Преписки от папската канцелария доказват, че автор на глаголицата е Кирил Философ

Втората азбука е формирана постепенно от различни книжовници, но начинът на изписване на знаците в най-старите надписи около Преслав показва, че тя е българска

- Проф. Милтенова, как ще коментирате изказването на руския президент Владимир Путин, че кирилицата е дошла от македонската земя?

- Допускам, че или руският елит няма достатъчно информация по този въпрос, или това е съзнателна провокация.

Фактите са добре известни. Кирилицата е втората славянска азбука след глаголицата, която е авторски продукт на Константин Кирил. Първите преводи на двамата братя са на глаголица. Тя се запазва дълго време на Балканите. Много паметници, които произхождат от Охридската книжовна школа, са написани на тази първа азбука. Ако някой твърди, че глаголицата е преминала през македонската земя и е пристигнала в Русия, трябва да го докаже. Написаните от книжовници от Охридската и Преславската школа паметници са пренесени физически в Русия чак в края на ХVII, ХVIII и началото на ХIХ век. Това е ставало чрез пътуващи търговци и учени-пътешественици, като например Виктор Григорович, както и изследователи, които са събирали тези ръкописи от Атон и от манастирите в целия регион - български, гръцки, молдовски.

- А как е създадена кирилицата?

- Тя се е появила по исторически път от гръцкото унциално (уставно) писмо. Кирилицата е била по-лесна за изписване. Ние, учените, изследваме колко движения на ръката трябва да се направят, за да се напише една буква. Глаголицата е изключително съвършена фонетично и граматически, Кирил е знаел какво точно трябва да изразява всеки звук. Кирилицата е приспособена, като гръцките букви са допълнени с такива от глаголицата.

Добавените знаци за славянските звукове имат своя първообраз в глаголицата. Правени са изследвания на абецедарите – списъци от букви на глаголица и на кирилица - в различни писмени документи, вкл. и в латински. Там се вижда подредбата на знаците и как са изглеждали те. Кирилицата е пренесена от Първото българско царство в Русия. Литургическите книги са стигнали там, когато са били необходими за покръстеното руско население. Разбира се, попаднали са и глаголически паметници.

Причината за появата на писменост сред славяните е християнизацията както на Балканите, така и в Русия. Не е възможна писмена култура без богослужение в тази епоха.

- Казвате, че лично Кирил е създал глаголицата. А кой е измислил кирилицата?

- И за глаголицата има няколко теории за начертанията на буквите, но тя е оригинална азбука. Константин Кирил е вложил идеята за Иисус Христос и ролята му на земята, вярата в Светата Троица. Има дълбока философска основа във всяко начертание.

- Как възприемате версията на учени от Скопие, че глаголицата съдържа повече от половината букви от "древното македонско венетско писмо"?

- Няма венетско писмо. Това е ненаучна теория.

- Вярно ли е, че Климент Охридски е създал кирилицата?

- Тази хипотеза е труднодоказуема. Няма непровержими доказателства за това твърдение. В Краткото житие на свети Климент се казва, че той бил измислил по-добри очертания на буквите. Но то е писано през ХІІІ век от охридския гръцки архиепископ Димитър Хоматиан (ок. 1165 - след 1234), няколко столетия след смъртта на ученика на Кирил и Методий и не е достатъчно като доказателство.

- А какви са доказателствата за това, че Кирил и Методий са създали българската азбука?

- Запазени са документи от канцеларията на римските папи за Моравската мисия, които имат изключителна стойност. Има и свидетелства от видни книжовници като Анастасий Библиотекар, който описва дейността на Константин-Кирил и как е създадена славянската азбука. В латински текст, наречен "Италианска легенда", се говори как Кирил е създал първата азбука. Разполагаме и с житията на двамата братя и макар че са агиографски извори, те съдържат важни исторически данни, потвърдени от другите източници.

За кирилицата единствените доказателства са паметниците, които обясняват състава й и начертанията на буквите. За разлика от глаголицата, която е творческо дело на един човек, втората азбука е възникнала в продължение на много години и е продукт на дълго усъвършенстване. Не е дело на един книжовник в конкретен момент. Тя възниква постепенно.

- Кои са доказателствата, че това е българска, а не македонска азбука?

- Буквите за носовките, звукът "щ", който е специфичен само за българския език, "ч", "ш", ятовата гласна, които са допълнени в кирилицата от глаголицата. Да не забравяме, че етническо название “македонец” тогава не е съществувало.

Имаме оставени и много надписи - те показват какъв е бил живият говор към онзи момент. Те са автентични свидетелства, в тях няма намеса на книжовници. В тези надписи кирилските букви се смесват с глаголически.

- Кои са най-старите такива надписи?

- Те са в манастирите около Преслав от началото на Х век. Това е доказано от нашия колега Казимир Попконстантинов. Видно е, че кирилицата е възникнала около Преслав и че тя е българска. Епиграфиката (начинът на изписването на буквите - бел. ред.) го доказва. При тях има голямо разнообразие, където са използвани и гръцки букви. Хората, които са издълбавали надписите, са владеели и трите азбуки.

Известен е надписът на чъргубиля Мостич и този от село Избул (бившето му име е Теке Козлуджа), близо до Плиска. От едната страна там е изписано с кирилски букви, а от другата страна - с гръцки. Намерен е и надпис на Павел Хартофилакс от края на IХ и началото на Х век, а също и много ранни кирилски надписи, открити край с. Мурфатлар. Всички са от Източна България.

- Има ли сведения как другите славяни са разбирали българските букви? Например при великоморавската мисия.

- Литургическите книги, написани с глаголица и използвани по време на богослужението, са били на език, който в последните десетилетия на тХ век е бил разбираем за всички славяни. Старобългарският език е кодифициран като официален език на богослужението.

В Чешкото княжество традицията се пази дори до средата на ХI век. В края на Х и началото на ХI век българските книги достигат до русите, които официално приемат християнството през 988 г. и изпитват остра нужда от книжнина за богослужението.

Езикът е напълно разбираем, за което свидетелстват оцелелите най-стари руски ръкописи, преписани от български образци на кирилица като Остромировото евангелие от 1056-1057 г., Светославовия препис на Първия Симеонов сборник от 1073 г., служебните минеи от 1095-1097 г. и много други. Литературата на Златния век не само се преписва в Русия, но се усвоява творчески и става основа за създаване на руската литература, както посочи навремето академик Дмитрий Лихачов.