Майка му също починала от рак, съпругата му Светла се преборила с коварната болест

Най-големият оптимист, последният от легендарното трио "Бо Бо Бо", Борислав Грънчаров до последно успокоявал и казвал на приятелите си, че не е добре, но ще се оправи. Певецът издъхна няколко месеца преди да навърши 74 години след дългогодишна борба с коварната болест рак на простатата.

"Борислав беше мой скъп колега и приятел. Много ми е тежко, че трябва да се сбогувам и с него. Той беше изключително предан, прекрасен съпруг и баща, а като колега - безкрайно толерантен", каза пред "168 часа" голямата певица Йорданка Христова.

Естрадната звезда и Грънчаров за последно се чули по телефона съвсем наскоро.

"Зарадвах се, че ми вдигна, защото той вече на много малко хора се обаждаше. Беше му трудно да говори. Сигурно го е променила болестта, но

нас ни лъжеше и все казваше: "Абе не съм добре, но бива, ще се оправя."

На всички им правеше впечатление, че наистина е толкова зле, но въпреки всичко се държи, което е адски трудно. Ние, изпълнителите, често изглеждаме като непукисти и в настроение за пред другите, но само ние си знаем какво ни е. Как преживяваме всичко, което ни интересува и засяга нас и близките ни хора. Той преживя много последните години. Освен всичко се вълнуваше силно и от благополучието на единствената си дъщеря, която боготвореше. Тежко му беше заради неговата болест и това, че в един момент остана без пенсия, но и заради рака на жена си, с който тя за щастие се пребори. Навярно му се отрази зле и мъката от загубата на Боян и Борето. Няма ги вече, но те ще се съберат заедно, а ние ще ги носим в сърцето си", сподели музикалната икона Йорданка Христова.

Много от приятелите на Грънчаров признават, че винаги ще го помнят като позитивен човек с неизчерпаем оптимизъм.

Изпълнителят надживя и трябваше да изпрати другите двама от прочутото трио "Бо Бо Бо", като първо си отиде Боян Иванов на 68 години след тежък инсулт, а след него на 74 години и след продължително боледуване почина и Борис Гуджунов.

Тримата се допълвали перфектно на сцената и днес няма подобна група от артисти в музиката, която да пожъне успехи като техните някога. В това е сигурен синът на Борис Гуджунов - Кристиан.

"Бяха страхотни заедно. Борислав беше най-цветният сред тях. И може би най-суетният. Винаги заставаше пред микрофона и държеше да се разбере, че има хубав глас, което със сигурност беше така и никой не можеше да отрече. Той беше красавецът на триото.

Боян беше забавният и вечно пускаше шеги. Веднъж се престори, че припада на сцената и изплаши всички, докато просто не скочи на крака и се разсмя силно.

Баща ми, който беше и най-големият сред тях, беше най-уравновесен и ги стягаше, караше им се понякога, но най-вече ги обединяваше", разказва Кристиан.

Младият артист често бил зад кулисите по време на концертите на "Бо Бо Бо" и винаги бил много съпричастен към ставащото.

"Борислав беше голям професионалист. Спомням си една случка от техен концерт в зала 1 на НДК. Баща ми и Боян вече бяха на сцената и чакаха Борислав. Няколко секунди преди да излезе при тях обаче, той просто изчезна някъде. Бях дете и се мотаех зад кулисите, но приех всичко присърце - започнах да обикалям и да викам:

"Къде е Борислав?! Борислав го няма!" Появи се, разбира се, в последния момент и много епично излезе на сцената и влезе в ритъма без никакъв проблем", връща се назад Гуджунов.

В неговите спомени Грънчаров ще остане като много добър приятел на неговия баща и на цялото му семейство.

"За него мога да кажа, че

беше човек, който не забравя.

Докато баща ми беше жив, често му се обаждаше и постоянно се интересуваше как е. След неговата кончина започна да звъни на нас с майка ми и да ни пита дали сме добре. Това беше важно за нас, защото имаше и хора, които не го направиха и след загубата ни не се свързаха повече с нас. За последно се видях с него и със семейство Грънчарови на погребението на баща ми. За мен тогава беше важно да чуя думите: "Ние сме с вас", защото беше тежко. Ето както те тогава, така пък ние сега сме готови да им дадем подкрепата си в този труден момент и да бъдем до тях. Така трябва да бъде, макар хората да го забравят напоследък", смята Кристиан.

Според него най-лошото е, че много хора днес забравят да бъдат признателни и почтителни към достойните. Неговият баща Борис Гуджунов си отиде обиден и не дочака пенсията на заслужил артист, която му бе обещана от министерството, след като в последните си години той живееше с мизерно възнаграждение за някогашния си труд. Грънчаров напълно споделяше огорчението на своя приятел. Той се пенсионира със 100% инвалидноcт по болеcт, но му се налага да преживява със 127 лв. В същото време лекарството, което по това време взима, за да не му се образуват съсиреци и тромби, докато се лекува, струва с рецептурна книжка - 152 лв.

Така на стари години и Гуджунов, и Грънчаров са принудени да бъдат подпомагани финансово и морално от свои приятели и колеги. Тогава министърът на културата Вежди Рашидов даде еднократна помощ и на двамата, докато излезе внесеният Закон за награждаване на лица за особени заслуги към нацията. Борислав обаче е застигнат от друг абсурд след излизането на наредбата - назначената комисия не го одобрява за получаването на достойна пенсия. След този нелеп случай се назначава нова комисия, която отново да обсъди кандидатурата на певеца, но оскърблението за него е необратимо.

"В България съм направил близо 4000 концерта, без да броя турнетата на Запад. От всеки концерт са оставали за държавата 250 лв., т.е. платил съм един милион данъци, а ми дават 130 лв. пенсия", не можеше да проумее Грънчаров приживе.

След себе си изпълнителят оставя една наистина шеметна кариера, изпълнена с купища бляскави моменти.

Музиката започва да го следва по петите от съвсем млад. Той се среща с бъдещия си партньор на сцената Боян още в казармата, когато става запасен взводен командир в Хасково. В басейна на поделението, който винаги бил сух, Боян свирел на китара и пеел. Иванов имал приятелка и често бягал от казармата, а наказанията отнасял Грънчаров.

След като се уволнява от казармата, Борислав се явява без особени очаквания на кастинг за Школата за естрадни певци към "Балкантон", БНР и БНТ. Съревновава се с още 350 души. На финала остават 8 човека, а от тях приемат двама - Паша Христова и Борислав Грънчаров. Така певецът попада в класа на Ангел Заберски, а преди него в школата вече са влезли Йорданка Христова и Борис Гуджунов.

Докато е в школата, Борислав се запознава и със своята обична съпруга Светла, която го пленява с ослепителната си красота. Самият той бил

хубавец и по онова време става манекен 

на модния център "Витоша" и на модна къща "Лада".

На ревю в бар "Астория" сред манекенките очите му спират на най-обаятелната сред тях. Още тогава Грънчаров разбира, че тя е жената - неговата бъдеща спътница - Светла.

Подиумът обаче бързо омръзва на енергичния артист, защото му е необходима сцена, на която да блесне със също толкова красивия си глас.

Първият му концерт е с Оркестъра на Българското радио и телевизия под диригентството на Милчо Левиев. Две години по-късно започва истински да проблясва звездата у него със стартирането на соловата му кариера. Създава бендове, пее с оркестър "София", а през 1970-1974 г. изнася концерти из бившата ГДР. За него пишат Тончо Русев, Ангел Заберски, Атанас Косев, Морис Аладжем, Найден Андреев, Митко Щерев, Борис Карадимчев.

Изключително енергичен и производителен, на година той изнася стотици концерти в страната и гастролира по сцените в СССР, Полша, Чехословакия, Унгария. До 1989 г. пее във Финландия, Швеция, Норвегия, Белгия, Холандия, ФРГ, Австрия, Швейцария, Куба, Канада, Испания и къде ли не.

Обещан му е още по-голям възход след първата награда от фестивала в Дрезден. Немски специалисти в забавната музика предлагат да го направят тамошна звезда, защото пасвал изцяло на вкуса на германките. Така се впуска се в турнета с Оркестъра на Берлинското радио и телевизия и го вземат да пее във "Фридрихщат палас" - втората по големина зала в Европа. Там Грънчаров участва в постановки с Карел Гот, Мирей Матийо, Елена Вондрачкова и др.

Бъдещето му на голяма източноевропейска звезда обаче се проваля от едно писмо от Концертна дирекция, с което го отзовават и на негово място изпращат Христо Кидиков, който се връща само след 2 месеца, тъй като се разминава с немския вкус. Така планираната плоча на Грънчаров остава неиздадена в Германия.

Завръща се у нас, въоръжен с все така неизтощимия си оптимизъм.

Решава и създава собствен оркестър - "Гонг", с който подгрява общо около 300 концерта на Лили Иванова и Емил Димитров.

През 1989 г. прави успешен шоу спектакъл с дъщеря си Мария и с 5 световни шампионки в ансамблово съчетание. С него обикалят 3 години в Холандия, Швейцария, Германия, Швеция, Норвегия и т.н, а когато се завръщат у нас през 1992 г., Грънчаров, Боян Иванов и Борис Гуджунов създават триото "Бо Бо Бо".

Ходът на времето обаче остава безмилостен към тях, годините им натежават, а вкусовете в музиката се променят. И обичаните певци се оттеглят, за да последват нерадостни старини за тях.

В последните си години Грънчаров често влиза и излиза от болници и не веднъж се разминава на косъм със смъртта. Бива спасен от масивен инфаркт, но ракът остава най-тежкият бич за него и сякаш тегне над живота му като проклятие.

Първо покосява неговата майка, тракийска бежанка, от Гюмюрджина в Гръцка Тракия, която след боледуване си отива на 52 години. Безмилостната болест не подминава и неговата любима жена Светла, която обаче

се оказва истински боец и успява да си извоюва живота.

За съжаление Грънчаров не съумява да се излекува, въпреки своя оптимизъм. Докрай обаче запазва достойнството си и не признава поражението пред болестта. Изпълнява дълга на своето призвание до последния си дъх, защото както казва приживе: "Артистът трябва да поддържа илюзията докрай."