България нито е малка, нито е слаба. Тя е имала едни интереси в края на ХІХ век, други преди Балканските войни, трети след Първата световна война, четвърти и пети след Втората и Студената...
В различните исторически моменти, в зависимост от интереси и обстоятелства, сме били съюзници и дори врагове, с различни държави. Русия, САЩ, Великобритания, Франция, Турция, Гърция, Румъния... И те с нас! Така е със всички държави! Всяка има свои интереси в даден исторически период, търси партньори за тяхната защита, изправя се срещу противостоящи държави и съюзи.
Разбира се, случват се марионетни или недалновидни правителства и лидери. Няма застраховка. Велика страна също може да попадне в неподходящи ръце и да води нелепа политика. Примерите са безброй.
Независимо от изключенията, правилото е вярно - "няма вечни съюзници, има вечни интереси"! То не важи само за Англия, то се отнася и за България и за всяка друга страна.
Да се пренася споменът за "съюз" или "вражда" от един исторически момент в следващ и да се валидизира със слово и действие независимо от интересите на държавата е проява на емоционална незрелост и липса на държавническа мъдрост. "Вечна дружба" и "вечен враг" просто няма. (Освен на 3 март във Фейсбук.)
За да избягат от люшкането на махалото, мъдрите държави търсят диалога, сътрудничествого, преговорите, дипломацията.
Което не изключва, а напротив налага, категоричност и яснота в отношенията.
Днес ние сме членове на НАТО и ЕС.
В тези организации са нашите съюзници! Заедно с тях ще посрещаме видимите световни тенденции: нова технологична революция, критично равнище на демографските дисбаланси, мощни миграционни процеси, религиозна вълна, криза на международни институции и правила, климатични рискове, борба за ресурси, отстояване на идентичности, граници, цялостности...
Такива са реалностите!
Другото са спомени, по които могат да спорят историците.