Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Светът стана скучен...

Светът стана скучен...

Чета някаква статия с биографията на Пол Гаскойн, в която той разказва покъртителни истории - как се напивал преди мачове, как бил съперник на Марадона, който в един момент го доближил и му прошепнал - "Газа, ако знаеш как съм се натряскал преди мача, едва ходя"...

Ами рок звездите?

Едно време Сид Вишъс плюеше репортерката, която му вземаше интервю, а Нирвана се сбиха с публиката си на един концерт, на който, ако не ме лъже паметта, Крис Новоселич удари фен с китарата си в главата...

А какви писатели имаше...

Буковски не изтрезняваше, Хашек пишеше фалшиви новини в началото на века, назначен, кой знае защо в списание за животните (описал е историята си в "Швейк").

А днес всичко е скучно.

Писателите са млади, 20 годишни блогъри и влогъри, които пишат стихотворения за сваляне на мацки и прекарват половината си време във фитнеса, а в другата половина снимат видеофоруми.

Музикалните звезди са като западни версии на Графа и дават интервюта за любовта към семейството и обичта към африканските джунгли.

Днес футболистите са чисти, спретнати, ядат по 240 калории на ден и единственото, в което понякога са недисциплинирани, е плащането на данъци.

Изобщо, светът стана скучно място.

Днес, ако напишеш мръсна дума, ще бъдеш осъден от моралната полиция на социалните мрежи, а ако думата съдържа и намек за джендър - мендър, може и да бъдеш осъден съвсем реално, щото има едни организации, които с такива дейности оправдават съществуването и финансирането си.

За това нека се отдадем напълно на скуката.

Скука в изкуството.

Скука в обществото.

Скука в политиката, в спорта, в храненето, в ядрената физика.

Скука, породена не само от онова, в което се превърнахме, благодарение на смесването на идеята за гражданско общество с идеята за комсомол.

Скука, породена от факта, че сме посредствени.

И никому ненужни.

И няма да ни запомнят, колкото и да се напиняме и колкото и да крещи на фалцет по протести, обществени и телевизионни участия.

Добре дошли в ерата на посредствеността.

За щастие тя ще отмине.

Нас няма да ни запомнят.

Ще запомнят Буковски, който пиеше, Хашек, който си измисляше, Гаскойн, който правеше каквото си поиска и Сид Вишъс, който не можеше да свири на бас, умря от свръхдоза, но беше гений на автентичния протест...

А сега наздраве!!!

Ако сме бездарни, поне можем да се напием, за да забравим тоя факт...

*Венци Мицов във фейсбук

Коментара ()

Вашият коментар