Има три икони на Исус, претендиращи да са чудотворното изображение от Едеса. Царят й Абагар бил тежко болен и изпратил човек при Исус с молба да му помогне. Според сирийски манускрипт Христос го благословил, измил си лицето, избърсал го с кърпа и я подал на пратеника. На нея по-късно се отпечатал образът му. В едно от евангелията историята е по-различна - пратеникът застигнал Спасителя по пътя му към кръста. Там Вероника му подала кърпа, за да изтрие кръвта от лицето си, на която се запечатал образът му.
Има четири картини, претендиращи да са автентични. Едната е във Ватикана и на нея не може да се види нищо. Мащабно изследване доказа, че по нея наистина има следи от кръв, но изображение трудно може да се различи.
Парижката била придобита от крал Луи IX, който я поставил в Катедралата на Париж.
През 1792 г.
не е ясно как,
но тя изчезва,
а по-късно се разбира, че е частично унищожена по време на Френската революция.
За разлика от този, генуезкият образ изчезва безследно през X век. През 1362 г. се оказва, че е в ръцете на византийския император Йоан V, който го дарява на дука на Генуа Леонардо Монталдо. След смъртта си го завещава на църквата "Свети Вартоломей".
За другия ватикански образ няма никаква историческа информация преди XVI век. Едва тогава става ясно, че се съхранява в манастира на Сан Силвестро. През 1587 г. образът бил забелязан от Чезаре Баромио. Поставен е в сребърен обков и остава в манастира до 1870 г. По време на войната папа Пий IX го
взема във Ватикана
за съхранение
Ако образът от Туринската плащеница изобщо може да се смята за достоверен, учени пред Би Би Си успяха да го реконструират и изображението бързо стана едно от най-популярните. Плашеницата се изследва повече от 20 години и резултатите от въглеродните анализи са все по-противоречиви.