Отношението към християните е объркващо - хем са най-близките до мюсюлманите, хем трябва да бъдат убивани

Противоречията се дължат на факта, че Мохамед получавал свише откровения в продължение на 22 г., някои от които - по конкретен повод

Текстове от Корана често биват използвани като оправдание за насилие – от джихадистите срещу друговерците и срещу жените. Само преди дни избухна скандал с учебник за 6-и клас, в който пише, че Коранът смята мъжете за по-висши същества и дори имат право да бият жените си, както и обяснението за джихад, че значи рязане на глави. Това предизвика бурен скандал в обществото.

Авторите на учебника заявиха, че не могат да цензурират Корана, но учителите трябва да сведат достъпно текстовете до децата. От Главното мюфтийство се оплакаха, че мюсюлманчетата не искали да влизат в час, защото съучениците им ги наричали джихадисти.

Наистина ли Свещената книга на мюсюлманите проповядва използване на сила срещу други хора?

Коранът не е панацея за всички проблеми,

той не е единственият източник за живота на изповядващите исляма, коментира арабистът проф. Цветан Теофанов пред "168 часа". Вторият извор на мъдрост са изказванията на пророка Мохамед, който отговаря на различни въпроси на свои сподвижници. Третият са мненията на мюсюлмански учени тълкуватели, които обаче много се различават.

Още по времето на кръстоносните походи започва тълкуване на ислямските постулати чрез т.нар. атомистичен подход - всеки текст се взема сам за себе си и независимо от останалите. Тоест след като е казано: "Бийте ги" за жените, мъжете може с чиста съвест и с божие разрешение да налагат половинките си. Но това разбиране е твърде ограничено. Според проф. Теофанов трябва да се отчита цялостното послание на Корана за отношението към жените и да се има предвид, че използваните думи често имат по няколко значения.

"Употребеният в оригиналния Коран глагол означава и "бия", и "удрям", също и "потупвам", има различни нюанси", коментира професорът. Мюсюлмански богослови смятат, че мъжът първо трябва да поговори с жената с благи думи. Ако те не подействат, втората степен е да я изостави в леглото. Чак накрая идва възможността да я удари, като това в никакъв случай не значи побой, допълни проф. Теофанов.

Свещената книга на исляма посочва

три условия,

при които силният пол може да

усмирява слабия

Първо, когато дамата се кипри и гизди против волята на мъжа си. Второ, когато престане да се моли. Третото, когато излезе от вкъщи без разрешението му. Като различните школи тълкуватели “дават” различни “права” на мъжа да накаже половинката си.

Като цяло специалистите смятат, че трябва да се е случило нещо драстично, за да има удари или бой.

В Корана освен въпросната сура има и други текстове, които засягат отношенията между двата пола. "Ислямът цени роднинската кръвна връзка. За него тя е свещена. На едно място се казва, че жената стои с едно стъпало под мъжа. Той трябва да се грижи за прехраната и жилището, а нейното задължение е отглеждането на децата. Това е консервативното мнение. Но има доста мюсюлмански държави, в които постулатите се тълкуват по различен начин - че жената също работи", заяви арабистът.

От гледна точка на правата мъжът и жената са равнопоставени. Предимствата на мъжа са пророчеството, религиозното водачество, отговорността за семейството, твърдят експерти.

Ислямът предвижда превъзходството на единия пол и по друг начин, не само в семейството. Според Корана при решаване на спорове или съдебно дело думата на един мъж се приема за свидетелско показание, но на една жена – не. А дамите трябва да са две, за да се зачете споменът им колкото на един представител на силния пол. Този постулат е описан с чувство за хумор и с намек за разсеяността на жените: "Ако едната забрави, другата да й напомни какво се е случило".

В едно от откровенията на пророка Мохамед се казва, че

когато видял ада насън, повечето му обитатели били жени

Обяснението му е, че те са по-материално настроени и изкушават мъжете да съгрешават в земните дела, за да се облагодетелстват.

Част от учените тълкуватели на Корана твърдят, че не може да се говори за подчинено положение на дамите според исляма, защото чак след възникването му те са получили уважението, което им се полага. Преди това са били робини. Мюсюлманската религия издигнала слабия пол, защото набляга на семейните ценности, а майката и съпругата са техни пазители.

Нещо повече – бременна, загинала при катастрофа или при раждане, може да бъде провъзгласена за мъченица на вярата шахида, ако е мюсюлманка.

Друга школа обаче смята, че жените не може да се образоват, да шофират и да заемат ръководни постове.

Освен за отношението към по-слабия пол в Свещената книга на мюсюлманите е спорен въпросът за войната, с който спекулират най-вече бойците на "Ислямска държава". Според проф. Теофанов в класическото си определение

джихадът бива два вида - боен (малък)

и духовен (голям)

Първият е с военни действия, а вторият - когато човек възпира душата си от страсти и съблазни, което не може да се каже за терористите от ИДИЛ.

Сега се говори за асиметричен джихад - война с малко вложени средства. Става дума за удари с ръчно направени бомби или с камиони, които се врязват сред пешеходци, които обаче нанасят огромни поражения. Избиват мирни хора.

Коранът абсолютно забранява при джихад да се избиват жени и деца, хора от същата вяра, което в действията си в Ирак и Сирия ИД не спазват.

Обучителите на терористите са запознати с Корана, но той е удобен за манипулация, ако се извадят конкретни текстове извън контекста им, казват специалистите.

Свещената книга на исляма е спускана свише към пророка Мохамед в продължение на 22 г. Той е получавал различни откровения. Словото е събрано и систематизирано след смъртта му през 632 г. Някои от посланията ги е получил като откровение по конкретни поводи. Те са били валидни за конкретния случай, но въпреки това са останали като част от книгата, твърди проф. Теофанов.

Различни действия може да получат аргументация,

ако се вгледаме в нея Ц например за настъпване на демокрацията или обратното - за терористични действия.

Според богослова Венцислав Каравълчев Коранът изобилства от противоположни мнения по един и същ казус и това води до лесна радикализация на мюсюлмани. Така както в една от сурите се казва, че християните са най-близките по любов до мюсюлманите, има и обратното твърдение:

"И ги убивайте там, където ги сварите, и ги прогонете оттам, откъдето и те ви прогониха!",

"И не вземайте ближни от тях, докато не се преселят по пътя на Аллах! А отметнат ли се, хващайте и ги убивайте, където ги заварите".

Според проф. Теофанов в момента ислямът е приватизиран. Първо - от Осама бин Ладен, който не е легитимиран да говори от името на всички мюсюлмани. Сега и от т.нар. халиф. Никой не го е упълномощавал да бъде такъв. Според Свещената книга това става чрез съвета, т.нар. шура. Митът, че ислямът проповядва нетърпимост към друговерците, също не е верен, смятат експертите. В един от текстовете на Корана се казва: "Ако Аллах желаеше всички да бъдат вярващи мюсюлмани, щеше да направи това, но той направил хората различни народи, култури, за да се обогатяват един друг.

Който убие един човек не по право

и закон, сякаш

убива всички хора".

На друго място се говори, че "Няма принуда в религията", "И почетохме Ние синовете на Адам". "Който спаси човек, той сякаш е спасил всички хора."

"Така че не може да се каже, че Коранът призовава към насилие. То предполага хаотично избиване и угнетяване на хора. Свещеното слово на исляма е против угнетяването на хората, против деспотизма", смята проф. Теофанов. Целият проблем е в интерпретацията.