Тя насила пусна духа от бутилката

Турският референдум предизвика у нас някои наистина вредни за умственото здраве на нацията коментари. Едни хора пак запяха от малкия екран, че и референдумът, и президентската република били много лошо нещо. Те водели до диктатура, султанат, халифат и ердоганат.

Но нима президентската република е виновна за това, че в Турция мирише на диктатура? Освен ако човек не се вози в машина на времето, причината винаги идва преди следствието. Първо е ритникът, после е болката. Първо секс, после бременност. Президентската република в случая е напълно невинна, защото тя е после, а не преди.

Ако търсим причините за проблемите в Турция в държавното устройство, виновникът би трябвало да бъде именно парламентарната република.

Диктатурата отдавна е факт, сега тя просто си избира по-удобна форма, както напълнялата жена си купува друга рокля.

И сега пита “как ми стои?”, т.е. прави своя плебисцит.

Но разбира се, упадъкът на турската демокрация не се дължи само на държавното устройство.

Къде сте видели в мюсюлманска държава да има демокрация? Тази деликатна система е възможна само в светска държава. Само християнската религия може да съжителства мирно със светска власт, тъй като нейната основополагаща догма е писана от една безправна емигрантска прослойка, която много е внимавала да не си навлича гнева на Рим.

Ислямът е точно обратното – това са нравите на диви и свободни племена от VII век. Ислямът е именно проект за държава, която е примитивна, агресивна и враждебна към иноверците. Ето защо няма нито една ислямска демокрация – или е теокрация като Саудитска Арабия, или е светска диктатура като Египет. Махнаха Саддам Хюсеин – възникна “Ислямска държава”. В Египет махнаха военния диктатор Мубарак – на власт дойде Мюсюлманското братство.

Точно същото е и в Турция. Преди около 90 години Мустафа Кемал наложи светската държава със сталинистки репресии срещу религията. Духът бе натикан в бутилката, но тапата бяха военните. Видят ли, че ислямът посяга към властта, те правеха преврат и пак натикваха духа в бутилката.

Така кемалистка Турция криво-ляво оцеля като светска полудемокрация, докато Брюксел не каза – ще ви приемем, но първо отстранете военните от властта. Отворете клетката, пуснете лъва и нека си поиграе с децата.

Фундаментална глупост, която обаче има дълбоки философски корени.

В Европа все още господства мултикултурната утопия, че всички религии са еднакво добрички, че всичките са прекрасни, възвишени и трябва да се насърчават в постмодерния свят. Мохамед е нещо като Исус, само че с чалма. Словото му през VII и VIII век така е запленило ума и сърцата на милионите християни в Африка и Азия, че те с възторг са сложили чалмите и нямали търпение да се обрежат.

В това вярва мултикултурна Европа. Така че първо Европа е виновна за диктатурата в Турция. Тя принуди кемалистите да се отдръпнат от държавните дела, тя отвори клетката на лъва и пусна духа от бутилката.

За Реджеп Ердоган е ясно, той е член на Мюсюлманското братство, лежал е в затвора за ислямски фундаментализъм. Ако бе млад човек, сигурно щеше да се бие в редовете на “Ислямска държава”. Но и да го нямаше Ердоган, на негово място щеше да е друг като него, защото той е продукт на ислямистките партии, които в миналото се закриваха и забраняваха.

Вярно е, че за 90 години кемализъм в Турция е възникнала интелигентна светска прослойка с модерни разбирания. Нищо чудно тя да е била мнозинство на референдума.

Обаче късно е, чадо, подадеш ли и най-малкото пръстче на ислямиста, той ти захапва цялата ръка. Сам Ердоган казва – демокрацията е като трамвай, може да слезеш на която искаш спирка.

И още едно европейско изобретение върна Турция назад във вековете – това е пропорционалната избирателна система.

Хем ужким правиш избори, хем никого не избираш, защото всъщност олигархията ти назначава представителите. Този, който реди листата, е партийният фюрер и той се стреми да се превърне във всеобщ фюрер.

Пропорционалната система е причината за провала на Ваймарската република и диктатурата на Хитлер, тя е причината и за разпада на френската Трета република. В момента, в който Дьо Гол направи референдум и върна мажоритарния вот, Франция веднага дойде на себе си. В един момент италианците също се реформираха и нарекоха реформите си “Втора република”. И също направиха референдум, след което въведоха смесена система, в която три четвърти от депутатите се избираха мажоритарно. Италия също дойде на себе си, докато Берлускони не върна хаоса.

У нас кръжокът около Радан Кънев се вдъхнови от французите и италианците и основа партия “Нова република”. Но за разлика от французите и италианците, партията се обяви твърдо против референдума и против мажоритарния вот. Кое е тогава новото на републиката? Просто нов филиз от стар пън.

Заради пропорционалната система бюрокрацията в Брюксел е седнала на врата на континента като тлъст шопар, а ЕС е на път да се разбяга.

А сега за президентската република. Само тя създава пълноценна демокрация, защото само тя претворява на практика разделението на властите така, както го е описал Монтескьо. Но за да са разделени и независими властите, всяка от тях трябва поотделно да се легитимира от народа, а не като матрьошки - втората от първата, а третата от втората.

В Европа президентите са остатъци от монархическата институция, която постепенно се е изпразвала от съдържание. Все едно да вдигнеш черква, след което с нейните тухли да пристрояваш турска баня. Това е европейската демокрация, пристройка от тухли, които са крадени от монархическата институция.

В съчетание с пропорционалния вот тази сбъркана конструкция неизбежно деградира. С такъв вот не може да има и успешна президентска република. Затова историята на Латинска Америка изобилства от президенти диктатори. Сега Ердоган ще бъде латиноамерикански президент.

Всички ще му козируват и ще му замислят я преврат, я атентат. А вижте както става в правилно изградената президентска република - САЩ. Тези дни Тръмп и републиканците не успяха да прокарат първия си проектозакон, който отменя т.нар. Обамакеър, здравното осигуряване за по-бедните. А и двете камари на парламента, както и Белият дом са в републикански ръце. Какво ги спря?

Избирателите започнаха масово да пишат протестни писма до своите депутати и депутатите се уплашиха – ами ако догодина не ме изберат? И законопроектът дори не стигна до гласуване. В България щеше да мине с маршова стъпка, както онзи вот за шеф на ДАНС. И ако някой не марширува в крак, щяха да го изритат.

Затова събитията в Турция са поредното доказателство, че демокрацията и пропорционалният вот са несъвместими. Те продължават драмата на Европа в ислямски вариант.