l Васил Иванов прекрачи границата. Нечистоплътно бе да пуска записи на колегите си

l Имал съм страхотни разправии с Люба Кулезич, но сега я каня на работа

l Убеден съм, че телефонът ми се подслушва от 10 години, няма какво да ме компрометира

l Умирам от страх някой ден дъщеря ми да не ме попита: "Вярно ли е, че си се уплашил?"

"168 часа" се срещна със Сашо Диков след пресконференцията на Слави Трифонов и журналиста Васил Иванов по повод второто спиране на предаването "Шоуто на Слави" заради изповедта на напусналия Нова телевизия Иванов.

Диков е новият програмен директор на телевизия Би Ай Ти, но не седи в удобното кресло, а все така е в епицентъра на горещите събития от деня.

- Г-н Диков, честито ново назначение. Ето че дори в качеството си на програмен директор на Би Ай Ти отново сте на терен.

- Няма как да пропусна такива знаменателни събития за нашата журналистика. Все е било да се хвърля някаква светлина върху журналистическото блато, както се казва клиширано, в тъмното задкулисие на този бизнес.

Това, което изнесе Васил Иванов, е и гадно, и зловещо. Особено тъжно е, че виждам

проявления на най-различен

вид цензура.

От класическата на отхвърляне на материали до новия подход на спиране от излъчване на цели предавания. В цялата драма се стига дори до това как шефката на новините на голяма телевизия влиза в ролята на къртица, като, разбира се, всичко изнесено поставям под въпрос колко е вярно или не е.

Честно казано, за мен във всичко видяно и чуто имаше елемент на нечистоплътност заради признанието на Васил Иванов, че е записвал колегите си, и най-вече, че пусна тези записи. Прекрачи страшно границата. На негово място аз бих казал, че мога да докажа думите и обвиненията си към колеги, но не и да ги правя наистина публично достояние. Изглежда, той играе вабанк.

И все пак му прави чест за това, че можеше да си кюта на добрата заплата и да си мълчи, да си кльопа мангизи, а той е решил да напусне. Което

не е често срещано явление,

при положение че той напуска едната от двете водещи телевизии.

Слави Трифонов от своя страна е длъжен да балансира. Много е лесно, когато човек сам отговаря за себе си. Само че когато на гърба ти виси огромен екип, който може да се издържа само в голяма телевизия, не можеш да правиш резки движения. От цензурна гледна точка той може да дойде при нас в Би Ай Ти, но ние не можем да си го позволим финансово. Прави му чест, че вместо да си гледа кефа и да си взема заслужените големи пари, е тръгнал на борба.

В същото време в тази ситуация за мен е абсурдно и в разрез с всякаква логика как, когато става дума за материал, който злепоставя най-големите ти конкуренти, ти да го спреш. Има две обяснения.

- Какви са те?

- Едното

е зловещо, другото е свръхевропейско.

Или Би Ти Ви и Нова телевизия се ръководят от едно и също място, или в Би Ти Ви са толкова извисени морално, че не желаят да дискредитират конкурента си. Извинявам се, но на вас как ви звучи второто?!

Клоня към първото и мога да дам пример дори със себе си. През лятото на 2015 г. по абсолютно касапски начин Дидие Щосел прекрати договора за "Дикoff" въпреки високия рейтинг на предаването и всички други напълно изпълнени от нас условия по договора ни. В същото време предишното лято от Би Ти Ви ми бяха предложени убийствени условия да работя за тях, но аз отказах.

Когато ми се обадиха от “Нова”, че свалят предаването от ефир, имах среща с Щосел, който ми каза, че тъй като било външна продукция, не му е финансово изгодно. Отвърнах му, че тогава ставаме вътрешна продукция. Не можело да стане и така, нямал работа за мен. След като новината се разчу, няколко дни по-късно ме поканиха да участвам в "Шоуто на Слави" и се съгласих. В края на работния ден обаче едно момче от екипа му се обади, за да ми съобщи, че се събрали твърде много гости и се налага да отпадна.

"Не ми говори глупости",

му казах и се обадих на Слави. Той ми обясни, че има в договора си клауза, според която ръководството на Би Ти Ви има право на вето върху определени гости, които работят в конкурентна телевизия, дори една година след напускането им. Иначе малко преди това той ми казваше, че сега е идеалният момент да отида в Би Ти Ви. Предупредих го да не бъде толкова сигурен, защото според мен част от сделката за моето напускане - понеже съм убеден, че е имало такава сделка - е била да не бъда назначен в Би Ти Ви.

Иначе бе логично да ме поканят там. Все пак през двете години, докато предаването бе в ефир, те пуснаха пет или шест различни по вид предавания само и само

да ни бият по рейтинг, но така и не успяха.

Но не получих предложение. Та моят случай донякъде потвърждава привидно абсурдната теза от тази седмица.

Дали двете телевизии се управляват от едно контролно табло, един господ знае. Най-тъжното обаче е, че шефовете им, за които знаем, че са чужденци, действат по такъв балкански начин. Скоро няма да сме на 113-о място по свобода на словото, а на 181-во от 180 държави.

Затова, колкото и наивно да звучи, смятам, че би могло и се надявам

Би Ай Ти да стане остров утопия, свободна територия,

където с колегите да упражняваме професията си.

- Притеснявахте ли се в началото, че с Би Ай Ти се впускате в една авантюра?

- Още при първата ми среща с единия от двамата братя (бел. ред. - Румен и Павел Вълневи), собственици на телевизията - Павел Вълнев, бизнесмен от Чикаго, който ми каза, че иска да работи с мен, го предупредих, че ще има скандали и проблеми. Той ми отвърна, че не се интересува, защото няма бизнес в България. Тъй като няма как да го натискат, както биха могли всеки друг бизнесмен, който действа у нас. Примерите са не един и два. Затова се захванах. Искам да се опитаме да разширим територията на този остров, за да докажем, че

все още може да се прави честна журналистика

и може да се отклони от този проститутски иначе древен занаят. Знам колко ще е трудно и не знам дали ще успеем, но все пак трябва да опитаме с цената на много усилия и нерви.

Адски трудно е, особено днес. Ако един човек е свикнал да вдига три чувала с картофи, а ти го караш за същите пари да го направи с шест или девет чувала.

- При положение че сега има слухове за продажбата на Би Ти Ви и Нова телевизия, да не стане така, че да получите предложение от някоя от тях? Ще приемете ли?

- Не ми се мисли върху подобно нещо. Обичам и досега в живота си съм действал така, че

да бъда коректен към хората, които са ми направили добро.

По същата причина отказах купища пари и позиции в Би Ти Ви. По същата причина отказах на скоро на един много известен и влиятелен бизнесмен уникален договор за друга телевизия от по-малките. По същата причина отказах преди два-три месеца и предложение за пари, превишаващи сериозно тези от сегашния ми договор.

Братя Вълневи ми подадоха ръка в тежък за мен момент и оставам лоялен към тях, така съм устроен. И ще бъда докрай лоялен към тях.

- След като ви обявиха за новия програмен директор, казахте, че ще разкрасите телевизията и ще внесете най-доброто от "Канал 3"?

- Най-доброто бе онова, което превърна "Канал 3" в марка. Много е важно една такава по-малка телевизия, или да кажем по-нова, да я превърнеш в марка. Да създадеш навика у зрителя. Навремето бяхме превърнали "Канал 3" в единица мярка за оперативност и реактивност. Хората знаеха, че стане ли нещо някъде по света или у нас, ако превключат на нашата телевизия, ще се информират по темата.

Ще ми се да изградим такъв навик и с Би Ай Ти. Сега е по-лесно и от техническа гледна точка. Мисля, че моят опит бързо ще бъде възприет. Трябва да се пренастрои работата в телевизията, да се реагира по-бързо и да стане нещо като информационен вестник с всякакви отправки, последни новини, които да вървят ала Си Ен Ен.

Обикновеният екран вече е отживелица.

Като правило ми се ще да наложим ефирът да е разграфен на 3-5 и да показва различни неща и да се даде максимално много на зрителя. Времената го изискват. Разбира се, ще има публицистика. Неслучайно предложих Люба Кулезич да дойде, защото телевизията се нуждае от имена и лица.

- Значи ще заложите на вашата опонентка Люба Кулезич?

- Да. Тя ми е опонентка, но е фигура и доказана професионалистка. По едно и също време спряха и нейното предаване, и моето. Люба също правеше страхотни рейтинг резултати. Имал съм страхотни разправии с нея по разни теми, но въпросът е, че тук аз гледам интересите на телевизията. Безспорно нейното присъствие ще бъде от полза и сме в процес на разговори.

- Какви кадри още търсите, за да блеснете в тази вътрешнополитическа и глобална обстановка? И не се ли притеснявате, че някой някога може да ви запише тайно?

- Живея с твърдото убеждение, че моят телефон се записва поне от 10 години, ако не и повече. Няма случай, когато по мобилния съм казал нещо, което да ме компрометира пред когото и да било.

Претендирам за висок професионален морал през всички тези 40 години, откакто съм в професията. Не че е някакво геройство, но нямам притеснение. Вярно, не претендирам за такова нещо в сферата на личния живот и взаимоотношения, там си имам своите прегрешения, но не и в професията.

Гледам така да живея, колкото и наивно и архаично да звучи, по правилата. Отказвал съм пари в пликчета, екскурзии с частни самолети, почивки на екзотични места на разни хора. Винаги съм си плащал и обичам да си плащам. Чисти сметки - добри приятели. Като бях в Белград за едно от всичките интервюта с Цветан Василев, един-единствен път сме обядвали заедно и моята сметка и тази на оператора съм ги платил аз. Колкото и формално да изглежда, мога с чиста съвест и пред всеки да кажа, че от Цветан Василев не съм получил никаква облага - и една стотинка. Желанието ми за интервюта с този човек бе, че той трябва да бъде чут.

Така както и много други. Дори когато не споделям техните виждания, те трябва да бъдат отразявани.

Има много измислени герои, плюят, но лице в лице не застават. Така Божидар Димитров се беше изцепил по повод интервюто ми с Василев: "Очевидно въпросът не е дали, а колко." Обадих му се и му казах, като е толкова отворен, да дойде в директен ефир да докаже това "колко", само че той не пожела. Значи за мен освен лъжец той се оказа и страхливец. Понеже на мен ми е лесно, не съм вързан с никого под никаква форма, мога когото си искам да критикувам и хваля.

- Означава ли сега новият ви пост, че ставате окончателно от стола на водещия?

- Засега мисля да не ставам от него, защото мисля, че трябва да остана да водя предаването "Просто Диков", защото то е една от емблемите на Би Ай Ти. Съмнявам се обаче, че вече ще имам сили и време да ходя всеки петък в парламента за рубриката "Стажантът". Тя при всяко положение ще остане, но ми се ще за нея да ме смени някоя млада и красива репортерка. Като Петя Кертикова, която е клонинг на Адриана Лима.

Другото, което искам, е да се опитаме, докато другите телевизии дават турски и индийски сериали или скъпи продукции, ние да предлагаме алтернативен тип програми и да използваме ниши, в които можем

да компенсираме със сиво вещество и опит невъзможността да правим скъпи неща Най-много ще държа на абсолютното спазване на нормите и принципите на журналистиката. В момента, в който разбера, че някой изпълнява поръчки и се отклонява от правия път, си отива.

- Трудно ли ви е било през всичките тези години да сте сред главните телевизионни играчи?

- Важното е как човек гледа на професията. Ако я приема като средство за себеизява, печелене на пари и слава, това рано се усеща и не става. Трябва да обичаш това, което правиш. Иначе е мъка. Много хора са ме питали защо действам по моя начин. Така го разбирам тоя занаят.

Не мога да си представя, че ще игнорирам нечий гаф

на когото и да било и няма да го извадя, каквото и да ми струва. Баналният въпрос е не ме ли е страх. Умирам от страх. Само че страх от това някой ден дъщеря ми да не ме попита: "Абе, баща ми, вярно ли е, че си се уплашил и не си направил еди-какво си?", "Вярно ли е, че еди-кой си те е купил с нещо?"

- Не се ли уморихте? Някога не сте ли мислили да се занимавате с нещо различно?

- Миналата година, след като ми прекратиха договора и се оказа, че ще работя чак в края на годината, ми се отвори една ниша от няколко месеца. И написах книга. Стана за три месеца, защото това бяха неща, които ми бяха в главата от много време и трябваше да ги разтоваря. Сега си мисля за втора книга, но се иска нагласа и време, а в момента не ми е до това. Целта ми е да се фокусирам върху Би Ай Ти, за да се открои с чистота на фона на тази ужасяваща медийна действителност. Да предлагаме хем честна, хем качествена и гледаема телевизия.

- Дъщеря ви Петя Дикова също натрупа опит след дълго време на екран. Търси ли още съветите ви?

- Тя казва: "Баща ми, все по-очевидно е, че повече от теб разбирам как се прави телевизия, така че, не виждам с какво можеш да ми помогнеш." На това аз кротко отговарям: "Защо ли се страхувам, че това не ме притеснява?"

- Искате ли наистина да имате второ дете, каквито слухове се появиха?

- Не, това не е истина. Истината е, че едва с порастването на дъщеря ми усетих, че съм баща, защото, докато беше малка, наистина не бях до нея. Иначе дори аз разбрах, че най-важното в живота е да имаш деца, които да го осмислят. Имам свръхуникалния шанс дъщеря ми да е точно такава, каквато съм мечтал да бъде.