- Г-н Здравчев, какви истории се разказват за Райна Княгиня във вашия род?

- Райна Княгиня е сродена с три от най-големите котленски родове - на Гаврил Кръстевич, Софроний Врачански и Георги Раковски. Баба ми Дафина Кръстева, омъжена за най-големия й син, е племенница на Гаврил Кръстевич и внучка на депутат от Учредителното народно събрание, който е от рода на Софроний Врачански. Третата връзка с подбалканския град е чрез

лелята на Георги Стойков Раковски, която е прапрабаба на снахата Дафина Кръстева.

А митрополит Дамаскин Велешко-Струмишки е чичо на съпруга й.

На плакат на българските будители, издаден през 1935 г., са намерили място шестима от нашия род - трима революционери и трима просветители.

Самата Райна Княгиня е била учителка. Тя е изпратена в старозагорската гимназия със средства на панагюрската община, за да стане учителка. Там я заварват събитията. Била е добра в ръкоделието. Затова била избрана да шие знамето заедно с още две девойки.

- Какво става след Освобождението?

- Животът й след Освобождението не е лесен. Става учителка в Търново и поддържа постоянна кореспонденция с прадядо ми Васил Дипчев, който е с 10 г. по-възрастен от нея. Той е бил подвойвода в Брацигово и участник във въстанието, но успял да избяга. Завършва право.

Двамата се срещат в Пловдив. Мъжът на Райна Княгиня е бил учител в Брацигово по време на въстанието, а после -

кмет на Панагюрище

Избран за народен представител и заради това се преместват в София. Към онзи момент всичките им петима сина са били вече родени, а вземат да гледат и дъщерята на поборник от въстанието, който умира.

Благодарение на прабаба ми е построен “Майчин дом” в София. Мислила е за новия живот, за младото поколение. Тази жена е имала визия за бъдещето на родината. И това се случва заради връзките й с посолствата. Всички дипломати са я викали да помага при ражданията. Така става възможно да се появи родилният дом.

- Има ли противоречиви истории за нея?

- Има една много интересна история. И Райна Княгиня, и Васил Дипчев са русофили. Заради привързаността на прадядо ми към руснаците той е пребит като народен представител, затворен в Черната джамия заедно с Петко Каравелов. Впоследствие умира от този побой. Тогава с помощта на ген. Кирил Ботев, брат на Христо Ботев, всичките им синове са настанени във военно училище. Единият от тях загива при нещастен случай с оръжието на прадядо ми. Останалите са изпратени в Добруджа да се бият с руснаците.

Как се е чувствала Райна, когато те заминават? За нея България е над всичко.

Поклон пред Русия, но когато става дума за избор, избира родината си

Има и нещо друго - всичките й синове са били преследвани от народната власт, защото са били царски синове.

След Освобождението е живяла в крайна бедност. Спомням си, че вкъщи имаше няколко плаката, навити на руло. Тогава баба ни разказваше една случка, при която собственият й баща, който е бил заможен човек, отишъл да я види при свекърва й - Райна Княгиня. Бил потресен от беднотията. Тогава предложил младото семейство да се пренесе другаде и построил за тях къща.

- Колко души наброява родът ви?

- Той е голям, но на родовата среща по случай 100-годишнината от смъртта на Райна Княгиня на 29 юли дойдоха 22-ма души. Дядо ми има най-много деца - три дъщери.

Най-голямата, естествено,

се казва Райна,

а майка ми е най-малката.

- Синовете на Райна Княгиня имат ли медали?

- Много са. Дядо ми, най-големият й син, има пет като участник в трите войни - Балканската, Междусъюзническата и Първата световна. Той е раняван 8 пъти.

- Пазите ли някакви реликви от прочутата ви прабаба?

- На срещата през юли показахме покривка, изключително фино бродирана от нея подобно на знамето на Априлското въстание, и няколко метални чаши за ракия. Пазим и една риза, която лично е ушила на третия си син Владимир за сватбата му.

- Бил ли е оценяван приносът й за въстанието?

- Ще ви разкажа един интересен политически факт. Райна Княгиня страшно много помагала на бедните жени в софийския кв. "Орландовци". В един момент те събират подписка и с решение на съвета кварталът е прекръстен на "Райна Княгиня". Но някой е подшушнал, че не може в столицата да има улици на имената на две княгини (другата е Мария-Луиза), и затова царедворците върнали старото име.

Признание получава чак през 1935 г., когато на български е преведена автобиографията й, писана на руски в Русия.