Регистрация

Вход



Забравена парола

Смяна на парола

Напишете дума/думи за търсене

Ричард Лъвското сърце на Капитански в Тауъра в Лондон

Художникът Пламен Капитански е очакван като гост в двореца Тауър в Лондон (Tower of London), където ще се запознае лично с новия управител на крепостта и отговорник за всички замъци на кралица Елизабет II - Клайв Тауел.

Това ще се случи през месец май, а поводът е свързан с преместването на нарисувания от нашия творец портрет на Ричард Лъвското сърце на по-достъпно място в една от залите на двореца. Въпросната картина е изложена за първи път там още преди години, но понастоящем ще може да бъде видяна от много повече хора и гости на крепостта всеки ден.

Художествената творба дори е определена за едно от съкровищата на Тауъра, а самият Капитански разказа пред "168 часа" как е стигнал до това признание.

"Един ден реших да замина за Лондон и да се пусна сред големите в изкуството Постепенно се срещнах с различни личности, които ме въведоха в арт средите. Известният английски композитор Хърмиян Форт пък ме представи в двореца. На един прием се запознах и с тогавашния началник на Тауъра в Лондон - Томас Шарп, който бе впечатлен от работата ми.

Именно докато слушах музиката на Форт, нарисувах портрета на Ричард Лъвското сърце.

След което обаче минаха две години и нищо не се случи. Реших да атакувам най-престижната галерия за съвременно изкуство на улица "Корк стрийт", където излагат само старите майстори.

Общо взето, да пробиеш там е като да превземеш Еверест.

И взеха, че ме приеха, докато по-малките галерии само ме мотаеха. Точно тогава мой приятел сънува как тогавашният папа Йоан Павел II идва със свитатата си и изкупува цялата ми изложба. Казах му: "Искаш ли да ти сбъднем съня лесно? Ей сега ще изпратя една икона на Богородица на папата. И след няколко дни на адреса на моя приятел, където се водех и аз, му се доставя благодарствено писмо с четирима полицаи, придружаващи лимузина.

Похвалих се тогава

на Хърмиян и той веднага

ме извика на вечеря

в Тауъра с Том.

Показах му писмото от папата, в което пишеше, че иконата е предизвикала много сантиментални чувства у него. От дума на дума Том също каза, че веднага ще ми напише благодарствено обръщение, в което изтъкна, че нарисувания от мен портрет е сред съкровищата на Таура.

Общо взето, постигнах тогава немислимото - обединих с творчеството си и Ватикана, и лондонските кръгове, които воюват още от времето на Хенри VIII, който създава Англиканската църква.

По онова време се запознах и с дукесата на Манчестър, която бе възхитена от мен и искаше да ме представи в още по-високи кръгове, но за съжаление почина. Иначе кой знае къде щях да съм сега", обяснява художникът.

Капитански има запас от купища интересни истории, като една от най-любопитните е свързана с неговия първи купувач - синът на актьора Антъни Куин Лоренцо.

"Бях четвърти курс в Художествената академия, която завърших през 1991 г. По това време там снимаха една испанска продукция за Салвадор Дали, тъй като сградата много приличала на парижката академия, където той е следвал. В главната роля на Дали беше Лоренцо Куин, а британската актриса Сара Дъглас играеше Гала.

Мой приятел се снимаше във филма като статист и един ден се заговорил с гримьора, който му казал, че иска да си купи картини на черен фон, но обиколил двете галерии, които бяха тогава в София, и нищо не си харесал.

Точно тогава аз рисувах върху едни черни хартии, защото платната бяха много скъпи. Моят приятел веднага се сетил и му казал за мен, а гримьорът пък споделил на Куин, че на другия ден ще ходи в дома на един художник и той пожелал да отиде с него.

И така се изсипват у нас Лоренцо Куин с жена си Джована, която стана “Мисис Вселена”

през 1993 г.,

гримьорът, Сара Дъглас, тяхна преводачка от испански и моят приятел с неговото гадже, което да превежда от английски.

Страшно се зарадвах, че за първи път в живота си ще спечеля пари от изкуство. По времето на комунизма никой нямаше право да продава просто така. Имаше няколко човека, които властваха в тази сфера, и още трийсетина около тях и това е. Тогава не знаех, че Лоренцо Куин е завършил скулптура в Ню Йорк и ми е колега.

Като влезе при мен, все едно че гледах баща му на младини. Започнахме да си говорим сякаш се познаваме от векове. Тогава рисувах голи тела, реалистични портрети и свободни изображения. Бях си създал собствен стил, макар и все още реалистичен. Куин разглежда и възкликва: "Страхотно. Ти си гений! Колко струват?"

Започвам да се чудя какво да кажа, защото дотогава нямах един изработен лев, моите родители, да са живи и здрави, влагаха в мен и ето най-сетне да спечеля и сам.

Изстрелвам - 500 лева и си мисля, че са много пари.

Куин ми отговаря:

"Супер, ще купя пет!"

Обезумявам от щастие, но го питам дали няма да има проблем при изнасянето, защото бяха големи платна - 1, 30 м на 1м. Той ми обяснява: "Спокойно, свали ги от рамките и ще минат под декора за филма." Разбрахме се на другия ден преводачката и жена му да дойдат да ми дадат парите и да вземат платната.

Пристигат те и Джована ми признава: "Мъжът ми е влюбен в теб. Бяхме на вечеря и се похвали, че си е купил страхотни картини." Режисьорът на продукцията много се впечатлил и казал, че и той иска да си купи пет, а Куин даже решил да вземе още пет за колекцията на баща си.

Аз обаче нямах

никакъв бизнес нюх.

Сметнах наум, че за толкова платна ще изкарам пари за един апартамент. Те обаче можеха да дойдат чак след пет дни, а аз трябваше да замина на практика в Москва и Ленинград.

Реших, че ми е по-важно да отида и така пропадна допълнителната сделка. Иначе тогава мълвата за продажбата се разнесе в академията и всички започнаха да ми завиждат", спомня си творецът.

Капитански непрестанно е напътстван от знаци и свръхестествени сили, заради което неслучайно е човекът, изрисувал стенописа на свети Георги в храма на Преподобна Стойна в Златолист.

"Всички паранорамлни явления, които са ми се случвали преди работата по стенописа,

са били само подготовка за срещата ми с Преподобна Стойна.

Минах през цялата суета около творчерството, имах собствена галерия, която фалира.

От работата с терпентина, който е много отровен, закъсах и със здравето. Тялото ми блокира. Казах си, че ще се сбогувам с рисуването, но в живота ми се появиха определени хора, които ме поведоха по друг път. Започнах да опознавам България.

Трябвало е да работя по стенописа на свети Георги и след като го завърших, нещо ме отведе в стаята, където е живяла Преподобна. Легнах на леглото със затворени очи. И тогава ми се яви нейният образ. Тя ми се усмихваше. Разбрах, че светицата прави чудо с мен. След този момент животът ми просто пое в друга посока", споделя Пламен.

Още преди този повратен момент творецът има и друга паметна среща.

По време на негова изложба в галерията влиза мистериозен 2-метров мъж, облечен с шаячна дреха с плик с домати в ръка, с лице на римски император, който сякаш е дошъл от миналото.

"Той ми каза: "Седни, дошъл съм да ти отговоря на три въпроса." Започнахме да си говорим и най-важното, което той тогава ми каза, бе: "Освободи си ръката. Тази сила, която е зад теб, не е лоша." Разбрах, че ми дава паролата. Закупих си здраво платна и оттам насетне си отпуснах ръката".

Коментара ()

Вашият коментар