Новият световен език е панглиш

“Бавно, но сигурно английският губи значение” – изказа се злорадо председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, след като се изпокара с английската премиерка Тереза Мей.

Прав ли е, или не? Както биха казали англичаните, това е “пожелателно мислене” (wishful thinking) да приемеш желаното за действително.

Юнкер владее доста езици и точно затова може би има дълбоки фройъдистки комплекси срещу английския. Сигурно знае, че на американски Junker означава или наркоман, или стара бричка, чието място е на автомобилното гробище. На немски обаче “юнкер” идва от думите “млад” и “господар” `(юнг и хер).

Нормално е човек да предпочита

подсъзнателното

внушение за

млад господар

пред образа на стара бричка. Особено пред симпатичните брюкселски секретарки. Уви, много от тях са с английски.

Истината е, че английският не може да бъде изчегъртан от Европейския съюз, а тъкмо обратното – тепърва ще доминира още повече. Защото това е езикът, на който европейците разговарят с метрополията, Вашингтон.

Английският ще си остане официален брюкселски език, тъй като Ирландия не се кани да напуска. Но по-важното е, че той е втори език за повечето евродепутати и еврочиновници от Източна Европа, Скандинавия, Гърция и т.н. Когато излизат на трибуната или пишат официални писма, те ще продължат да се правят на англичани.

След Брекзита вече

рядко ще се чува

оксфордският

акцент

на Найджъл Фараж и все повече ще навлиза някакво подобие на американския английски, изучавано по разните натовски специализации.

Можете ли да махнете английския от НАТО? Абсурд, Путин веднага ще превземе Европа. Възможно ли е в Европа езикът на военните да е английски, а на политиците – френски или немски? Няма как, тъй като политиката е продължение на войната с други средства. Някои казват, че било обратното, но дълбоко грешат. Която нация има най-мощната военна сила, обикновено тя налага езика.

Ако Брюксел се опита да замете английския зад вратата, това означава да се самоизолира от света. В момента той е доста по-важен, отколкото е бил латинският в Средновековието, защото тогава латински са говорели само елитите, а днес се опитват да го сричат дори овчарите, проститутките, арабските, и афганските имигранти. На границата ги води един на десет с някакъв елементарен английски, както едно време едноокият е водел слепите Самуилови войници.

Латинският е бил имперският език на Рим и от него са се разклонили френският, италианският, испанският, португалският и други по-дребни. Да не забравяме румънския. Днес се случва нещо подобно с английския, само че сега това е езикът не на една, а на две световни империи – едната залязва, а другата е в апогея си.

Силата на английския не е в географските му граници. Най-големият майчин език в момента е мандарин, който се говори от близо 1 милиард китайци и други около тях. Обаче кой по света говори мандарин? Само шпионите в холивудските филми. Английският е едва на трето място като майчин език с 350 милиона, но има ли кътче на земята, където да не се говори? Затова англичаните не учат чужди езици, а на Юнкер му се налага да владее 4-5.

Като втори език

английски

се говори от

над 2 милиарда

души по света и те бързо се увеличават. Това е световният език на бизнеса и финансите, масовата култура, дипломацията, политиката, науката, секса. Да не говорим за интернет. Дори сред туземците в Нова Гвинея английският върви повече от местните наречия.

Друг е въпросът, че истинският английски постепенно отстъпва на така наречения панглиш – опростен вариант, в който някои звуци и окончания са изменени, а речникът е доста по-беден. Може да се каже, че понякога президентът Тръмп говори панглиш. Демократите постоянно го майтапят за грубите отклонения от граматиката, но всъщност той използва говора на строителните работници и затова се харесва на хората с мазоли на ръцете.

Според списанието “Ню сайънтист” в панглиш the се произнася като “зе”, “френд” като “френ”, he talks като he talk и т.н. Разбира се, има и доста регионални варианти. Руснаците например не могат да произнасят звука “ъ”, изговарят го като тяхното “ы” и веднага биват разконспирирани - било като московчани, било като варналии.

Това е езикът, на който се представи Румяна Желева при изслушването си за еврокомисар. Доколкото разбирам, тя владее немски доста по-добре, но все пак предпочете да говори на панглиш, защото искаше да я разберат всички.

Голяма грешка. Нищо чудно тя да е допринесла за неуспешното представяне. Французите още ни смятат за франкофони, немците за Прусия на Балканите, защо тази дама предпочита долнопробен английски пред хубав немски? Французите и германците от десетилетия се борят неуспешно срещу господството на английската музика и холивудските филми, но губят.

И колкото повече губят, толкова повече се дразнят от всяко поредно предателство. В крайна сметка се спряха на комисарка с добър руски. Евроелитите не могатда забравят, че до средата на миналия век френският бе ветовният език на дипломацията и любовта, а

немският –

на техниката

и блицкрига

В миналото източноевропейците учеха френски, немски, италиански и чак тогава английски. Цялата руска и полска аристокрация е говорела изключително на френски, унгарците и чехите – на немски, а ние тук – на байганьовски.

Шегувам се, разбира се, но когато бях пубер, у нас повечето хора от старата буржоазия поназнайваха немски и френски. Английският навлезе масово у нас през софийската английска гимназия, в която учеха главно децата на комунистическото добрутро.

Когато човек попадне в леговищата на западноевропейските елити, има огромна разлика дали говори инглиш, или панглиш. Ако говориш граматически правилно, значи си получил добро образование. Следователно имаш висок социален статус. И обратното – панглишът на г-жа Желева се възприема като признак за долнопробен произход и съмнително образование. Нищо, че жената има сериозна немска диплома и очевидно е образована. За какво й трябваше да се представя с панглиш? Това е все едно Гришо да започне да играе по турнирите с лявата ръка.

Както гласи старата поговорка –

по английския

посрещат, по

акъла изпращат

Ако сте търговец и създавате контакти с нов западен партньор, панглишът най-вероятно ще го уплаши и отблъсне. Ако съчетаете панглиш с жълто сако, все едно на челото ви пише, че сте дребен мошеник. И обратното – граматичният инглиш и тъмносиньо или сиво сако означават, че с вас може да се преговаря.

Доколкото разбирам, сред брюкселските чиновници снобизмът е много на почит. Но не е достатъчно да си сноб, важното е другите да те възприемат като такъв. Може да говориш най-великолепния аристократичен френски, обаче кой ще те разбере и оцени? Само французите. Докато, ако говориш образован английски, това ще го усетят всички. Затова брюкселският сноб има нужда от английския и никога няма да го изостави.

Без Англия Евросъюзът е възможен, но без английския веднага би се превърнал във вавилонска кула.