Купил плата и конците за знамето, извезано от Райна Княгиня 

Знаели са, че ще бъдат убити, но искали децата им да живеят в свободна България

Той: Щях да замина в чужбина, но останах,за да можем всички заедно да изградим държавата

Кой е кметът, който тези дни взриви медиите с вълнуващата си реч по повод 141 години от Априлското въстание?

Суперлативите в социалните мрежи за градоначалника на Панагюрище Никола Белишки бяха, че отдавна никой не е говорил толкова вдъхновяващо, спонтанно и искрено. Без никакви клишета.

През 2009 г., когато стана народен представител, Белишки бе един от многото непознати депутати на ГЕРБ. С изявите си той си изгради имидж на добър експерт в местната власт. Вероятно затова само две години след като влезе в парламента, лидерът на партията Бойко Борисов подбра най-силните си депутати и ги кандидатира за кметове в големите червени крепости.

Целта му бе с Белишки да превземе Панагюрище, който открай време бе запазена територия за БСП. Интересното е, че Белишки спечели с над 50 процента от гласовете и вече е градоначалник втори мандат.

В началото обаче той попада в доста сложна ситуация - градът е с режим на водата. Екипът му в общината по спешност разработва проект и решава този проблем.

"На девето място сме в страната по усвояване на евросредства на човек", казва пред "168 часа" Белишки. Освен това общината е сред малкото у нас без заеми и неразплатени задължения. Вероятно затова е

сред първите десет по финансова стабилност и висок кредитен рейтинг.

Едва ли има проект в социалната сфера, в който Панагюрище да не участва. Гражданите му се радват както на нова спортна зала с 2500 места, така и на супермодерна болница. Както и на трезор, в който се съхранява Панагюрското златно съкровище.

Проверка на "168 часа" установи, че градоначалникът е произнасял и други вълнуващи речи по различни поводи, но изглежда, те не са попадали в национален ефир, както сега.

На въпрос сам ли си е писал последната по повод 141 г. от Априлското въстание, Никола Белишки се усмихва: "Казвам това, което смятам за важно и необходимо. Да кажеш истината, не е геройство. Говоря така, защото така съм възпитан. В града няма дом, който да не е пострадал по време на турското робство. Никой нищо не е забравил, всичко се разказва от баби и дядовци на внуци. Не можем да неглижираме миналото и да искаме да започнем отначало."

Твърди, че за панагюрци това е по-лесно, защото там будният им дух е жив

"Малко известно е, че първата пушка на Съединението гърми именно тук на 2 септември 1885 г. Отразено е в статията на Захари Стоянов във вестник "Борба" от 3 септември", уточнява той.

Девет години преди това въстаническият град е напълно опожарен от турската армия.

"Оцеляват няколко къщи, а Панагюрище е бил с население 11 хиляди души, колкото София - с 23 златарски работилници, с голям икономически потенциал, с търговци с бизнес в Цариград, в Беломорска Тракия. Неслучайно панагюрец е и първият министър-председател на България Павел Бобеков. На 25 години е владеел 5 езика и е завършил медицина в Роберт колеж. Въпреки това е бил хилядник във въстанието. В него са участвали всички, включително първенците на града и големите търговци, които са го финансирали, както и цялата интелигенция. Всички ние сме длъжници пред паметта им и трябва да предадем това на младите след нас."

Кметът е от рода на Деян Белишки - човека, купил плата и конците, с които Райна Княгиня извезала знамето на въстаниците.

"Моля ви, само с историята за прапрадядо ми не омаловажавайте делото й. Той само купува част от материалите, дава ги на Иванчо Зографина и помага за скрояването. Бил е обикновен сподвижник", уточнява Белишки.

Деян е бил и

главният моделиер на

въстаническите униформи,

с които Георги Бенковски и останалите четници са били облечени. Това е прототипът и на съвременните гвардейски униформи.

"Хилядниците са били с бели, апостолите с червени, стотниците със зелени, а десетниците с кафяви - казва кметът. - Казвали са им венгерки, защото са ги заимствали от хусарските униформи."

Деян Белишки е бил шивач, който се е придържал към френската мода, имал е магазини и в Цариград. В Панагюрище не са се носели потури.

"Следвали са европейската модна линия. Единственото, което им е пречело в тази визия, е бил фесът - усмихва се Белишки. - Имали са всичко, но не и свободата и независимостта да вземат решения и да управляват сами. Затова в прокламацията си въстаниците казват, че

всички са равни

пред закона,

че ще приемат всеки, който сложи оръжие, и ще му запазят имота и живота."

"Въстаниците са знаели с какво се захващат - твърди градоначалникът. - Майката на Петър Щърбанов го предупреждава, че децата му ще останат сираци, а той отговаря, че по-важното е, че ще живеят в свободна България. Не им е било лесно да вземат това решение, защото са били наясно с последиците. Когато редовната турска армия обгражда града, се е водела тежка битка за всяка къща. 22 са били позициите, които са отстоявани до последно. Сраженията с 10 -хилядната редовна турска армия на Хафъз паша и башибозук са продължили пет дни. Целта е била през това време децата, жените и възрастните да се изтеглят към Балкана."

"Когато Петър Щърбанов вижда, че губят, и за да не издаде къде са скрити те, решава да изпълни революционната си клетва и се самоубива - вълнува се кметът. - Той е нашият панагюрски Кочо Честименски. Когато умира, казва, че важното е, че България ще живее."

"Целият град е опожарен поетапно за назидание, но

нито един

панагюрски въстаник не

се предава с оръжието си

Няма такъв, загинали са", разказва Белишки. Като допълва, че по никакъв начин не иска да омаловажи приноса на Клисура, Батак, Копривщица и останалите бунтовнически градове. 

"Никъде не е било лесно да се изправят срещу огромната Османска империя - с малко въстаници и с малък ресурс", твърди той.

Интересно

какво пречи на

българите сега,

в мирно време, да са обединени както тогава?

"Нихилизмът във всичките му форми - категоричен е кметът. - Той е навсякъде - като започнем от историята, образованието, здравеопазването, социалните дейности, във всичко. Не може да се изхвърля от учебниците материал, който е факт. Не може историците да махат от тях легендите, които вълнуват и до днес."

Белишки вижда нихилизъм дори в оплакванията от типа, че в България е гадно, мръсно, че тук не може да се работи и други подобни. Миналата седмица се срещнал със свои приятели, които от двайсетина години живеят в чужбина.

"Единият каза, че работи по 14 часа на ден - обясни случката Белишки. - Попитах го, ако се върне в България, би ли работил и тук така? Той каза: "Не! Абсурд." Тоест

навън сме готови

да работим много,

а в България - не."

Той недоумява и за друг парадокс: "Имаме мир от около 70 години, толкова са минали от Втората световна. А преди това хората са преживели две войни, няколко национални катастрофи, целият елит на нацията е бил унищожаван на няколко пъти. И въпреки това са били единни."

След което се усмихва и казва, че не упреква никого.

"Ясно е, че сега хората искат да живеят по-добре.

И аз бях на ръба да замина

в чужбина, но останах

Реших, че нещата са като в семейството. Първо трябва да се опиташ да си оправиш твоята къща. След което всички заедно да излезем и да си оправим улицата, след това квартала. Накрая заедно трябва да си изградим държавата такава, каквато я искаме." Според Белишки трябва да се върви от малкото към глобалното. Местният проблем трябва да се разглежда като регионален и да му се търси решение

на централно ниво

"А не да се започва от глобалния, да се налага някаква рамка отгоре и да се решава по калъп", обяснява Белишки.

Казва, че за него възрожденството е състояние на духа: "Да можеш да стигнеш до оня момент на душевно състояние, в който да искаш да даваш от себе си, колкото и малко да е това, за общото благо. Тогава нещата се получават."

Как може да си върнем възрожденския дух, четете в хартиеното издание.