Eкстрадицията е особен официален процес, при който една страна прехвърля заподозрени или осъдени криминално в друга страна. В момента нито една държава в света
няма договор за екстрадиция с всички
други страни
Дори САЩ нямат договори за екстрадиране с Русия, от Китайската народна република, Намибия, Обединените арабски емирства, Северна Корея, Бахрейн, както и много други страни.
Екстрадицията обикновено се регулира от междудържавни договори.
Това е древен механизъм,
датиращ най-малко от XIII век преди новата ера, когато един египетски фараон - Рамзес II, подписал договор за екстрадиция с хититския владетел Хатушил III.
В същото време някои страни са известни с това, че са напълно против екстрадирането на свои натурализирани жители. В Германия например и федералният Върховен съд, и федералният Конституционен съд
са срещу допускането
на депортиране
за германски граждани. Франция, Швейцария, Китай и Япония също до голяма степен не желаят да сътрудничат с чужди правителства, които желаят да премахнат подозрение за извършено престъпление от техни граждани.
Въпреки това някои държави с подобни разпоредби в конституциите си правят и изключения в зависимост от датата на престъплението. Пример в това отношение е Бразилия. Така докато националното законодателство на най-голямата южноамериканска страна забранява екстрадирането на нейни граждани, ако данъците или престъпленията им са се случили преди натурализацията им,
федералният съд може да предаде заподозрения или осъдения на друга държава
Освен това договори за екстрадиране могат да бъдат променени или отменени изцяло. Същото важи и за цялостни политики, които са били променяни в миналото. Забележителен случай е през 2000 г., когато Салвадор изменя конституцията си, за да се отстранят условията, които предпазват неговите граждани от депортиране, проправяйки пътя за преговори за договор за екстрадиция със САЩ.