Българският феминизъм, началото на ХХ век, вторник. Стои Пена по втори петли на къра, подпира се на лопатата, любува се на природата и си мисли: „Всичко съм сколасала. Вода за миене съм наляла. На прасетата – наринато. На кокошките – насипано. Кравите издоени, децата изкърпени , прането – изпрано, закуската приготвена…Лелеее, Вуте ненаебан остана!!!!”