На 25 март, след едногодишна борба с тежко заболяване си отиде Бояна Петрова, дъщерята на поета Валери Петров и една от най-добрите преводачки от френски и италиански у нас.

Петрова стои зад преводите на "В очакване на Годо" на Самюъл Бекет, "Баудолино" и "Махалото на Фуко" на Умберто Еко, "Животът. Начин на употреба" на Жорж Перек и др.

Пред "168 часа" нейният съпруг Иво Хаджимишев, един от най-изявените български фотографи-художници, през сълзи сподели за последните й мигове, както и някои от съкровените спомени за необикновената и хармонична връзка, която двамата са имали.

Учудващо, но се оказва, че фамилиите на съпрузите са били свързани от десетилетия още преди те да са родени.

"Познанството между нашите две семейства датира още от 40-те години на миналия век. Нисим Меворах, дядото на Бояна се е познавал с един мой родственик, който е бил касационен съдия преди 9 септември 1944 г. - разказва Иво Хаджимишев. - След това в мъчните години, през 60-те, юристът и интелектуалецът Меворах се е застъпил за него и е обяснил какъв е този човек и е помогнал един месец преди смъртта му той да бъде реабилитиран.

Това е по майчина линия. По бащина линия сестра на моя баща е била съпруга на един много интересен български дипломат Боян Атанасов, който по време на Втората световна война е в Париж и ни представлява пред правителството на колаборационистите. Той е спомогнал българските евреи, които са били на територията на Франция, да не бъдат предадени на германците там, да да бъдат върнати в България и по този начин ги е спасил. Този човек, който е бил със социалдемократически разбирания, съдбата го отвежда в българската легация във Вашингтон при ген. Стойчев. Но след това там пристига Нисим Меворах като пълномощен министър и там те много хубаво са работили заедно."

По странно стечение на обстоятелствата двамата се запознали като деца.

"За първи път в живота си видях Бояна на курорта Св. Константин, още се казваше така, преди да стане Дружба, там родителите й заедно с Борис Ангелушев и Хосе Санча са летували в един много хубав за времето хотел, който беше в двора на местния манастир. А моите родители работеха в операта и всяка година правеха спектакли за откритата сцена във Варна. Там живеехме на чардака на манастира и именно там сме се виждали като малки. Тя беше много жизнерадостно дете. Родена е в Рим, тъй като баща й през 1947-1948 г. е бил млад дипломат - културен аташе в Италия. Родителите й са се залюбили още в италианското училище, където са учили заедно."

Втората им среща е вече в по-зряла възраст, когато Бояна тъкмо се е омъжила.

"Чрез режисьора Гриша Островски, който беше наш общ приятел, аз видях Бояна вече като младоженка, омъжена за Роби - първия й съпруг, от когото е синът й Оги, - продължава разказа си Хаджимишев. - Аз бях с Гришата по време на снимките на един филм и още тогава си помислих: "Боже, какво прекрасно момиче!", без изобщо да предполагам, че 15 години по-късно ние ще се срещнем отново на посрещането на една Нова година при нашите бъдещи кумове."

Бъдещите съпрузи се срещат и трети път. Едва тогава пътищата на двамата се пресичат по такъв начин, че те вече не се разделят.

"Бяхме с Рангел Вълчанов и Миряна Башева и тримата решихме да посрещнем новата 1980 г. заедно - споделя фотографът-художник. - Миряна живее на ъгъла на Орлов мост, точно оттам идва и песента "за булеварда и за кестените".

И ние като много близки приятели се бяхме събрали тримата в така наречения "самотариум" - самотното място, което беше кабинетът на баща й Иван Башев. Добре, но като наближи 12 часа, тя каза: "Долу при Камен Чакъров и Надя Тенева - дъщерята на големия професор театровед Любомир Тенев, има голям купон. Дайте да слезем при тях." Когато отидохме, още с влизането виждам Бояна. Не знаех нищо за това, какво е станало с нея през тези години. И там стана магията.

Това свърши с брак година по-късно. През февруари 1981 г. тя се реши да се оженим след развод, който е станал, още когато синът й Оги е бил на 3 или 4 месеца, тоест не съм предизвикал разрушаване на семейство.

Първо поисках разрешението на Оги, който вече беше 9-10-годишен. Попитах го дали може да ме понесе до себе си, защото едно дете е много чувствително и аз просто знаех, че ако той не е съгласен, ще бъде много мъчно съжителството. Но той даде благословия дори преди Бояна да се съгласи."

Зареждат се дълги години на семейно щастие, при това и младите и старите от двете фамилии са добри приятели.

"И тогава се събраха отново двете семейства - казва Хаджимишев. - Беше изключително интересно, защото и родителите ни станаха много близки. Всяка неделя имаше семеен обяд, в който Валери и Доменика, ние с Бояна и Оги, още отпреди да се роди дъщеря ни Анна, всяка неделя обядвахме вкъщи. Водеха се невероятни разговори. Валери помагаше на баща ми. Той беше оперен режисьор и в тези години всички спектакли трябваше да се изпълняват на български език, докато сега вече е разрешено в оригинал, и си спомням, че много често те двамата прекарваха заедно в търсене на удобните думи. Причината е, че в либретото не е важно да преведеш буквално, а текстът трябва да бъде съобразен с пеенето.

И Валери, горкият, се включваше в тази археологическа езикова дейност. Имаше невероятна хармония между родителите ни и това помагаше и нашето семейство да върви по тези стъпки. А традицията за неделния обяд, макар и нейните и моите родители вече да ги няма, още е жива. Нашето семейство със снахи, зетьове и внуци всяка неделя сме вкъщи на същата маса и техният дух е около нас."

Известно време и двамата работят на едно и също място:

"Тя понасяше моите много чести пътувания за списание "Отечество" и после след 10 ноември за списание "Сега". Никога не ми е направила забележка, въпреки че те бяха ежеседмични. Не сме имали повишаване на тон, скандал не си спомням, като гледам назад. Тихо скърбяхме и скърбим за Валери.

И нямаше ден, в който ние двамата да не си кажем нещо за него. Достигнахме до този синхрон на хора, които живеят постоянно заедно, че когато аз искам да й кажа нещо или тя иска същото и си отваряме устата с една и съща дума за едно и също нещо започваме да говорим. Такава връзка имахме.

Много хармонично и хубаво живеехме до онзи ден, когато тя се помина."

Преди около година Бояна е диагностицирана с рак на белите дробове. По свидетелство на близките тя се държи и коварната болест дори минава в ремисия. Наскоро обаче настъпили усложнения.

Какво се случва в последните днир какво Иво Хаджимишев не споделя дори и пред децата си и как се ражда идеята за емблематичните книжарници "Нисим" , четете в хартиения брой на изданието.