През 80-те години спецслужбите ни засичат дискретна среща между Карлос Чакала и представители на немската терористична организация RAF (Rote Armee Fraktion - Фракция на Червената армия) в България.

“Научих това от колегите, които работеха по случая”, коментира пред „168 часа” Людмил Селановски. По това време той е млад оперативен работник на служба към Столичното градско управление на МВР и същевременно е на методическо подчинение към 17-и отдел на ДС, отговарящ за противодействието на международния тероризъм.

RAF e по-известна като групата на терористите Андреас Баадер и Улрике Майнхоф.

Тя възниква като ляво радикално движение,

което води партизанска война срещу правителството в Западна Германия. През 60-те и 70-те години движението е подкрепяно от известни леви интелектуалци като Жан-Пол Сартр и от студенти – бори се с бедността в Третия свят, с несправедливостта в обществото и други подобни. За целта те провеждат брутални терористични актове, отвличания и 34 убийства на територията на бившата ФРГ.

В края на 70-те години първото поколение на групата е арестувано и вкарано в затвора. Затова най-вероятно у нас Чакала се среща с представители на второто издание на групата, което не е така активно като първото, има по-редки изяви, но за сметка на това те са още по-жестоки от тези на предшествениците им.

Вероятно връзките между RAF и Чакала датират от началото на 70-те години, когато някои от членовете на групата преминават обучение в тренировъчните лагери на "Фатах". Целта на тази група е да се създаде арабско-палестинска държава, която да унищожи Израел. След тежки сблъсъци в периода 1970-1971 г.

лидерите на "Фатах" са изгонени от Йордания

и установяват базата си в Ливан, където е и централата на организацията на Чакала - "Световна революция".

Каква е била целта на срещата между RAF и Илич Рамирес Санчес на наша територия, Людмил Селановски не се наема да каже. Според оперативните разработки оттогава службите ни са имали подозрения, че честите му посещения у нас през 80-те години са свързани с идеята му

да създаде в България тренировъчен лагер

Вероятно за да улесни износа си на тероризъм за Западна Европа.

“Между различните терористични организации е

имало обмен на оръжие,"ноу-хау"

и информация

– твърди антитерористът. - Безспорно е, че оръжие, ползвано от организацията на Карлос "Световна революция", впоследствие е трансферирано при RAF и гръцката "17 ноември" за нови терористични актове. Отделно е имало сътрудничество в обучението на кадри.”

Всички данни за Чакала са част от оперативната разработка "Рисовете". Според нея Илич Рамирес Санчес, наричан с кодовото име Рис 1, посещава България 9 пъти

в периода 1983-1986 г Практиката му е винаги да пътува с дипломатически паспорт, за да не му бъде отказван достъп. На всички КПП-та е имало негови снимки с различните му превъплъщения и за службите ни не е било проблем да засичат влизанията му в България.

“Колегите, които бяха работили по Санчес преди мен, казваха, че имал феноменална памет по отношение на имена, места, географски местности, планове на градове, цифри, пароли, смяна на пароли, различните часове, в които паролите се сменят. Само така е бил сигурен, че контактува със свои структури – разказва Селановски. – Използвал ги е и със свръзките си, с които е обменял информация.”

Според него всичките престои на Чакала в България са били между 2 и 5 дни и са били свързани с пътуванията му към Унгария и Чехия. За разлика от капиталистическите страни, където той вероятно е щял да бъде застрелян или най-малкото затворен, в соцлагера

отношението към него е било една идея по-толерантно

"На територията на Западна Европа по това време той вече бе извършил няколко терористични актове и убийства - разказа Селановски. – Такива не си позволяваше в бившия соцлагер. По това време той вече бе изгонен от СССР и там имаше забрана за дейността му. Истината е, че отношението към него никога не е било положително, но можеше да се движи из Източна Европа."

"За мен е очевидно, че Санчес е изпитвал страх да се появи в западните страни, защото със сигурност е щял да бъде разпознат", казва Селановски.

Той не изключва варианта пътуванията му из бившия соцлагер да са свързани с опити да координира дейността на организацията си в Европа. А тя е доста отдалечена от базата за подготовка на структурите му е в Ливан.

“Нямам безспорни данни, освен това мина много време оттогава, но си спомням, че в този период той основно пребиваваше в Ливан и Сирия”, казва Селановски.

“Преди да се създаде 17-и отдел за борба с международния тероризъм, знам, че

много пъти бе идвал у нас

с различни самоличности

- твърди антитерористът. - Знаех, че има много контакти с различни хора - български граждани и чужденци.”

Спомня си, че с колегите му са използвали цялата налична по това време техника, за да го проследят и подслушат разговорите му.

“Разхождаше се из София, посещаваше различни места, за да се срещне с различни хора. Тук-таме пиеше бира или някое питие, но нямам спомен някога с нещо да е злоупотребил”, спомня си Селановски.

Чакала поддържал у нас връзки с бизнесмени от различни страни, с много чужденци, с контингента хора, които обичайно посещаваха заведенията на Японския по време на соца – бензинджии, бармани, търговци на черно, сервитьори.

“По персонала не съм работел системно

– спомня си Селановски. – Чакала им казваше кога има нужда да го изперат, да го изгладят, затова се концентрирах повече върху сериозните му контакти с чужденци.”

Той изключва възможността Санчес да е реализирал каквато и да е част от плана си за тренировъчна база у нас.

“С онази организация в държавата нямаше как да успее, тогава не си поплювахме”, лаконичен е Селановски.

Въпреки старанието на службите да проследят всяка секунда от престоя на Чакала у нас имало моменти, в които успявал да им се изплъзне.

“Контролът никога

не може да е на 100%,

правили сме всичко възможно, но на няколко пъти сме го губили за кратко време, не може предварително да се изчислят всички ситуации как ще се развият, кога ще се смеси с тълпата, кога ще се шмугне в някоя тиха уличка и там ще изчезне”, коментира Селановски. С уточнението, че тези моменти били пренебрежимо малко и не след дълго службите отново поемали след него.

“Конспиративните си срещи ги провеждаше обикновено на публични места”, спомня си антитерористът. Обкръжението на Чакала у нас също било под контрол и дори той да бъде изпуснат някъде, впоследствие службите съпоставяли данните и бързо го прехващали отново. “Дори когато не е бил под контрол, той вземаше всички мерки, все е едно е под 100-процентов контрол - казва Селановски. – Чакала се държеше така, сякаш беше абсолютно убеден, че винаги е в полезрението ни.

Беше като натегната пружина

Внимаваше какво говори, изключително балансиран. Правеше ми впечатление, че винаги бе много елегантен – с хубав костюм, с вратовръзка, с лъснати скъпи обувки, никога не съм го виждал спортно облечен.”

За играта на котка и мишка между службите и Чакала - четете в хартиеното издание.