Болестта почти винаги идва тихо и кротко, настанява се в тялото ти и променя завинаги живота ти, дори и да не успее да ти го отнеме. Наричат рака императора на всички болести. Коварното заболяване сигурно се е родило в зората на човешката цивилизация и оттогава насам е взело стотици милиони жертви.

То не се интересува богат ли си, известен ли си, спортуваш ли често. Въпреки всички статистики, обвиняващи затлъстяването, тютюнопушенето и въобще вредните навици, от рак страдат и хора, които цял живот поддържат телата си в перфектна физическа форма и упорито странят от мазните пържоли и пълните с катран цигари.

Пример за безпристрастния избор на рака в чие тяло да се загнезди са няколко популярни наши футболисти, които са атакувани от болестта, въпреки че от най-ранно детство се подлагат на ежедневни физически упражнения и спазват възможно най-здравословните диети. Добрата новина е, че любимците на футболните фенове, за които ще стане дума, успяват да се преборят с болестта и да дадат надежда на стотиците хиляди, които водят неравната битка.

Тези дни бившият национал Здравко Лазаров-Електричката призна в интервю за предаването "Код Спорт", че през миналата година е бил диагностициран с рак на тестисите. И той започва своята изповед с добре познатото изречение за всички, сблъскали се с коварната болест -

"дойде ми като

гръм от ясно небе"

"Появи се сякаш от нищото. На 30 март миналата година ме оперираха. На операционната маса хирургът ми каза, че ракът ми е същият като този на Любо Пенев и имам всички шансове да се оправя, ако проведа необходимото лечение. Въпреки това се поддадох на отчаянието. Не желаех и да се разчува за моя проблем и тогава осъзнах, че имам верни приятели, защото нито един не се разприказва", заявява в най-трудната си изповед играчът, който мина през "Левски", ЦСКА, а след това игра много стабилно в Турция. Именно там Електричката прави две химиотерапии, за да е сигурен, че е

унищожил и последната ракова клетка в тялото си

"Добре, че го откриха навреме и получих възможно най-добрите медицински грижи във Военна болница, където ме оперираха. Малко след това ми се обади Стилиян Петров, за да ми вдъхне кураж. Каза ми: "Спокойно, всичко ще е наред! Горе главата! Ако трябва нещо, аз ще помагам!". Той наистина е уникален човек", отсича Здравко Лазаров.

Стилиян неслучайно се обажда на своя колега. Самият той успява да се пребори с левкемията и след това посвещава огромна част от живота си в подкрепа на хора, които минават през същия ад, от който Стенли някак си е успял да се измъкне.

Именно Стилиян е футболистът, който най-открито и без притеснения говори за своята болест. Сам казва, че обсъждайки този проблем, той може да вдъхне кураж на болните. Ракът му съобщава за себе си по време на мач на неговия "Астън Вила" с "Арсенал".

"Първото полувреме почувствах странна слабост в мускулите и реших, че съм пипнал настинка от сина ми. На полувремето играчите и треньорът ме попитаха защо играя толкова отпуснато и губя почти всяко единоборство. Тренерът Алекс Маклийш дори ме попита дали искам смяна. Съотборниците ми обаче реагираха остро: "Стенли, ти си ни капитан и трябва да продължиш в трудния момент". Изкарах второто полувреме, но след това се чувствах напълно изстискан", спомня си Стилиян. Лекарите решават да му направят рутинни изследвания, между които е и кръвен тест. Резултатите от него стряскат медиците и те отново викат в болницата капитана на английския тим.

"След повторните изследвания лекарят ми каза да отида при него. Взех със себе си и един от физиотерапевтите ни. Във филмите уж ти го казват внимателно и с много заобикалки, но на мен лекарят ми каза директно:

"Почти сме сигурни,

че имаш левкемия"

Отвърнах с едно "Какво?" и това беше. После някак успях да се обадя на съпругата ми Паулина и да я повикам в болницата. Когато дойде, ме попита дали не съм се обезводнил. Отвърнах й, че е много по-страшно. Разказах й какво мислят лекарите и тя се разплака, аз също не се сдържах. Но след това й казах, че повече никога не бива да плачем", разказва Стилиян Петров, въпреки че през следващите месеци той ще има множество поводи да пролее сълзи и никой няма да го обвини.

Лекарите го предупреждават, че ще има много добри шансове за пълното си излекуване само ако се подложи на агресивна химиотерапия. Започват да

блъскат тялото

му със стероиди

и той скоростно качва 7-8 килограма. Тялото му едва издържа на новите и нови вливки на вещества, които убиват раковите клетки, но и съсипват и здравите. Напълно възможният страничен ефект е кома и дори смърт. Лечението тотално разрушава имунната система на Стенли и той е арестуван в болничната стая. Вижда близките си през едно малко прозорче, но му е забранено да ги прегръща.

"Бях на път да се откажа, но Паулина ми даде необходимите сили, за да издържа до края. Тя 9 месеца спа на едно болнично легло и нито за момент не се поддаде на отчаянието. Ако тя беше рухнала, сигурно и аз нямаше да издържа. Много от близките ми често плачеха, но тя се разплака само онзи път, в самото начало", разказва още бившият капитан на националния ни отбор по футбол.

На своята съпруга се опира и Здравко Лазаров-Електричката. Той е на една ръка от черната бездна на пълното отчаяние, но е издърпан нагоре от любимата си жена.

"Истина е, че жените често са по-силни психически от мъжете.

Съпругата ми

не падна духом

и ме подкрепи в най-важната ми битка", споделя Електричката.

Далеч по-обран в своите спомени за битката си с рака е Любослав Пенев. Човекът, който подаде на Емо Костадинов за онзи велик гол на "Парк де пренс", в крайна сметка не успява да замине за световното в САЩ.

Малко преди началото на мондиала, по време на тренировка с клубния си "Валенсия", Пенев получава удар с топка в слабините. При прегледите лекарите установяват, че той страда от рак на тестисите. Със сигурност големият ни нападател може да се счита за късметлия, след като по толкова случаен начин

откриват заболяването му още в начален стадий

Пенев започва лечение в клиника в Барселона. Пет месеца той се подлага на химиотерапия, а неотлъчно до него е приятелят и съотборникът му Христо Стоичков. Именно по идеята на Камата българският щаб успява да издейства още един бронзов медал от световното, който след това е връчен на Любо Пенев.

След само 10 месеца битка с рака той отново се връща в игра и бързо успява да си върне старата добра форма. Преминава в "Атлетико" (Мадрид) и още в първия си сезон печели шампионата на страната и купата. Той става и голмайстор на "дюшекчиите", отбелязвайки 22 попадения. И до днес бившият национал не желае да разказва за болестта. Може би и заради идеята, че коварната болест трябва да бъде победена, а след това и тотално забравена, за да има шанс

излекуваният да се върне към нормалния си живот

В самото начало бившият национален селекционер Димитър Димитров също е решил да не говори с никого за своя рак на стомаха. Само че някак си новината стига до жълтите издания.

Какво принуждава Херо да говори открито за болестта си - четете в хартиеното издание.