Нови перспективи пред емиграцията и интеграцията.

Чии роми са по-онеправдани - нашите или румънските? Този въпрос не е случаен. Защото ако нашите са онеправдани поне колкото румънските, спокойно могат да се заселят в САЩ без зелена карта. Но пък ако твърде много роми се възползват от тази опция, българите ще получат безвизов режим на кукуво лято. За това - по-долу.

Прочетох, че преди два месеца в градчето Калифорния в щата Пенсилвания изведнъж се появили 40 роми, наели апартаменти и плъзнали по улиците. Очевидно има някаква грешка, възмутили се жителите - ние не сме тази Калифорния, в която е Холивуд. Онази Калифорния е още 2-3 хиляди мили на запад. Ако продължите натам, може да ви харесат за някой уестърн.

Обаче грешка няма. Румънските цигани първо пътували с автобуси до Германия, от там със самолети до Мексико, а после минавали северната му граница под прикритието на нощта. Имали си екскурзоводи. Веднъж влезли в Тексас, те се предавали на полицията и искали политическо убежище, защото в родината са подложени на репресии и издевателства. Процедурата по даването на убежище може да се проточи 2 години, а след това я камилата, я камиларя.

Междувременно властите включват румънските роми в програмата “Алтернатива на задържането”, тоест пускат ги в някое населено място и ги задължават да си стоят там.

Дават им стипендия за жилище и храна, слагат им джипиес гривни на краката и ги оставят да се интегрират на воля. Наистина, след 2 години съдебни решения и обжалвания може да ги върнат в Румъния, но дотогава те ще се скрият в някой “град - убежище”, където никой не може да ги пипне.

А Калифорния е щат – убежище. Там незаконните имигранти никой не ги пипа. Вероятно са попитали ромската група – къде предпочитате да ви настаним? “В Калифорния!” – отговорили те възторжено. И ето ги в Калифорния, но не в щата.

Градчето Калифорния обаче е малко стреснато. “Виждаме как мъже и деца си свалят гащите в средата на улицата, изхождат се, вдигат си гащите и си продължават по пътя!” – оплаква се гражданката Доун Робъртс пред местната телевизия. Слава Богу, жените рядко си свалят гащите. Но пък хвърлят боклуците където им падне и най-ужасното е, че публично режат главите на пилетата и кокошките. (Какво ли ще е, като завъдят прасета?)

Иначе децата били много милички. Засега нямало случаи на ромско насилие или кражби, но пришълците нарушавали всички възможни правила. Една продавачка се оплаква, че влизат в магазина през задната врата, въпреки че на нея пише “Авариен вход”. Вероятно не разбират езика? Закачили табела на румънски и веднага спрели да влизат. Помогнало и това, че сложили резе отвътре.

“Ние напуснахме нашата страна не защото сме бедни – обяснява един от ромите пред местния вестник. - Напуснахме заради расизма и защото търсим политическо убежище!”

“Ние сме толерантен град, много сме открити, но тези не се вписват в нашите закони - оплаква се местната жителка Пам Дуричич пред репортера на Пост-Газет. – Ние също сме потомци на имигранти, но нашите деди са карали по друг сценарий...”

Доволен е само местният жилищен посредник, защото той осигурява апартаментите. Хората реагират малко прекомерно, казва той. Според него ромите са много приятни, но не са запознати с американските обичаи. Просто трябва да им се обясни и няма да има проблеми. Очаквало се да дойдат още стотина роми, най-много 200.

Още сто? Или двеста? Жителите са ужасени, свикват събрание в общинския съвет, оплакват се по вестници и телевизии, но засега трябва да свикват. Как ще се развият нещата в Калифорния оттук натакък? Според мен още 100-200 е скромна прогноза, обикновено след първите имигранти идват още стотици, хиляди. Всеки нов имигрант отива при познати или познати на познатите. Щом веднъж един-двама пробият пъртината, по нея пристига целият табор и се създава общност. Това е механизмът на имиграцията.

А където са румънските цигани, там са и нашите. Те и без това са се научили да искат политическо убежище навсякъде в Европа, защото така се получава издръжка и постоянен статут. Нали си спомняте, че имахме даже един депутат от ромския етнос, който поиска политическо убежище в Англия. Напоследък обаче ромите са изправени пред мощната конкуренция на бежанците от Близкия изток. Европейските държави се видяха в чудо и се научиха да отказват. Остана само една неразработена държава и това е САЩ.

Така стигаме до хуманитарен параграф 22. Ако тук има дискриминация, там властите са длъжни да дадат убежище. Но ако там не дадат убежище, значи тук няма дискриминация. Защо тогава да се отпускат грантове за ромското включване?

Ако се отпуши американският маршрут за ромската миграция, може да видим ново велико преселение на народите. Само от Балканите поне 1 милион роми може да изберат страната на неограничените възможности. А маршрутът нищо чудно да се отпуши, тъй като след като подписахме търговското споразумение, Канада е обещала да ни даде бизвизов режим от догодина. Границата на Канада със САЩ почти не се охранява за разлика от мексиканската, а и Тръмп не е обещал да строи стена.

Лошата новина е, че колкото повече наши граждани нарушават визовия режим в САЩ, толкова по-малко вероятно е да ни дадат безвизов режим. Какво да се прави, длъжни сме да проявим типичното за нашия етнос благородство и да помогнем на своите роми. Защото срамно е да идват от България и да вършат тази работа на улицата или да режат главите на кокошките публично. Трябва да ги подготвим за предстоящата интеграция.

Бихме могли да открием интензивни тримесечни курсове за емиграционна подготовка. Наред с елементарните правила за публично поведение нищо не пречи да им се преподават и основите на английския език. Би могло да учат и френски, немски, италиански, но според мен английският е най-подходящ. САЩ са богата и рядко заселена държава, народът е гостоприемен, а и ромската наситеност е минимална, не повече от 1 милион при 330 милиона население.

Едно предимство на Щатите е, че там полицията изобщо не си поплюва. Я някой е посегнал на човека с униформа, я са го застреляли на момента. За трето престъпление, макар и дребно, дават от 15 години нагоре. Тук може да си “криминално проявен” поне 50 пъти и нищо, ставаш близък с кварталния. Даже те канят по телевизията да коментираш политиката. А ако в някоя махала набият лекаря, накрая набиват и полицаите, дошли да го спасяват.

В САЩ това не е възможно, не спазваш ли правилата – веднага белезници и тежък физически труд. Ако възникне бунт, появяват се едни хора с шлемове, автомати и бронетранспортьори, снима се подробно с камери и в края на деня всеки си признава всичко.

Хрумва ми даже, че в духа на партньорството и чл. 5 от устава на НАТО бихме могли да им пращаме цели махали за превъзпитание. Като ги вкарат в правия път, връщат ги вече готово интегрирани.