На 3 ноември 1957 Спутник 2, със заклещеното в него куче Лайка започва своя 162-дневен живот в орбита. Дълго преди да изгори спътникът в атмосферата на Земята, нещастната Лайка е предала Богу дух от прегряване, поради дефект в изолацията. Според някои е живяла не повече от 10 часа, други й дават ден.

Официалната пропаганда на Съветска Русия по това време се придържа към първоначалната версия: Лайка е умъртвена чрез безболезнена отрова в храната й, подадена на 10-я ден. На децата пък десетилетия разправят, че Лайка все още се носи между звездите, весело въртейки опашка.

Този тъжен четириног символ на човешкия прогрес е не само първото земно същество, намерило смъртта си извън Земята. Полетът му установява две неща: в безтегловност може да се живее, в безтегловност може да се умре.

Също като българският преход от контролиран пропаганден полет към свободно демократично падане. Усещането за безтегловност на българите днес е по-силно от всякога. И ако в първите години на прехода то се компенсираше с пленителните митове за безкрайните възможности и космическата свобода на демокрацията, последните затвърдиха подозрението у мнозина, че участват в не само контролиран, но лошо контролиран полет, където мисията им е да направят няколко врътки около мечтата си за по-добър живот и да умрат от прегряване. Повече от милион предпочетоха кучешки живот в чужбина, пред живот на Лайка на българския спътник. Лайка направила само четири завъртания около земята. Ние се въртим вече близо три десетилетия години около себе си и атмосферата става все по-плътна...

Но ще се оправим. Важното е да повярваме. И да излъчим виновник, разбира се. Защото руснаците не повярвали, че кучето е загинало поради конструкторска грешка и в търсене на виновник, провели ред експерименти. Вследствие на което убили още неизвестен брой кучета, въпреки че официално се съобщава за две.