Мистерия с тайните посещения на бившия монарх в СССР по времето на Брежнев

Симеон Сакскобургготски е предсказал разпадането на социалистическия блок и завръщането си у нас още през 1987 г.

За това свидетелства тайно писмо, съхранявано в личния архив на Тодор Живков, което "168 часа" публикува за първи път. То е адресирано до Милко Балев, началник на кабинета на бившия Първи, и съдържа донос за изявления на Сакскобургготски, направени по повод сребърната му сватба с Маргарита. Доносът е подписан не от кого да е, а от Христо Малеев, племенник на правешкия диктатор. Той е син на Найден Малеев, брат на д-р Мара Малеева. След като завършва прословутата дипломатическата школа МГИМО в Москва, е назначен за посланик на НРБ в Нидерландия. Впоследствие оглавява мисията ни в Испания.

На 11 февруари 1987 г. посланикът докладва на Балев

да предаде на Живков, че е получил специално изпратен до посолството брой на списание "Ола",

което трябва да се появи на пазара на следващия ден.

В него на 10 страници е поместен материал за царската двойка, както и едно интервю на Симеон.

В началото комунистическият дипломат информира за подробен репортаж за тържеството по повод годишнината от сватбата "на последния български цар". После пише и че "по-голямата част от текста съдържа неинтересни лични подробности за семейния живот на Симеон, съпругата му Маргарита и петте им деца".

В интервюто обаче имало и пасажи, които касаят България, пише Малеев: "спомени за смъртта на цар Борис, за разстрела на принц Кирил, за референдума относно монархията, за заминаването на царското семейство от България през септември 1946 г., а също така една фраза за "незаконното и антиконституционно" правителство на България".

Според оценките на Малеев "целият материал дава на читателя впечатлението за едно сериозно и скромно семейство, което с много труд и сдържаност по отношение на политиката е успяло да създаде щастлив семеен живот и да отгледа добри деца."

Но най-много бил впечатлен от изказването на бившия цар, че може в скоро време да посети България:

"Интересни са думите на Симеончо за желанието му да посети някой ден България като турист, както и за желанието на неговите деца да видят нашата страна.

Симеон твърди, че това може да стане

в неочаквано

скоро време."

Явно дълбоко впечатлен от тези новини, в края на доклада братовият син на съпругата на Живков препоръчва:

"Може би ще е интересно да се преведат тези откъси от материала, или пък дори целият материал, за Ваше сведение и за сведение на другарите от Политбюро и Секретариата."

Дали заради редовните доноси или просто поради факта, че е част от всемогъщата фамилия на Живкови, кариерата на Малеев продължава успешно.

Впоследствие е назначен като дипломат в Канада, а известно време е заместник-завеждащ отдел "Външна политика и международни връзки" при ЦК на БКП. От 1985 до 1990 г. е член на ЦК на БКП, а след това пък става редактор на мемоарите на чичо си - Тодор Живков.

Що се отнася до Сакскобургготски, през 1996 г. неговото предсказание не само се сбъдва, а както е известно, той заема най-висши постове в изпълнителната власт у нас.

Що се отнася до "туристическите" му пътувания в бивши соцстрани, те винаги са били обгърнати в мистерия.

У нас за първи път за посещения на цар Симеон в СССР спомена в интервю за в. "168 часа" през 2013 г. анархистът Георги Константинов. Като

се позовава на биографията на Симеон писана от испански журналист

под заглавие "Един практичен цар", Константинов обяви:

"Вижте например как доведоха Симеон Сакскобургготски за премиер. Как по друг начин освен със сътрудничество с КГБ може да се обясни, че политически емигрант като него три пъти е ходил в Съветския съюз още преди промяната."

В своята автобиография "Една необикновена съдба", която излезе у нас около година по-късно - през 2014 г. Симеон

дава подробности

за едно посещение

в тогавашния Ленинград:

"Като се има предвид, че бях изгнаник, и то в контекста на противоборството на двата блока - на свободния и на комунистическия свят, тези пътувания спомогнаха изключително много за духовното ми израстване. ... Така например забранено ми беше да посещавам някои държави. Ето защо в моя свят, също като по старите карти, имаше огромни бели петна с надпис terra incognita.

Единственото изключение беше едно кратко туристическо пътуване до СССР през лятото на 1975 г., когато от любопитство приех поканата на мой гръцки приятел да се присъединим с майка ми и с жена ми към музикален круиз по Балтийско море. Трябваше да спрем в Санкт Петербург, по онова време Ленинград, и се надявах, че няма да разберат кои сме, защото се водехме под името Рилски и все още имахме италианските си паспорти, а

по този начин би трябвало да сме неразличими в групата туристи

Беше много успешен опит, защото посетих Ермитажа и вдъхнах от атмосферата на този град, за който толкова бях слушал от моите братовчеди Романови."

По нататък царят описва как е крил за тази визита и когато един германец, който "често ходеше в Съветския съюз, за да доставя мотори BMW", го попитал дали е ходил някога там, той отрекъл. Тогава обаче станало ясно, че германският търговски представител има съобщение за него от съветския министър на вътрешните работи Шолохов. След като му обяснил, че "те са в течение" за тайната визита на последния български цар, висшият държавен чиновник му бил казал буквално, че съжалява: "че съм ограничил посещението си само до Ленинград и че съм можел да отида и в Москва...".

"Още ме избива студена пот, когато се сетя за този случай, чрез който разбрах колко добре действа КГБ, та информацията да достига до най-високите етажи на режима", пише в заключение за пътуването си Симеон в своята автобиография.