Риза, купена в София, я спасява от разстрел в Багдат.

В Истанбул я удря сълзотворна граната, но тя продължава репортажа.

“Ти си много щур човек, защо рискуваш”, пита я операторът Емилиян Динев. “Кой ще покаже истината, ако няма луди като нас”, отговаря тя.

Държана в Сомалия и Ирак в плен, заплашвана на няколко пъти с разстрел, обстрелвана с ракети и бомби, Елена Йончева с летящ старт влезе в българската политика. Залозите в момента са дали ще продължи и там със скандалните си разкрития, или бързо ще напусне парламента, разочарована от особеностите на политическия ни живот.

Пръв журналистът Иван Гарелов оценява таланта й, когато тя му показва филма си за Грузия. "Бях силно впечатлен от разговорите й с чеченските главатари, споделя той пред "168 часа". Така започва кариерата й на международен разследващ журналист, разкриващ какво се крие зад военните конфликти по света. Показващ задкулисието, което движи куклите на сцената.

Така е и през юни 2003 г., когато Елена Йончева се обажда на оператора от БНТ Емилиян Динев. Кани го да отразяват Срещата на върха в Солун. Докато той й обяснява, че трябва да провери дали може, тя го пресича: "Вече съм питала, утре заминаваме." На събитието България е представена от президента Георги Първанов.

"Това не ми е интересно. Интересно ми е какво ще направят антиглобалистите и анархистите", казва тя на оператора в Солун.

"Смени темата в движение и вместо репортаж реши да прави филм за тях", разказа пред "168 часа" операторът Емилиян Динев.

В следващия момент двамата вече са на червената линия - от едната страна е гръцката полиция, от другата 25-хилядна армия демонстранти, водени от анархистите.

"Доброто финансиране си личеше, бяха отлично въоръжени с коктейли "Молотов" и прашки с метални топчета. Бяха наясно, че ако ги заловят с огнестрелно оръжие, отиват в затвора - разказва Динев. - Въпреки че носеха маски, ненавиждаха операторите, опасяваха се, че полицията може да ги открие по кадрите и снимките."

"С Елена бяхме заедно, но когато атаките срещу полицията зачестиха, тя ми каза: "Това няма да свърши добре. Нямаме маски за сълзотворния газ, аз започвам да се изнасям, съветвам те и ти да го направиш. През това време снимай."

Разделят се и малко след това Емилиян е нападат от анархисти в гръб. 

"За 3 секунди ме свалиха на земята", спомня си той. След няколко минути се съвзема и отново поема към червената линия. В това време гръцката полиция започва да стреля със сълзлив газ. "Анархистите им отговаряха със същия, но в бомбички. Отделно демонстрантите хвърляха коктейли "Молотов" - спомня си операторът. - Снимах може би 27 секунди от битката и съм припаднал."

Когато се съвзема, се сеща, че има шише вода в раницата. "В този момент си като кретен, нямаш мисъл, волята ти е избягала от газа и не можеш да подадеш команда на ръцете и краката си да направят определени действия. С голямо напрежение си взех водата и се полях, от мен течаха кръв, сополи, сълзи. Качих се на един хълм и оттам видях Елена до една група анархисти, които се биеха с полицията, хвърляха "Молотов", стреляха с прашки и метални топчета."

"Видът й беше като моя. Все едно през нея бе минал танк, от очите й течаха сълзи, беше замаяна, спомня си Динев. "Какво правиш тук", вика Емилиан. "Веднага тръгвай с мен", каза тя.

Прекарва го през дворовете на къщи и през странични пътища, успоредни на битката. Минават през плажа и стигат до воюваща с полицията група анархисти.

"Трябва да направим интервюта с тях", казва Елена.

"Ти не си добре, това е битка на живот и смърт, като те ударят с едно топче по главата и си дотам," противопоставя се операторът. В това време полицията стреля, а демонстрантите атакуват. Елена е непреклонна.

"Ще ми счупят камерата, 50 хил. долара е", притеснява се Емилиян.

"Спокойно - казва тя. - Сега ме слушай, спазвай инструкциите ми и ще видиш, че няма да я счупят. Върви бавно до мен. Включи камерата, наведи я надолу и ми дай микрофона. Тръгваме бавно към тях."

"Крачка по крачка стигнахме - спомня си операторът. - Анархистите ни взеха за някакви луди. Те обстрелват полицията с топчета, палят коктейли, а с Елена бавно и спокойно вървим към тях. Докато те се биеха, тя започна да дърпа единия, той й се разкрещя, за да я разкара, но тя продължи: "Може ли за момент?" Предполагам, защото е красива и невероятно настоятелна, анархистът накрая й обърна внимание. След което по същия начин тя привлече още 4-5 момчета и момичета, с които направихме интервюта."

Иска да разбере за каква кауза се бият, какво искат да постигнат, кой е на тяхна страна, какви хора има в организацията, кой е начело. Отговарят й половинчато. Елена обаче не се отказва. Открива един, който в този момент пали гръцки знамена.

Веднага се залепи за него: "Моля ви за няколко думи" - спомня си Емилиян. - Младежът се опита да я разкара, но в подобни ситуации тя е много обиграна и успя."

В края на деня Елена казва на Емилиян: "Заслужихме си по едно узо, аз черпя."

"Как? Та ти изобщо не пиеш", недоумява той. "Идвай", усмихва се тя. Вместо да сподели преживелиците си от деня, тя започва да говори за плажа, за морето, разказва вицове.

"В един момент си дадох сметка, че го прави нарочно, действаше като психолог”, коментира Емилиян.

"Много е важно, когато сте в екип, да вдъхнеш доверие на оператора, а не да го подлагаш на необмислен риск - казва пред "168 часа" Йончева. - Неговото спокойствие е и твоята сигурност. Един оператор, който се уплаши, става заплаха за всички, включително и за мен. Всяко рязко или необмислено движение в подобни ситуации може да доведе до много тежки последици. Затова винаги се опитвам да създам такава среда, че колегите да не се окажат заплаха за мен и за околните."

В разговора на чаша узо Емилиян разбира, че Елена иска да направи филм за кукловодите, които контролират и финансират анархистите. "Оказа се, че следите водят към Лондон - спомня си операторът. - Беше разбрала, че тези, които им дърпат конците, са богати глобалисти. За съжаление не успя да ги открие и филмът остана недовършен."

"Ако не стигнем до сърцевината, не си заслужава", смята Елена. "Заради този си стремеж тя е много различна от всички 200-300 репортери, с които съм работил", казва Емилиян. Според него, ако тя се бе родила американка, със сигурност щеше да е взела "Пулицър" поне три пъти.

"Тя никога не разсъждава повърхностно, обединява всичко, което знае, в нишки, за да стигне до сърцевината и по един или друг начин винаги я открива", смята колегата й. Той на няколко пъти я питал какво я мотивира да упорства, преодолявайки страховете си.

"Елена, ти си много щур човек, защо рискуваш?" "А кой ще покаже истината, ако няма луди като нас? Като теб, като мен. Трябва да има и такива. Какво ще стане, ако всички кажат: "Това не е мой проблем", отговаря тя.

За себе си Динев е убеден, че мотивът й е стремежът към истината "Притежава едно силно изострено чувство за справедливост, сякаш е вградено в мисленето й", казва той. Може би затова тя е по всички горещи точки, за да покаже какво стои зад военните конфликти. "В Багдад тя бе на косъм от смъртта, беше в хотела, чийто девети етаж бе разрушен от ракета, а Елена бе два етажа по-надолу", разказва Емилиян.

Той я среща и в Косово, където тя е с колегата му Иван Обрейков. "Двамата преживяха един много драматичен момент - спомня си Емилиян. - Отиват на гости на албанец, който се връща вкъщи със семейството си. Влиза в двора и една мина го взривява. Отрязва го от кръста надолу. В това време те са на няколко метра от него и снимат. Вечерта след инцидента се видяхме с тях. Помня, че тя бе шокирана и в следващите 1-2 дни го преживяваше много тежко." Операторът Николай Николов прекарва с Елена Йончева 22 дни в Палестина и ивицата Газа по време на израелските бомбардировки.

"Напрежение, несигурност, задаваш си въпроси: Ще се върнеш ли, как ще се върнеш? - спомня си пред "168 часа" Николов. - Всеки ден на такова място е един голям въпрос. Човек трябва да е доста хладнокръвен, за да може да постигне това, за което е отишъл, след което да успее и да си тръгне оттам."

Най-рисковано е в Сомалия Двамата са там през 2009 г., когато подготвят поредицата си за сомалийските пирати. Помага им Абди, с когото трябва да стигнат крепостта Еил, където са отвлечените кораби. Там Николов за пореден път е поразен от умението на Елена - докато интервюира страховитите си събеседници, те постепенно отстъпват назад.

На излизане от Еил виждат брега, където са корабите. "Нашият Абди ме предупреди да не снимам от колата, но аз снимах - спомня си Николов. - Когато минахме покрай някакви хора, седящи на пейки, един взе камък и го хвърли по колите, а ние бяхме с 10 души въоръжена охрана. Гардовете ни приеха това като уронване на достойнството, спряха колите и започнаха да се бият. От селото обаче дойдоха доста повече хора, при това въоръжени с автомати и започна стрелба.

С Елена залегнахме в колата." След като местните надделяват, затварят българите и охраната им в една къща. "Около нас се събра цялото село, искаха да ни линчуват - казва Николов. - Слава Богу, по някаква причина местният съд излезе с решение да платим откуп от 200 долара затова, че този, който хвърли камък, е бил бит от охраната. Така преди изгрев ни пуснаха да си ходим."

Николов никога няма да забрави хладнокръвието на Елена, която докато предава в ефир сблъсъците в Истанбул, е ударена от сълзотворна граната. Тя само изохка, съобщи какво е станало с уговорката, че няма нищо страшно. След което продължи да отразява размириците.

"В подобна ситуация, ако изпаднеш в паника, това изобщо няма ти да помогне - споделя тя. - Ако се бях вцепенила от ужас, вероятността да ме удари втора граната, този път по главата, бе много по-голяма. Затова много осъзнато запазвам самообладание.

За мен инстинктът за самосъхранение е именно това - да реагираш адекватно."

"В Ирак имаше по-страшни неща", казва Николов. 

Какви са преживелиците им там и как семейството на известната журналистка приема влизането й в политиката, четете в хартиеното издание.