Защо в разкритията се наложи куртоазният тон

Класическа сцена в холивудското кино е, когато главният герой мерне нещо през чужд прозорец. Я гола жена, я убийство, я убийство на гола жена. Вижда се сцената за миг, докато някой дръпне обратно пердето. И оттам нататък загадката започва да се разплита…

Напоследък така работи и тукашната демокрация

– за миг се дръпва пердето, мярва се я гола плът, я ръка с пистолет, но пердето пада и загадката си остава. Едната партия дръпва за миг пердето, за да покаже задника на другата. Другата отвръща със същото и така парче по парче лъсва цялата истина.

Тези дни Елена Йончева дръпна за миг пердето с филма “Граница”. ГЕРБ веднага отвърна с конституционни промени, ще маха давността за криминалната приватизация, за чийто демиург вече се пробутва другарката Нинова. Няма вече Костов, дори Прокопиев е на заден план. Но Нинова реши да отвори широко прозореца – дайте да махнем и давността за масовата приватизация, за концесиите на прехода, за групировките, мутрите и т.н. И тогава ще гласувам за конституционните промени.

Спокойно, никой няма сериозни намерения

да развърже торбата на приватизацията. Води се пропагандна война, най-вероятно заради бъдещите обществени поръчки. БСП иска дял от поръчките, без да е в коалицията, същото иска и ДПС, защото това бе практиката в началото на прехода.

Но нищо не пречи да останем в плен на илюзията за предстоящото въздаване на справедливост. Аз например бих попитал –

защо ГЕРБ ще маха давността само

след 1992 година?

Банките например бяха приватизирани под тезгяха през зимата на 1989–1990 година и с това започна целият грабеж. Което за пореден път показва, че от революциите печелят главно банкерите.

Но пък вече 28 г. виждаме колко хубаво нещо е многопартийната система. Отвориш вестника – пак се вдигнало някое перде и пак лъснал някой задник. Докато при комунизма не беше перде, а тухлена стена, напълно непроницаема. Какво ли се случваше зад нея? А може би нищо не се и случваше и това би било най-тъжното. Защото, ако в една власт няма секс, предателство и ножове в гърба,

значи вече

е обхваната от старчески маразъм

Днешната власт е далеч от третата младост, но все пак се забелязва едно облагородяване на маниерите. Защо си изпати видният сербез политолог Антон Тодоров? Пратили го бяха на екрана да направи дебелия намек, че около самолетите “Грипен” имало някакви подкупи, някакви милиони. А той влезе в хулигански режим, неподходящ за една европейска партия. И културната общественост се възмути – с такива ли простаци ще ни вкарвате в Европа?

Знаменателното е, че ГЕРБ се засрами и го уволни от депутатството. Кога в миналото БСП е уволнявала депутат само защото има лоши маниери? Обратното – лошите маниери едно време бяха необходим реквизит при влизането в парламента.

Това изчистване на маниерите не говори добре за демокрацията. Ние знаем, че

простотията си има

солиден електорат

и той би трябвало да е по-широко представен в парламента. По принцип пропорционалната избирателна система би трябвало да дава адекватно представителство на всякакви идентичности, били те етнически, екологически, сексуални, псевдоинтелектуални и т.н. Естествено, многобройната прослойка на хората, на които им липсва европейското възпитание, би трябвало да дава тон за песен в управляващата коалиция.

А вместо да го носи като орден на ревера, тя го гони от парламента. Свидетели сме на нова мода – задължително културно поведение. Актуалният политик трябва да е доброжелателен и “проактивен”, както сега е прието да се казва, пропасивните ги гонят. Това показва и временната екранна изолация на Валери Симеонов и Иво Христов, защото я са се появили, я пак обществениците са гракнали: “Оставка! Оставка!”

За сравнение вижте как депутатката Десислава Атанасова поднесе по телевизията идеята за конституционни промени с цел премахване на давността и намекна между редовете, че Корнелия Нинова май е замесена в криминална приватизация. По същество не се различаваше от изявата на Антон Тодоров, но по форма бе връх на куртоазната перфидност!

Пояснявам, думата “куртоазия” не идва от “Азия”, а от “двор” на старофренски, тоест означава дворцови маниери. Дворцовите маниери са изчистени от всякакви профанни думи и фрази, защото те псуват елегантно между редовете.

Къде изчезнаха мускетарите дуелисти

като Яне Янев? Прибраха ги в калъфа за други времена. Укротиха даже професионалния берсеркер Волен Сидеров - нито го виждаме по телевизията, нито тормози американските посланици по ресторантите, нито се подвизава по самолетите. Политическата борба взе да става прекалено куртоазна.

Къде отидоха и главните прокурори от породата на Филчев и Татарчев? Около тях постоянно вреше и кипеше, все нещо се случваше. Медиите и опозицията ги изкарваха ту шизофреници, ту убийци, ту ексхибиционисти. Днес прокурорът Цацаров е като патриарха - чувам, че като срещне депутат, вече подавал ръка за целуване.

Значи навлизаме в качествено нов етап на прехода. Някои автори отдавна твърдят, че преходът е свършил. Аз съм на обратното мнение и ще ви кажа защо. Ако под преход разбираме дива смяна на собствеността, доколкото чувам, сега вървяло точно същото, само че вторично. С това впечатление оставам от четене на някои опозиционни медии тези дни. Те твърдят, че целта на конституционните промени е да се отнеме бизнесът на тези, които го отнеха от държавата през 90-те г.

Вярвам им безпрекословно, само питам – как така хем преходът свърши, хем върви експроприация на експроприаторите? Един-двама автори пак повториха старата теза на Костов, че комунистическите държавни предприятия стрували толкова, колкото дал пазарът. Щом дал 1 лев за Кремиковци, значи толкова струвало. Щях да съм 100% съгласен, ако приватизацията бе станала с пазарни средства. А у нас тя стана със скрити договорки и без пари – било срещу компенсаторки, било срещу безплатни бонове, събрани с измама от населението, било срещу неизпълнени обещания.

Къде го видяхте

този пазар?

Както едно време съобщи професор Драгомир Драганов, през 1997 г. собствеността бе разпределена между партиите по квоти на тайна договорка, както Рузвелт, Чърчил и Сталин си поделили Европа на една салфетка. Тогава той (професорът) беше депутат, та знае.

Това добре, но сега на власт са други партии. Какво да правят те? СДС изчезна, искат от него да върне сградата. Естествено е да искат да върне и предприятията, нали така? Както и подкупите за идиотските на пръв поглед концесии.

И какво е това, ако не пак същият преход? Тази част от политическия елит, която едно време бе победоносна и лакома, днес е гузна и оправдателна. Но собствеността е функция на властта и тя трябва да минава в нови ръце всеки път, когато се смени властта.

Това показва реалният поглед върху нещата. Не би трябвало да е така, но е така. Големият сблъсък на нашето време е между бившите партии на властта и новите, които също искат своя дял. И така ще върви поне още 40 години.