Интересна, но тъжна е съдбата на останките на владетелите ни от Третото българско царство. Въпреки значително по-близкия исторически период и тяхната участ до голяма степен е обвита в мистерии. Както е известно първият ни владетел след Освобождението княз Александър І Батенберг официално е погребан у нас през 1893 г. Но само по случайност красивият му мавзолей в центъра на София е оцелял при превратностите на времето.

Известно е и местонахождението на тялото на цар Фердинанд, което вече от десетилетия стои непогребано в катедралата в град Кобург. Причината е, че последната му воля е била да бъде погребан у нас.

Вероятно обаче това е било шанс за него, тъй като според сведения на очевидци гробът на втората му съпруга Елеонора фон Ройс-Кьостриц е бил поруган по времето на соца. Изключително популярната сред народа с благотворителната си дейност царица е погребана в двора на Боянската черква. Оказва се обаче, че през 60-те години на ХХ век гробът е бил отварян,

а скромният й паметник върху

него - съборен

"Случи се, след като излязох на свобода - разказва Иван Първанов, бивш политически затворник пред "168 часа" - Наскоро се бях оженил в Бояна и с учудване забелязах, че една вечер всички улици бяха блокирани от милиция. Притесних се - нормално е за човек изкарал 13-годишна присъда в затвора. Блокадата продължи през цялата нощ. На другия ден от мои приятели боянчани разбрах защо е било всичко.

Тайно са изровили гроба на царица Елеонора в Боянската черква. Някои от съседите ми, които са присъствали наблизо, разказваха, че видели всичко. Тялото на царицата било добре запазено, а цивилни служители и научни работници, охранявани от милиционери, прибрали скъпите накити и бижута, с които било украсено мъртвото тяло на царицата - обици, огърлици, гривни и диадеми. Даже, незнайно защо, някаква научна сътрудничка от БАН прибрала и добре запазената коса на покойната съпруга на цар Фердинанд".

Според историци описаното поругаване се е случило наистина.

“Така е. Съборили са паметника на царица Елеонора, известна като Самарянката, която умира през 1917 г. - потвърждава и акад. Георги Марков, един от най-известните ни специалисти по нова история у нас. - Не зная за накитите, но съм сигурен, че когато след 1989 г. се възстанови паметникът, костите са били там."

Най-трагична и

обвита в загадки е съдбата на останките на цар Борис III

След като първоначално е оплакан от стотици хиляди и е погребан тържествено в Рилския манастир, след 1944 г. комунистическата власт го ексхумира и го премества в параклис в двора на двореца Врана. Лично сатрапът Лев Главинчев с група цивилни служители на Държавна сигурност е натоварен със задачата.

След това обаче покойният цар отново не е оставен на мира и по височайша заповед е преместен на неизвестно място.

"За Борис ІІІ имаше комисия, в която участвах и аз. Вероятно са ги изхвърлили на някое скрито място - казва по този повод акад. Марков. До 1946 г. те са били в Рилския манастир. Но впоследствие, когато у нас се състои Славянския конгрес, Георги Димитров отишъл в светата обител и видял, че бабите палят свещи там. Затова наредил да се махнат. Препогребват царя във Врана в специален параклис. Самият Георги Димитров, който обитавал резиденцията в онези години, не бил против това. “Не ми пречат”, казвал. Но по-късно Червенков заповядва да се изхвърлят и да се взриви параклисът. Вероятно са ги изхвърлили на скрито място, но никой не знае къде. Добре, че поне имаме запазено сърцето му, което в момента е в гроба в Рилския манастир." Според една от легендите те са били погребани набързо някъде край оградата на двореца Врана.