Вървейки из Рим през август, когато ги няма римляните, а има само туристи, е все едно, че се разхождаш из град в предвоенно положение. Бронираните коли, военните и полицията, които бдят буквално на всеки ъгъл, изпъкват още повече.

Всички сякаш неволно се питат след атентата в Барселона – а сега ние ли сме наред? Мнозина се чувстват като пред руска рулетка с предчувствието, че следващият път може би ще бъде редът на Италия. 

„Атентатът от Барселона звучи като злокобна новина за Италия. Страната ни и Испания бяха до вчера единствените големи европейски страни, останали незасегнати от атентатите на джихадистите”, писа Карло Панела във в.”Либеро Куотидиано”. 

„И не е казано, че Италия ще продължи да пази първенството въпреки изключителните качества на апарата ни за превенция...В продължение на 13 г. (след 2004 г., когато беше атентатът на жп гара в Мадрид), Испания беше като имунизирана срещу атентатите, дело на „спонтанен тероризъм”, който се заформя чрез социалните мрежи и който се въоръжава с бусове, диаболично засилени срещу тълпите.

Това е новата форма на джихадисткия тероризъм. Вече ги няма класическите нелегални клетки, пирамидалните структури, няма и атентати с експлозиви, а е налице ужасната и непредвидима техника на камионите , насочени срещу пешеходци - като в Ница, Берлин и Лондон. Джихадистите вече не подготвят дълго време атентати, излагайки се на риска да бъдат засечени нелегалните им комуникации, сдобиването им с оръжие, което може да стане от добър апарат за сигурност и с помощта на инфилтрирани агенти и информатори, а италианските тайни служби разполагат с хиляди. Джихадистите от последния час са като бойци, набрани чрез мрежата, те нямат организационни контакти нито по местоживеене, нито с централата на „Ислямска държава”. 

Испания, подобно на Италия, не познава в градовете си масовата арабско-ислямска имиграция след 1945 г., за разлика от Франция, Великобритания, Германия, Белгия.

И Испания, подобно на Италия, участва в международната коалиция срещу „Ислямска държава”, но по доста по-маргинален начин, а не толкова масивно като Франция и Великобритания.

Въпросът е – възможно ли е след Барселона дългият имунитет срещу атентати, на който се радваше досега Италия, да бъде прекъснат? Изключителният и разпрострян повсеместно апарат на нашите служби и на силите ни за сигурност, особено откакто вътрешен министър е Марко Минити, не може да гарантира на страната ни да е единственият щастлив остров в Европа. Трябва да сме готови да поемем един вероятен злокобен удар”, пише още италианският „Либеро Куотидиано”.