни документални филми, до голяма степен нямаме представа за нашето дисидентство,
за това кои хора са били подложени на натиск. Георги Марков например е най-ярката фигура в международен мащаб – няма друг убит интелектуалец от режимите в Източна Европа, и то зад граница. Ние сме шампиони с този терор на комунизма, който прекрачваше граници.
Не можем да сравним декомунизацията, която се извърши в другите страни от Източния блок, включително и Румъния, с това престъпно, бих го нарекла, отношение към близкото ни минало и познанието за него. И в Румъния имат огромен набор от наръчници как да се преподава на ученици и студенти. Ние сме най-зле.

- Някои казват, че трябва да мине още време, за да бъде направена оценка...
- Не е вярно. С разсекретяването на архивите имаме огромен масив от документи, които позволиха на българските историци да си изпълнят дълга към обществото. Няма вече бели петна.
- Означава ли това, че режимът не е бил толкова лош?
- Не. Той е оценен от историята и от политиката – това е престъпен античовешки режим, който лично по мое мнение е върнал историческото развитие на България.
Но проблемът с образованието ни произлиза от цялостното несправяне на българското общество с последиците от комунизма. Нямаше не само лустрация, а и декомунизация. Става въпрос за знание, а нивото е много ниско. 50 процента от хората наистина не знаят какво се е случило по времето на комунизма. Тези нерешени проблеми естествено рефлектираха и върху начина, по който се пишеха учебниците. В тях се репродуцираха ужасни клишета от предишните периоди.
- Какво е състоянието на учебните програми по история у нас към момента?
- В първата редакция на учебниците за десети клас имаше даже регрес прямо някои предишни програми. Както едно време в някои учебници нямаше изобщо Народен съд,
нямаше нищо за комунистическата идеология,
за диктатура на пролетариата, за терора и за изграждането на репресивната система на комунистическата държава. И термините дори ги нямаше. Нямаше и ДС и лагери – това нещо отсъстваше, така че с много натиск успяхме да принудим с доц. Лъчезар Стоянов Министерството да влязат някои от тях в учебниците по "История и цивилизация".
Тепърва ще видим какво ще стане на практика.
- Случайни ли са били тези пропуски?
- И двамата с доц. Стоянов сме убедени, че това не беше случаен пропуск, а изключително добре манипулирани замитания и отказ от използване на терминология, на понятия и на факти в края на краищата, които да покажат същността на комунистическия режим.
- Според вас кой пречи да се изучават тези неща в училище?
- Историографските постижения вече позволяват да се дадат категорично оценки за всички аспекти на този режим и те да влезнат в учебниците. Но мисля че това е
последният пристан на легитимността на БСП,
защото на тях ще им се наложи тежка раздяла със “славното минало”, което е една от мантрите на тази партия и се превъзпитава у младото поколение. Вижте рокерите на Бузлуджа и митовете за славната история на "столетницата". Продължава и култът, и това абсолютно неадекватно отношение към Тодор Живков като баща на нацията.
- Може ли нашата памет да е различна в сравнение с другите страни, преминали през комунизъм?
- Непрекъснато се спекулира с думата памет. Ама ние си спомняме, казват - спомняте си цензура. Невежество е. Няма колективна памет – знанието поражда оценката на който и да било исторически период и тази статистика го илюстрира най-добре. Нищо не може да се противопостави на знанието и то трябва да стане основа на разбирането и критичното мислене на младите хора и разбира се, промените в образователната система – те са първото нещо, от което трябва да се започне. Но битката не е приключила.