Най-фрапиращата разлика в качеството на храните у нас и в Германия е в детските пюрета, установи екип на Министерството на земеделието. Проверката имаше за цел да се види дали има двоен стандарт при производството на 31 продукта в пет категории за западните страни от ЕС и у нас.

Оказва се, че протеинът в детските пюрета в България е с 33% по-малко, отколкото в Германия, а същото време съдържанието на рапично олио е с 12% по-високо. “Количеството на пълноценната съставка - белтъкът, е занижено – казва пред “168 часа” проф. Донка Байкова, национален здравен консултант. - Тоест в единица калорийна стойност имаме намалени съставки, които детският организъм не може да произведе, а чака да си ги набави. Спазили са енергийното съдържание, но за сметка на повече мазнини в нашите пюрета.”

 Според специалистката продуктите у нас не са отровни и не са опасни за здравето при консумация, но в дългосрочен план те действат отрицателно на организма. "Не трябва да има двоен стандарт“, категорична е д-р Байкова. Проверката установи, че предлаганите в България газирани напитки са по-вредни от тези в Германия. От анализа става ясно, че в най-богатата европейска страна те се приготвят със захар и въглеродна киселина, а у нас - с фруктозо-глюкозен сироп и въглероден диоксид. “Фруктозо-глюкозният сироп е 75% по-сладък от захарта – Байкова. – Ако е в малки количества - от 3 до 5%, колкото се съдържа в ябълките или в пчелния мед, няма проблем, но в газираните напитки той е около 30%. Това автоматично го прави изключително вреден за хората.”

Според нея производителите го предпочитат, защото е евтин, удължава срока на годност, доста е сладък и много по-бързо се разтваря в напитките за разлика от кристалната захар. “Лошото е, че сиропът се извлича от царевица, която мога да твърдя, че е генномодифициран продукт – твърди специалистката. - Освен това натоварва черния дроб и затруднява работата му. Това се получава в случаите, когато човек поеме по-голямо количество, което организмът не може да преработи и директно се превръща в мазнини.” Според нея подсладителят не натоварва панкреаса и не повишава кръвната захар, но това е за сметка на покачването на нивата на холестерола и триглицеридите в кръвта. “Фруктозата потиска секрецията на хормона лептин, който активизира апетита. Тоест гладът продължава, а ние се пристрастяваме към сладникавия вкус”, споделя докторката. Друга вреда е, че по-високото количество фруктоза в организма блокира усвояването на микроелемента мед. В крайни случаи децата, които пият много газирани напитки, може да развият анемия.

Защо в България плодовите напитки са по-вредни, четете в хартиеното издание на "168 часа".