Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ще ни унищожи ли короядът - как се превърна от санитар в масов убиец на горите

Некомпетентни еколози и фирмите в дърводобива превърнаха бръмбара от санитар в масов убиец на горите.

До 8 месеца отнемат процедурите и обществените поръчки, за да се отсече нападнато дърво. През това време насекомите създават по 1-2 поколения.

Некомпетентни еколози, фирмите в дърводобива и отказът на държавата да се грижи за горите превърнаха корояда от един полезен санитар в природата в масов убиец на красивите Родопи, на мурите и смърчовете на Витоша, на боровете в Пазарджишко, Пловдивско и Кюстендилско.

Сега са засегнати една четвърт от изукствените иглолистни гори, но ако държавата продължи да държи на процедурите и обществените поръчки при всяка сеч, които отнемат до осем месеца, има реална опасност да загубим това национално богатство. А от него зависи да няма наводнения, свлачища, заблатяване на язовири, чистия въздух и др.

"В природата корояди има от хиляди години, въпросът е ние с нашите действия или бездействия да не им създаваме благоприятни условия за развитие", коментира пред "168 часа" доц. Янчо Найденов, бившият директор на Лесозащитна станция - гр. София.

Зловещият корояд представлява едно бръмбарче с дължина 2,5-3,5 мм. Живее от хиляди години в Европа и има уникална функция. Когато в резултат на бури, дъждове, снегове и наводнения дърветата падат в горите, насекомото заедно с други гъби ги нападат и ги разграждат. По този начин се осигуряват всички полезни вещества за растителните видове наоколо.

Затова учените наричат корояда горски санитар, защото функцията му е именно такава - да трансформира отпадъците по изгоден за останалите обитатели на гората начин.

Всичко е наред, докато миниатюрното бръмбарче изпълнява основната си функция. Проблемът се появява, когато паднат обилни мокри снегове, като този в Родопите през март 2015 г., или торнадо помете горите, а след това в тях избухне пожар като този във Витоша през 2012 г.

Тогава стихиите повалят хиляди дървета, но в Родопите никой не успя да задължи частните фирми да преустановят плановите си сечи, от които печелят, за да отидат и да почистят падналите дървета. Причината е, че тях ще ги продадат на безценица или за дървесина, а от здравите се изкарват много добри пари. Примерно кубик изсъхнала дървесина заради корояда в момента може да се продаде най-много за един лев, обикновено варира между 6 и 13 лв. За разлика от нея цената на здравите дървета тръгва от 120 лв. и може да стигне и до 260 лева за кубик.

Защо една частна фирма да прави горски път за някакви паднали мокри борове, от които няма да изкара нищо, след като може да използва работниците и шофьорите си за къде-къде по-печеливши дейности?

Отказът на дружествата и държавата да почистят, заедно с глобалното затопляне се оказват истински урожай за корояда.

Той започва да се размножава неконтролируемо, за да усвои все повече биомаса. Накрая популацията става толкова голяма, че за да оцелее, тя започва да напада и здравите дървета.

Доскоро се смяташе, че у нас може да се развие само едно поколение за годината, но заради глобалното затопляне те вече са две. Лаврите се превръщат в самостоятелни бойни единици след 25 дни и също като родителите си тръгват да атакуват нови дървета в съседство.

Всъщност проблемът в Родопите е проблем на горите в цялата страна, тъй като държавата все още не е открила механизъм за контрол над частните фирми. "Необходимо е със закон да се каже кой какво прави при бедствия - коментира Янчо Найденов. - Ако е необходимо, да се задели ресурс, за да могат горските стопанства да извършват тази дейност и да не се стига до подобни екокатастрофи."

Причината е, че фирмите често не искат да секат на даден терен, защото дотам няма път или че падналите дървета са малко. "Необходима е широка дискусия и национална програма, за да е ясно в коя ситуация как да се реагира грамотно, компетентно и природосъобразно с оглед запазване на горите", смята Найденов. Според него има още едно предизвикателство пред грижата за гората - бюрокрацията.

"Ако има изсъхнали дървета, те влизат в плановия добив, но ако те са над него, трябва да се направи комисия от горско стопанство и лесозащитната станция - обяснява Найденов. - По Закона за обществените поръчки горското стопанство обявява търг за гората Х. Едната фирма печели, но другите обжалват, което може да продължи до 50 дни. След което процедурата се повтаря, така общо могат да минат стотина дни, в които короядът да създаде едно-две поколения."

Следващото препятствие, създадено от държавата, е кошмарната бюрокрация.

"Съгласуването на сечите минава през твърде много институции - казва Найденов. - Примерно кметът или горската служба вика лесозащитната станция и подписват протокол.

След това той се докладва на общинския съвет, който може и да спре решението на кмета. Ако мине, то се изпраща в областната управа, която преценява дали е законно или не. След това отива и в районната инспекция по опазване на околната среда и накрая може да се наложи съгласуване и със съответната басейнова дирекция. Целият този процес може да отнеме до 6 месеца, а през това време короядът не чака, той се размножава."

Според него освен съкращаване на процедурите и облекчаване на обществените поръчки държавата трябва да финансира някои дейности, за да не се стига до екокатастрофи като сегашната.

При торнадото през 2001 г. и пожара на Витоша през 2012 г. ситуацията е по-различна. Там частните фирми и държавата нямат вина. На заседания, на които присъстват министри, учени, лесовъди, еколозите се налагат с тезата си по-голямата част от повалените дървета да се оставят на земята. Според тях най-важното е да няма човешка намеса и биосферата сама ще се възстанови. На първото заседание повечето експерти са против, но на второто еколозите получават подкрепа от БАН и се налагат.

Против остават двама души - инж. Георги Христосков и доц. д-р Янчо Найденов. Протоколът оттогава показва, че и двамата са категорични - падналата дървесина следва да се изнесе незабавно, за да се минимизира опасността от масово развитие на корояди. Проблемът е, че те са малцинство, а всички правителства се притесняват от гръмогласните протести на еколозите. Благодарение на това от година на година популацията на горските санитари расте. Те след като са погълнали хиляди смърчове, вече посягат и на красивата бяла мура на Витоша.

Ако в тази трагична ситуация има нещо успокоително, то е, че от подобни некомпетентни еколози страдаме не само ние, а и цяла Европа. Неприятното е, че от горите зависи целия ни живот. Те освен че пречистват въздуха, пазят язовирите от заблатявания и затлачвания.

"Наскоро бе установено, че благодарение на предвидливото залесяване в миналото язовир "Искър" се е затлачил само 15% от предвиденото", казва Найденов.

Горите пазят градовете и селата от ерозии, свлачищни процеси и наводнения.

"Голямото наводнение в Ихтиман бе именно благодарение на бракониерски сечи", казва Найденов.

От тази гледна точка днес нямаме никаква алтернатива - всички ние трябва да си запазим 1,2-та млн. хектара иглолистни гори.

Как коментират проблема проф. Георги Георгиев и Пламен Мирчев, четете в хартиеното издание на "168 часа".