- Г-н Паси, всъщност вие сте договорили сътрудничеството с МИ6 и едва наскоро се разбра, че благодарение на помощта им случаят с медиците ни бе решен? Как стана запознанството ви с британските спецслужби?
- Със зам.-директора им сър Марк Алан се видяхме на 11 септември 2001 г. в един брюкселски хотел на чаша бира. Търсех съвета му, защото бе водещ експерт по арабския свят, тероризма и исляма. Горе-долу думите му бяха, че така трябва да се преговаря с Либия - уважително и с респект. Смяташе, че само така ще имаме успех, като предупреди, че това няма да стане бързо.
- По линия на разузнаването знам, че помощта на МИ6 е била от ключово значение?
- Това бе следващият най-голям пробив. Първият бе визитата в Либия на тогавашния шеф на парламента, а сега премиер Огнян Герджиков.
Голяма заслуга имаха и Сейф ал Ислам, и
журналиста от "24 часа" Георги Милков
Другият пробив бе общата позиция на ЕС, която по онова време беше без прецедент за страна като България, която все още не бе член на съюза. Както и форматът ЕС-САЩ-България. Имаше и редица совалки - спомням си, че ходих 5 пъти в Либия. Три пъти се срещах с Кадафи, там дори празнувах рождения си ден, водих сина си на гробовете на дечицата.
- Какви бяха предизвикателствата с другите отвлечени българи?
- Имаше един случай с положително развитие с журналиста от "24 часа" Георги Милков, който бе изпаднал в беда в Афганистан. Имахме добрия късмет, че всичко се разви по най-благоприятния начин. Учудването ми бе огромно, че не всички споделяха ентусиазма и радостта от избавлението на наш сънародник.