Къде ги сееш, а те къде никнат! Онзи ден в. “Чикаго трибюн” откри ръката на КГБ в сблъсъците в Шарлотсвил.* Оказва се, че организаторът на “алт-десните” претестъри Ричард Спенсър е женен за рускинята Нина Куприянова. Тя се занимавала с блогърство и в нета била известна като Нина Бизантина. Вероятно така намеква за православните си корени.

Та тази Нина редовно защитавала в нета позициите на Кремъл и на това отгоре се хвалела, че е чекистка. Което ще рече, че вероятно не е. Но ако все пак е чекистка и се хвали, значи нещата в американския Юг са отишли твърде надалеч, значи предателството е пуснало корени в самата душа на Диксиленда.

Стигнало се е дотам, че факелните шествия на белите националисти взеха да скандират:

“Русия е наш приятел!”

А само преди 50 години южните расисти предпочитаха лозунга “По-добре мъртъв, отколкото червен.” Само преди 30 години ръката на Кремъл не можеше и да мечтае да припари в американския Юг. И ето доживяхме лидерите на белите расисти да се окажат русофили, и това далеч не са само Ричард Спенсър и неговата Нина, а още десетки. Например и бившият велик магистър на Ку-клукс-клан, знаменитият

политически

авантюрист

Дейвид Дюк

е половин московчанин. Той живял в руската столица няколко години, защото се е потапял в океана на безбрежната съветска антиционистка литература. Черпейки от тази съкровищница, Дейвид Дюк издава книгата “Еврейското върховенство: моето пробуждане за еврейския въпрос”. Автор на предговора е Борис Миронов, бивш министър по печата при Елцин и също виден антисемит. През 2005 г. Дюк защитава докторат в украинския частен университет “Интеррегионална академия по кадрови мениджмънт” на тема “Ционизмът като форма на етническо върховенство”. Уви, и докторатът, и университетът не са признати от украинската атестационна комисия. Но това не пречи на куклуксклановеца да се представя като “Доктор Дюк”.

Хващам се на бас, че

на всяка втора водка са го питали “А вие защо бесите негрите? Хайде наздраве!”

Животът на вече 67-годишния Дюк е изпълнен с обрати, фантасмагории и странни приключения на ръба на закона и отвъд. Той 100% ще стане сюжет за холивудски филм. Засега Холивуд се удържа с мъка само защото не иска да му прави реклама, докато още е жив.

А и Дюк има сериозно влияние. Миналата година стана световноизвестен с това, че подкрепи Тръмп, а Тръмп отказа да се отрече от него и да го заклейми, както настояваше лагерът на Хилари. Тръмп си бе направил сметката, че тегли ли една на Дюк, едва ли ще спечели симпатиите на чернокожите, но ще изгуби подкрепата на патриотичните южняци.

Оказа се, че екипът на Тръмп сериозно е проучил нагласите на американските “сини якички”, т. е. работническата класа, която дава кадрите на белия национализъм. И е усетил, че Путин вече е техният герой. Това обяснява защо в кампанията си Тръмп хвалеше Путин и обещаваше да сдобри САЩ с Русия – защото социолозите му бяха моделирали опорни точки, които докосват душата на белия южняк. И успя.

Това е част от

най-удивителната политическа рокада на епохата. Доскоро американският Юг мразеше Москва, защото по време на американската гражданска война само Русия от великите сили подкрепя Севера. Цар Александър Втори дори изпраща атлантическия си флот в Ню Йорк на разположение на Линкълн. И ето че днес южняците, тръгнали да спасяват статуите на своите герои от гражданската война, скандират: “Русия е наш приятел!” Историята е велик майтапчия.

Същата рокада виждаме и в Европа.

Само преди 30 години крайнодесните най-люто мразеха Съвесткия съюз, а левите, особено левите интелектуалци, го боготворяха. Днес е точно обратното. Английският десен националист Найджъл Фараж дори влезе в лошите списъци на ФБР заради съмнения, че е помогнал на Кремъл да се намеси в американските избори. Един от поводите е, че е посещавал Джулиан Асанж, създателя на Уикилийкс, който публикува разкритията за Хилъри Клинтън и така помогна на Тръмп да стане президент.

Във Франция ултрадясната Марин льо Пен взе заем от руска държавна банка, за да финансира президентската си кампания. "Моделът, който Владимир Путин подкрепя, е радикално различен на този на Обама – обясни тя по британската телевизия миналата година. – Путин подкрепя разумния протекционизъм, грижата за интересите на своята държава и защитата на нейната идентичност. Това е политическият модел, който харесвам и аз."

И както пише в Библията, последните ще станат първи. Съветофобите станаха русофили, работниците прескочи от лявото в дясното, американският Юг хареса Путин – целият свят

си смени полюсите.

И причината според мен не е в козните на Кремъл, а в неолибералната революция на Запад. Тя сътвори новата политическа схема – разглоби и лявото, и дясното и после отново ги сглоби, като им размени частите. Все едно да караш форд с калници от москвич.

Ще го обясня по най-простия начин. По принцип лявата политика защитава интересите на наемния труд. И ако левите партии спазват този принцип, те винаги ще имат мнозинство. Затова финансовите елити ги подкупиха и ги пренасочиха от класовия подход към мултикултурализма, към защитата на разните сексуални и етнически идентичности и в частност – към защитата на имигрантите от ислямските страни.

И точно тук настъпи разводът на левите партии с работническата класа. Тя не желае повече имигранти, защото неизчерпаемите източници на евтин труд натискат надолу заплатите и източват социалните фондове. И обратно, богатите се радват на евтиния труд и не им пука за социалните разходи, те не се поемат от бизнеса, а от избирателя. Богатите не са притеснени от новите гета и етнорелигиозното напрежение в кварталите, защото те си живеят в заградените луксозни селища. Но хората на труда са паникьосани. Те живеят с усещането, че над тях се извършва етнически геноцид.

И точно затова

техният фар в нощта

се оказа Путин.

Първо, защото демократите около Хилари го ненавиждат, а врагът на моя враг е мой приятел. Второ, защото официална Русия е твърдо против мигрантите, мултикултурализма, гей парадите и цялата останала перверзия. Русия е последният бастион на бялата раса. В идеите си Путин е антипод на Ленин. Но същият западен пролетариат, който преди 100 години е харесал интернационалиста Ленин, днес харесва националиста Путин.

В САЩ алт-левите така са се увлекли, че вече се канят да бутат и статуите на Вашингтон - имал роби. В Русия Путин освети статуята на белия генерал Деникин в един манастир. Американските леви изхвърлят хора от историята си, Путин връща изхвърлените от руската история. Затова и американският Юг взе да го харесва.

Изглежда,(24 часа) това е световен принцип в политиката – партиите рано или късно обръща своя знак. Защо тогава се учудваме, че БСП се оказа партия на едрите приватизатори?

* http://www.chicagotribune.com/

news/opinion/page/ct-trump-putin-

russia-perspec-0517-20170516-story.html