Демонстрира воля на свръхчовек, така се владееше, спомня си архитектът Георги Стоилов

Откриването на Бузлуджа е най-трудният момент за Тодор Живков вероятно в целия му живот. Дни преди това той е изгубил дъщеря си Людмила.

В края на юли 1981 г. двамата се връщат от почивка на Боровец. Той я оставя пред дома й. Няколко часа по-късно е открита мъртва в банята.

В Политбюро са почти сигурни, че след този удар той ще се откаже от управлението. Там неофициално се знаело, че той я готви за наследник, а внезапната й смърт слагала край на всичките му надежди. Много западни дипломати дори съобщават в анализите си, че за Живков това ще е краят и той по всяка вероятност ще подаде оставка.

Бившият Първи обаче изненадва всички

и дни след погребението отива на откриването на Бузлуджа.

"Тогава демонстрира воля на свръхчовек, управленец - спомня си пред "168 часа" архитектът на монумента Георги Стоилов. - Помня, че беше много затворен за разлика от друг път, когато свободно общуваше с всички. Но се владееше, ходеше изправен, говореше нормално, носеше капсулата с адреса към поколенията."

„Той откри дома със силни прочувствени слова. Външно спокоен. Лицето му обаче бе потъмняло, гласът дрезгав,

погледът помрачен

Не беше в състояние да прикрие трагизма на преживяното”, пише в спомените "Тодор Живков и личната власт" Нико Яхиел.

Вероятно трагедията се отразява и на словото на Живков, което е изчистено от обичайните клишета: "Нека никога не пустеят пътеките, които водят тук, на този легендарен старопланински връх Бузлуджа,

където първите марксисти дойдоха, за да поемат от възрожденците щафетата на свята и чиста любов към народа. Нека поколение след поколение ... идват тук да се прекланят пред подвига на делото на ония, които са живели преди тях на тази земя.

И всичко свое са отдали на своя народ. Нека изпитват облагородяващото и укрепващо духа вълнение от съпричастието с идеите и мечтите им. Вълнение, което днес изпитваме ние."

Вероятно в

този най-кошмарен момент

за Живков изобщо не му е хрумвало, че монументът официализира култа към личността. Това, срещу което той се е борел и благодарение на което е дошъл на власт с Априлския пленум. Съветският лидер Никита Хрушчов го издига, защото Живков пръв надига глас срещу зараждащия се култ към Вълко Червенков. Самият Хрушчов на свой ред се бори с това явление след смъртта на Сталин и в лицето на Живков вижда съмишленик в България.

Ако дотогава портретите на Живков са поставяни редом до тези на Димитър Благоев и Георги Димитров, на Бузлуджа той вече е увековечен редом до основателя на соцпартията и героя от Лайпциг.

На въпрос Първия разговарял ли е с него и екипа, изградил монумента, Стоилов свива рамене:

"Не, не ни каза нищо В такъв момент какво да каже.”

Там архитектът бил редом с главния строител Генади Милованов. “Беше невероятен, два пъти герой на социалистическия труд, изградил много заводи и сгради», казва Стоилов. Сред тях и “Кремиковци”. На откриването бил и ген. Делчев и част от бригадата му в Трудови войски.

Архитектът е категоричен, че всички те са работели, за да направят този паметник за социалистическата партия. Бившият Първи тогава предложил държавата да финансира проекта, но Стоилов отхвърлил идеята с аргумента, че това трябва да стане с пари на народа.

“Събраха се 16 млн. лв, а ние успяхме да го изградим с 14 млн., останалите 2 млн. дадохме на детските градини в Стара Загора”, спомня си Стоилов.

Когато разбрал, че ще е необходима голяма зала, където да се събират пионери, комсомолци и партийци, той променил проекта: “В началото бях поставил пилона в самия купол, но за целите на една голяма зала трябваше да го изместя в страни, така мястото стана годно за големи събирания.”

Затова той е категоричен, че монументът трябва да остане паметник на социалистическите идеи, който вдъхновява привържениците им по света. Това била и тезата му пред сегашното ръководство на БСП.

“Абсурдно е да превърнат монумента в казино, ресторант или кафене - казва Стоилов. - Да правят тези неща наоколо, където искат."

Защо архитектът не одобрява идеите Бузлуджа да стане музей на комунизма, четете в хартиеното издание.