Системите за ранно предупреждение не сработиха нито веднъж както трябва

Вместо планове и програми с тези пари досега можеха да се укрепят общинските язовири

Над 30 млн. лв. са дадени за планове за управление на риска при наводнения и за системи за ранно предупреждение. До момента обаче ефектът от тях е една голяма нула.

За съжаление нито програмите, нито техниката сработи. А най-нелепото е, че с тези пари можеха да се укрепят стените на общинските язовири. Нещо, което се прави едва сега - след няколко

опустошителни бедствия

за тази цел се отпускат 20 млн. лв.

Вместо това досега бяха дадени над 15 млн. лв. само за разработването на планове за управление на риска при наводнения. В тях са идентифицирани всички рискови места и са набелязани превантивните мерки - кои контролни звена трябва да се подсилят, къде да се изградят системи за ранно предупреждение и др.

Сумите са отпуснати, за да бъдат проучени язовирните съоръжения, речните русла и специалистите да отбележат невралгичните точки. Идеята на тези планове за управление на риска е, когато има прогноза за по-обилни валежи да се обиколят всички критични места в региона, да се разпоредят денонощни дежурства, ако е необходимо, да се изпуснат определени водни количества от язовирите, въобще да се предприемат всички превантивни мерки.

"Когато има

оранжев или

червен код,

работата на басейновите дирекции и експертите на МОСВ не е да си препредават информацията от метеоролозите, а да обиколят рисковите места, да проверят дали са почистени речните дъна и да предупредят кметовете и населението как да реагират при различните варианти", коментира експерт.

Към тези 15 млн. лв. трябва да се прибавят поне още толкова, които най-големите градове в страната инвестираха в системи за ранно предупреждение при наводнение. За София сумата е 1,4 млн. лв., за Бургас около 1 млн. лв. и т.н.

Какъв е ефектът

от тях, всеки сам може да прецени. В последните години едва ли е имало бедствие, което да не ни е изненадало, а последиците и жертвите винаги са ужасяващи.

В развитите страни тези системи са онлайн и всички, дори в най-малките населени места, могат да се запознаят с предупрежденията. Кметовете на ранен етап са наясно какво трябва да правят - да предупредят населението, да изведат трудно подвижните и болните и т.н. В случая обаче не е било така.

"Вероятно

данните са стигнали

до някой чиновник

в общината, който няма нито знанията, нито капацитета, за да реагира. И това е очевидно, тъй като нито хората, нито кметовете са знаели какво предстои", коментира експерт.

Паралелно с тези суми данъкоплатците издържат и няколко структури, които се дублират и ефектът от тях също е спорен. През 2015 г. бе създаден Координационен съвет по водите с участието на 9 министри. Целта бе при възникване на проблеми те да не си прехвърлят топката и да се топят един друг кой носи отговорност и защо еди кой си не си е свършил работата. Във функциите на този съвет е записано, че "координира дейностите по разработване и изпълнение на плановете за управление на водите". Включително и "плановете за управление на риска от наводнения". Освен това ги финансира и набелязва мерки за намаляване вероятността от наводнения и неблагоприятните последици от тях.

Всяка година този орган обсъжда изпълнението на плановете и програмите, разглежда докладите от областните управители за състоянието на водната инфраструктура и резултатите от контролната дейност.

Всичко това звучи чудесно, но проблемът е, че този орган не взема решения. От тази гледна точка е абсолютно безсмислен, защото един куп висши чиновници са затрупвани с експертизи, с доклади от областни управители, вероятно обсъждат важни неща, но от всичко това не произтича нищо. За капак координационният съвет не носи и никаква отговорност, тъй като тя е прехвърлена на областните управители и кметовете. За съжаление обаче те нямат нито необходимата експертиза, нито подготвени хора, нито средства, с които да обезпечат дейността им. "Схемата е "Пари няма, действайте", обясниха експерти.

Коя е другата безмислена структура, четете в хартиеното издание.