Най-късата сламка изтегля сержант Теран, който трябва да го застреля.

Променят смъртния акт и данните от аутопсията, за да кажат, че е умрял от раните си.

500-600. Такова кодирано съобщение получава агентът на ЦРУ с кубински произход Феликс Родригес от страна на боливийското командване, след като легендарният Че Гевара е пленен в южноамериканската страна на 8 октомври 1967 г. 500 е тайната парола за революционера, а 600 е заповедта да бъде убит.

На 9 октомври се навършиха 50 г. от смъртта му.

Родригес се колебае, защото е инструктиран от американското правителство да запази Гевара жив на всяка цена. Даже има хеликоптери и самолети в готовност той да бъде изпратен в Панама за разследване. Но впоследствие решава да се подчини, защот

боливийското радио вече е съобщило за смъртта на Че.

Той е затворен в класна стая в училището в село Ла Игера и ранен. Разузнавачът от ЦРУ влиза да му каже каква е заповедта. Когато той чува, е примирен: „Така е по-добре! Не трябваше да ме залавят жив!” Моли кубинеца да предаде писмо до съпругата му и до Фидел Кастро, с когото заедно са вдигнали революцията в Куба.

Преди фаталните изстрели войниците го попитали какво е последното желание и той казал, че иска да умре сит. След като му занесли ядене и след всичко, което били слушали за Гевара, боливийските униформени бойци били любопитни дали е материалист и той отговорил: „Може би.”

Според един от източниците висшите офицери в Ла Игера възлагат на сержанти да изпълнят заповедта и те теглят чоп кой да го направи. Точно преди обяд най-късата сламка изтегля сержант Джейми Теран. В биографията на втория Команданте обаче Джон Лий Андерсън казва, че

подофицерът сам е поискал да изпълни смъртната присъда.

Последните думи на родения в Аржентина революционер били: „Знам, че си дошъл да ме убиеш. Готов съм. Стреляй, страхливецо, ще убиеш само един човек”. Боливиецът го уцелва в ръцете и краката, а накрая и в гръдния кош.

В смъртния акт и в данните от аутопсията обаче се вписват други данни – че той е умрял от загубата на кръв. Според аутопсията Ернесто Гевара е имал 9 рани – в двете ключици, от двете страни на тялото, в лявата гръдна кост, в двата хълбока, на дясната ръка.

„Причината за смъртта са рани в гръдния кош и последващо кървене”, е заключението на двамата лекари.

Агентът на ЦРУ Феликс Родригес, изпълнил задачата си да хване Че, напуска Ла Игера с хеликоптер и се отправя към Вайегранде. При кацане бързо се измъква, защото знае, че хората на Кастро ще оглеждат за него. Нахлупвайки шапката на боливийската армия над лицето си, той изчезва незабелязано.

Тялото на Че е закарано във Вайегранде. 11 месеца по-рано революционерът пристига в Ла Пас, Боливия, с фалшив уругвайски паспорт на името на бизнесмена Адолфо Мена Гонсалес. Наема апартамент в хотел с гледка към ледника Илимани и си прави селфи.

Застава пред огледалото - пълен, оплешивяващ и със запалена пура

в устата, пише британският в. "Гардиън". Избира страната, защото е далече от САЩ и не е в полезрението им и защото е бедна и следователно - подходяща за революционната му дейност. От март до август 1967 г. Че и групата му

Че и групата му се бият с 20 000 боливийски военни.

11 месеца по-късно друга снимка на Че обикаля земното кълбо - на неговото безжизнено тяло върху носилка, с обрасла брада и неподстригана коса, а очите му - широко отворени.

Нещата за Че се объркват, след като той и бандата му от 47 души пристига в сух и трънлив район на Нанкауасу, където е базовият им лагер. Загубват радиовръзка с Куба, провизиите им се стопяват. Повечето са болни.

Наетите боливийци отказвали да изпълняват заповедите на кубинците.

САЩ научават къде се крие Че Гевара и изпращат агенти на ЦРУ, както и военни съветници да помагат на режима на Рене Бариентос. На 31 август армията организира засада и избива половината от партизаните на аржентинеца. Останалите тръгват към планините в отчаяно усилие да избегнат краха.

На 15 септември 1967 г.

за главата на Че

е обявена награда

от 4200 долара

и са разлепени негови снимки.

Легендарният водач е измъчван от астмата си и се придвижва върху муле към село Ла Игера, където впоследствие е заловен. Местен селянин обажда на властта къде се крият партизаните. При престрелката Гевара е ранен в долната част на прасеца.

До сутринта части на боливийските рейнджъри са докарани в околността, където са аржентинецът и другарите му. Към 12 ч. откриват огън. В 13,30 ч. започва последната битка. Командва се от Симон Куба (Уили) Сарабия, боливийски миньор. Че е зад него и е прострелян в крака няколко пъти и в ръката. Сарабия го повдига и се опитва да го занесе извън фронтовата линия.

Огънят се подновява и баретата на Че пада според разсекретените архиви на ЦРУ. Сарабия го пуска на земята, за да стреля. Гевара също се опитва, но не може да държи пистолета си само с една ръка. Ударен е отново в десния крак, пистолетът му пада от ръката и дясната му мишница е пронизана. Битката приключва към 3,30 ч. Че е пленен.

“Не стреляй - аз съм Че. Ще ти бъда по-полезен жив",

казва той на кап. Прадо.

"Съжалих го, защото изглеждаше толкова беден, уморен и мръсен. Изобщо не изглеждаше като герой", спомня си капитанът години по-късно пред "Гардиън".

Офицерът заповядва на радиста да докладва в централата, че вождът е хванат. Кодираното съобщение е: „Здравей, Сатурн, татко е при нас!” Сатурн е кодът за полк. Хоакин Сентено, комендант на 8-ма армейска дивизия в Боливия, а Падре е паролата за Че. Полковникът не вярва и пита капитана да потвърди съобщението. След повторното му получаване започва голяма еуфория и полковникът заповядва веднага да закарат Че и другите затворници в Ла Игера.

Във Вайегранде по същото време агентът на ЦРУ Феликс Родригес получава радиосъобщение: „Падре кансадо”, което значи „Татко е уморен.” Разкодирано, това показва, че Гевара е заловен или ранен.

Четирима войници го носят в одеяло до Ла Игера, което е на 7 км. Сарабия крачи до тях с пристегнати към гърба ръце. След залез групата пристига в Ла Игера и двамата са затворени в класна стая на училището. По-късно още петима души са докарани там. Армията пуска фалшиво съобщение, че Че е убит в Югоизточна Боливия.

Прадо разговарял няколко пъти с Че Гевара и му носил храна, кафе и цигари.

УОтнасяхме се с него с уважение. Нямахме нищо против него, въпреки че наши войници бяха убити", казва капитанът.

Когато революционерът пита какво ще се случи с него, Прадо казва, че ще го съди военен съд в Санта Крус. Заловеният марксист се надявал да има шанса да стигне до съд, какъвто изобщо нямало. Той би привлякъл вниманието на света върху революционера и Куба можела да се възползва да започне пропаганда в негова полза. Че е трябвало да бъде екзекутиран незабавно, но е договорено официално да се каже, че е умрял от раните си в престрелката.

На 14 октомври са извикани аржентински полицаи, които да разпознаят пръстовите отпечатъци и почерка на сънародника си. Показали им метален контейнер с две ампутирани ръце във формалдехид. Самоличността му е потвърдена.

После започва дълго търсене на тленните му останки, които са препогребани в Санта Клара, Куба, на 17 октомври 1997 г.