Родителите и децата не се интересуват от високите резултати на матурите или на външното оценяване.

Да са високи оценките от тези изпити е важно понякога за кметовете и винаги за Министерството на образованието и за директорите.

Защото след като завърши средно образование един ученик, тази диплома за какво му е?

Да сме откровени – тя е просто поредният вход за университета.

Оказва се, че детската градина е вход за училището, училището за университета и всъщност цялата система се превръща в подготовка за следващото ниво, а животът тече.

Университетът рядко подготвя за реалния живот, който следва.

За мен, като учител и гражданин, е много по-важно да знаем, че тази матура проверява начина, по който ние, учителите, сме си свършили работата и че сме задали възможността на децата на България да са функционално грамотни да разбират текст.

Големият проблем в образованието са делегираните бюджети, защото от успеха на матурите зависят много неща за училищата. Успехът води до по-висок рейтинг и престиж, а това е свързано с финансирането, което на практика е "на глава". Всичко това води до фалшиво състезание, което в крайна сметка е за едни пари.

Има и друго нещо, което съм споменавал преди години - състезания между училища и цели градове.

Обществена тайна е такова съперничество между два града в Южна България. В този случай това, че учители са квестори в други училища в града няма никакво значение, защото кметът иска "високи резултати".

За да поискаме критично мислене от нашите ученици, трябва първо да сме ги научили на това.

За да има реален смисъл от матурите, трябва да може експертите от МОН да носят отговорност за неизпълнение на посочени от обществото цели.

И като не успеят да постигнат тези цели, да бъдат разкарани.

Както става в бизнеса.