l Съпругата на певеца и дъщеря му са категорични: Твърдостта се наследява в нашето семейство

l Светла е сред най-известните манекенки на соца, без жал се разправяла с фенките на мъжа си

 l Мария вярва, че и след развода ще срещне достоен мъж като баща си

Светла и Мария са две силни и красиви жени, майка и дъщеря, съпруга и наследница на славния певец Борислав Грънчаров. Двете се простиха с обичания мъж и баща само преди десетина дни, но не позволяват на мъката да ги сломи, защото твърдостта е в кръвта им. И колкото да се различават като характери, споделят способността си да обичат силно и духа на истински бойци.

Светла все така излъчва елегантност като една от най-известните и красиви манекенки у нас от времето на социализма. Тя е лошото ченге и стожерът в семейството. Никога не се предава и се преборва дори с коварната болест рак, която обаче успява да повали и нейния любим мъж и да ги раздели накрая. Никой и нищо обаче не може да отнеме на Светла спомените и емоциите от фантастичната любов и щастие с Грънчаров, продължили повече от 50 години.

Мария остава носителят на бащиния оптимизъм и виталност. Харизматична и талантлива, тя продължава напред с високо вдигната глава след един неуспешен брак с бизнесмена Венцислав Иванов, след тежките моменти, в които е плътно до родителите си и след загубата на незаменимия баща. И като певица по призвание Мария трансформира тъгата си в песни, в музика, която загърбва за малко преди време, но която я тегли и спасява неизменно винаги.

- Как се чувствате след скорошната ви загуба? Успявате ли да пренаредите ежедневието си без скъпия за вас човек?

Светла Грънчарова: Трудно е, макар аз от доста време да съм поела контрола и като жена, и като мъж вкъщи. Не е лесно без него, след като сме били заедно постоянно повече от 50 години. За щастие, Мария е по-стегната от мен точно в този момент и ми вдъхва сили.

Мария Грънчарова: Една такава загуба никога не може да се приеме. Много хора ме питат: “Липсва ли ти?” Истината е, че го усещам непрекъснато и сега, като дори си говоря с него. Дава ми знаци, че присъства до мен. Двамата имахме силна връзка. Знам, че сега е на по-добро място.

- Промени ли го болестта последните години?

Светла: Той беше един слънчев и вечно усмихнат човек. Душата на компанията. Накрая стана по-нервен, защото не се чувстваше пълноценен. И пак, когато негови приятели му се обаждаха в болницата да го питат как е, той им отвръщаше: "Чудничко. В провинцията съм за малко." Правеше планове за бъдещето, макар да си знаеше какво го чака.

Мария: Баща ми беше много борбен и когато човек като него се чувства безпомощен, е много тежко. Самочувствието и егото му се смазаха.

Не искаше да изглежда слаб в нашите очи. Винаги се шегуваше дори с най-тежките неща, защото притежаваше едно черно чувство за хумор. Смеех се с него на тези му майтапи, докато майка ми ни се дразнеше. Няма да забравя как миналата година се появи при мен в хола само по гащи и ми каза да го снимам. Попитах го защо пък да го снимам така гол, а той ми отговори: "За некролога, ще избием рибата." Надсмиваше се над тъгата.

- Болестта рак е като бич за вашето семейство. Майката на Грънчаров също почива след боледуване, а вие, Светла, успявате да си извоювате живота.

Светла: Да, в ремисия съм в момента. Преди да ми открият рака на белия дроб, преминах през операция на сърцето. Още тогава много се изплаших, а като разбрах за другото съвсем. Борето беше до мен във всеки миг и го изживя стресово. Имам чувството, че от притеснения покрай мен и той се разболя от рак на простатата.

- Как приехте диагнозата, че имате рак, а по-късно и същата ужасна вест за съпруга ви?

Светла: На мен като ми го съобщиха, ме обля един врял душ. Първо си казах, че не може да е вярно, макар че си видях петното на снимката на белите дробове. После си помислих, че това е краят, но се стегнах и отсякох, че ще се оправя. Разбира се, имаше моменти, в които рухвах, особено по време на химиотерапията. Борето за себе си сякаш си знаеше.

Мария: Баща ми определено очакваше диагнозата си. Беше много информиран и се шегуваше, че е почти доктор. Двамата с него не губехме надежда, че мама ще се оправи, както после с нея вярвахме същото за него. За съжаление, изглежда на него не му стигнаха силите. Докато майка ми и със своята, и с нашата вяра го превъзмогна. Сигурна съм, че до голяма степен човек психически влияе на състоянието си. Баща ми, докато се бореше психически, беше добре, но в един момент се предаде и срина. При мама нямаше отказване. На него обаче му се събраха много тревоги накуп и затова може би отключи толкова скоротечен рак.

Светла: Много плака, когато си отиде Боян Иванов, защото не можа да отиде на погребението, тъй като тогава бяхме в Турция за моето лечение. Повтаряше ми: "Не можах да си изпратя приятелчето."

Мария: Към края си казваше:"Сега ще отида горе и ще си пееме с него, и ще се караме, и ще играем карти."

Светла: Те така се караха с Боян навремето, че дори си вадеха ножове да се убиват.

Мария: Караха се и се обичаха като гаджета.

- Какво ви каза за последно?

Светла: "Нямам душа. Не мога повече." Още по-рано обаче си спомням как веднъж двамата си седяхме на дивана и той пророни една сълза. Обърнах се към него и го попитах защо плаче, а той ми каза: "Какво ще правиш без мене, съм се замислил."

Мария: Няма с кого да се скараш.

Светла: Ние непрекъснато спорехме за глупости, но до една-две минути, след което даже не помнехме кой какво е казал. Италианско семейство бяхме.

Мария: На мен татко ми повтаряше, че съм неговата красавица. Затова не си позволявам дори в скръбта си да не съм такава, каквато винаги съм била в неговите очи.

Колкото и да ми тежко да го призная, той също така ми каза: "Знам, че ще се пребориш с всичко, което ти предстои в живота. И дано да намериш човека, който много да те обича, защото те дадох на грешния мъж преди години. 

- По ноти ли течеше ежедневието ви преди всички здравословни и други проблеми?

Светла: Абсолютно. Имахме едни фантастични години, от които само последните три бяха тежки. Бяхме страхотно семейство.

Мария: Исках да последвам техния пример, но не ми се получи. Днес няма такива семейства. С толкова силни чувства и връзка между двама души. Вече я няма вярата в брака. Много пъти, когато аз и майка ми сме се карали, дори татко да знае, че съм права, винаги е защитавал нея.

- Светла, разкажете за първата ви среща с Борислав, когато той е сразен от красотата ви. С какво успя да спечели сърцето ви, за което сигурно е имал сериозна конкуренция?

Мария: Той я сравняваше с Наоми Кембъл.

Светла: Да, защото тогава тъкмо се бях върнала от море и бях почерняла ужасно. Имахме ревю в Центъра за нови стоки и мода, на което негов приятел също беше манекен и ни запозна. Седнахме на една маса и аз се влюбих в ръцете му. В един момент, както си седя и пуша, усещам, че така съм отпуснала цигарата, че покривката гори, а аз гледам в ръцете му. По онова време имах друго гадже, но Борето беше много упорит и ходеше непрекъснато след мен. Хайде, днес да ме изпрати, защото сме в една посока с трамвая, хайде, утре и така. Бях на 18 години тогава, а той на 19 и половина. Хареса ми, че беше много добричък. Още тогава знаех, че ще се остави да го водя. Той наистина разчиташе много на мен във всичко през годините.

- На вас налагало ли ви се е да се справяте с неговите почитателки?

Светла: О, да. Имаше една много напориста - Венера от Стара Загора. Бях бременна и живеехме в къща с двор, когато един ден тя се появява на вратата с куфар. Борето се беше насапунисал и се бръснеше, а аз се показвам. Питам я: "Кажи? Какво?" Тя ми прави един жест с ръка да излизам и казва: "Хайде, хайде, тръгвай си, аз съм дошла да се женя” Познавах я от концертите и й отвръщам: "Венеро, закъсняла си, аз съм бременна." Обаче тя - не. Тогава излезе Борето полуобръснат и й извика: "Я изчезвай оттук." После ми се обажда жената на Емил Димитров и ми разказва: “Тая дойде у нас и аз, като извадих пушката”, а аз довършвам: “И като извади пушката, тя дойде при нас с куфара”.

Веднъж пък, няма да забравя как с Мария Нейкова, бог да я прости, бяхме в Пазарджишко или Пловдивско през 60-те. Стоим в гримьорната на Борето и пристига едно момиченце, което му казва: “Баща ми е председател на ТКЗС-то, аз съм много богата и искам да се ожениш за мен.” И ние двете, като започнахме: “Ела, Боре, ела да видиш момичето, и волга имат, хайде ожени се за нея, моля те." Тогава вече бяхме женени двамата. Подписахме набързо в Стара Загора, когато веднъж отидох да го видя там за няколко дни. Бях с една карирана рокличка, станахме сутринта, валеше един дъжд. Не беше сватба като сватба.

Мария: За радост на майка ти. Баба ми много уважаваше татко, даже на моменти обичаше повече него, отколкото дъщеря си. Винаги го защитаваше.

Светла: Тя плака и не вярваше, че така сме се оженили. Като манекенка много пъти бях и булка, и абитуриентка. И не ме интересуваха такива неща.

- Вие, Мария, също имате приказна сватба. Защо обаче бракът ви се провали?

Мария: Не губя надежда, че някой ден ще имам това, което имаха родителите ми. Умея да обичам. Обичам всеотдайно и силно всички хора с цялото си сърце, докато някой не ме нарани. Тогава съм способна да забравя името му. С бившия ми съпруг се отдалечихме. След като родих, се отдадох на майчинството, не излизах много от вкъщи, докато той живееше по друг начин - като ерген. И когато аз реших да се върна и на сцената, и да излизам повече в компании, за да се забавлявам - стана проблем. Освен това, когато започнаха проблемите на родителите ми, пред тях се държах, но вкъщи се отпусках и разстройвах, а в същото време не усещах необходимата подкрепа. Комплексите изплуваха на повърхността.

Като малка казвах, че искам да се оженя за татко, и вярвам, че ще срещна достоен човек като него. За момента нямам някого до себе си, защото искам да премина през всичко лошо и да си осигуря едно спокойствие, тъй като нямам право да прехвърлям натовареността си на друг.

- Не се ли замислихте също да се качите на подиума по примера на майка си, преди да припознаете като свое призванието на баща си - музиката?

Мария: Не ми стигат сантиметри, защото при моите високи родители аз съм 1,66, докато мама е над 1,75 м. Още като дете обаче обичах да си слушам музика вкъщи, да пея върху песни на Джордж Майкъл, Майкъл Джексън и Джанет Джексън. Веднъж баща ми се заслуша на вратата на стаята ми и каза: "Тате, ти знаеш ли, че можеш да си страхотна певица. Искаш ли да направим дует?" Как да не искам, тогава бях на 14 г.

- Какво обаче ви накара да стопирате кариерата си преди години?

Мария: Две причини. Едната беше, че бях сключила договор с продуцентска компания (фалиралата БМК на Слави Трифонов - бел. ред.), която не знаех как ще се опита да ме експлоатира, да промени стила ми и да ме наложи като друг тип певица. Бях денс певица, но тази компания реши, че повече пари се изкарват от фолкмузика.

Естествено, се противопоставих. 

Реших да прекратя договора си, а точно в този период и забременях. Съобщавайки тази новина и че се отказвам, Слави Трифонов ми каза: "Ти пита ли ме дали да забременяваш?" Отговорих му, че мога да питам само и единствено мъжа си по този въпрос. Че нямам подобни клаузи в договора, че не искам да правя такъв тип музика и не съм хваната от гората и реализирала се благодарение на тях. Така си скъсах договора, а последният ми албум дойде в нас на кашони. Това беше за мен много силно разочарование. Тогава се отдръпнах, защото знаех, че ще ми се пречи. По-добре да не правя нищо, отколкото да правя това, което не искам.

- Сега обаче отново сте се отдали на музиката?

Мария: Да. Макар че имаше обвинения към мен как и защо съм правела песни в тежки за семейството ми мигове. За един творец няма по-голяма движеща сила от това да твори, когато е ударил дъното, защото аз буквално съм там емоционално. Няма по-истинско спасение от това да създаваш. Имам много нови проекти, по които работя.

- Страхувате ли се, че понякога трудът бива забравен? А заслугите измерени твърде евтино след време?

Мария: Дори не искаме да си отваряме устата по въпроса с пенсията на баща ми. Няма такова нечовешко унижение. Вежди Рашидов обясняваше как с Гуджунов са неговите любимци и колко ги обича, а в същото време малко след това отказаха на баща ми пенсия за заслужил артист.

Светла: Два пъти.

Мария: Обидно е човек да проси пари, при положение че е дал толкова много. Не само като емоция на публиката, но и като данъци и такси на държавата си. В един момент тези хора, които придиряха за него, ги нямаше. Дори на погребението.

Светла: Дадоха пари на можещи, на здрави, на работещи, а никой не даде обяснения защо отказва на Борето. Грозно беше. Той винаги се е разочаровал от отношението към творците и към него специално, защото всичко вършеше сам. Даже и договорите с чужбина си уреждаше, нищо, че имаше импресарска дирекция, която взимаше десет процента от хонорарите на всички. Тя беше проформа. Работата си я осигуряваше той.

- Кои са най-важните уроци, които научихте от родителите си, Мария?

Мария: Отгледана съм със страшно много любов. Те са ме научили да обичам. Да бъда борбена, да съм много принципна. Да уважавам другите и себе си. Смятам, че станах достоен човек благодарение на тях. Не се срамувам от нищо в живота си.

- На кого прилича синът ви Венци?

Мария: На баща ми. И като външност, и като характер. Много е благ. Те двамата имат един и същ хумор. Постоянно се отделяха и си говореха по мъжки. Хората казват на сина ми: "Да знаеш, че дядо ти бе много достоен човек и ти ужасно приличаш на него."

- Той има ли артистични заложби?

Мария: Нечовешки артистичен е. Постоянно му казвахме, че е за ВИТИЗ.

Светла: Не, той е вече като IV курс там.

Мария: Категорично обаче няма да се развива в тази насока, защото баща му съумя да потисне тази му артистичност. Тласна го към спорта, в което няма лошо, защото спортът е много възпитателен. Отдаден е изцяло на тениса на корт. Баща му залага много на това и щом на Венци му доставя удоволствие, стоя зад него. Все пак и Джокович е един много артистичен тенисист, а никога не пречи Венци да се реализира в няколко сфери.

Светла: Но е първа ракета на “Левски”.

- Смятате ли, че твърдостта се предава по наследство, или пък се възпитава?

Мария: Наследява се.

Светла: Наследява се. Мария винаги ме е обвинявала, че съм много обсебваща.

Мария: О, тя е стожер. Проверява всички по десет пъти на ден и ако някой не й вдигне телефона, е голям проблем.

Светла: Така съм по-спокойна. Все пак живея заради тях.

Мария: Навремето, когато нямаше мобилни телефони, се викаха линейки вкъщи, ако закъснеехме.

- След всичко преживяно какво искате да ви се случи занапред?

Светла: Само да сме здрави, друго не искам.

Мария: Всичко друго се преборва.

Светла: Във времето се провериха и най-истинските приятели. Жените на Боян и Гуджунов, с които сме като семейство. Моите съученици - Огнян Герджиков, Борето Великов, Георги Стоянов - беше министър на земеделието, и други, с които от деца сме заедно. Цели 54 години се събираме всеки месец целият клас и който има проблеми, си ги казва и си помагаме както можем. И много се обичаме. И днес, като се събираме, се държим като в X клас. Останахме си верните кучета.