За първото си официално събитие през 2017-а в детски център съпругата на принц Уилям Катрин избра елегантно палто с колан в кралско синьо. Моделът на дрехата е с паднало рамо, има декоративни шевове, а от кръста надолу продължава в плисе до под коляното. Дизайнът на палтото е на българина Петър Петров, който работи за английската марка "Епонин", пише "24 часа". Медиите не останаха безразлични към визията на Кейт. Сп. "Венити феър" коментира: "С удоволствие виждаме херцогинята на Кеймбридж в "Епонин". Изглежда страхотно, както винаги".

Херцогинята на Кеймбридж за втори път се появява с дреха на българския дизайнер. 

Преди 16 години българинът Петър Петров пристига във Виена, за да следва геология в Техническия университет там.

Тогава ни най-малко не подозира, че след няколко години ще се превърне не само в един от водещите дизайнери на австрийската столица, но и ще покори световния моден подиум с марката си. Днес българинът вече е сравняван с Джорджо Армани, а тоалетите му се продават в Париж, Милано, Хонконг, Берлин, Барселона, Москва, Прага и Будапеща и от няколко години - в България. Самият той определя естетиката на своята марка като създадена за индивидуалисти - екстравагантна, но в същото време и издържана.

Петров усеща, че геологията не му е на сърце, и още след първата година напипва пулса на

своето призвание,

като записва дизайн на облеклото в класа на Раф Саймънс в модния факултет на Университета за приложни изкуства. С днешна дата определя първоначалния си досег с природната наука като mittel zum zweck (средство към целта).

Още като студент получава възможността да дебютира на Седмицата на модата в Париж със своята колекция "Градски камуфлаж", която му извоюва заслужено място в бурния и безпощаден свят на висшата мода. Оттам пътят му продължава само нагоре.

В нощта на тазгодишния традиционен новогодишен концерт на Виенската филхармония, излъчван в повече от 90 страни, балетът на Щаатсопер блестеше с тоалети, сътворени от креативната мисъл на Петър Петров и колегите му от "Елфенклайд".

- Г-н Петров, сравняват ви с Армани и Раф Саймънс, а самият вие сте казвали, че успява този, който съумее да надскочи познатото и да бъде различен. Все пак ласкаете ли се, или предпочитате да не бъдете уподобяван?

- Хората винаги

сравняват новото

с познатото.

Разбира се, за мен е удоволствие да бъда оприличаван на такива големи имена в модата. Надявам се и аз да оставя такава дълбока следа.

- Колко време ви отне да изготвите костюмите за балетистите на Виенската филхармония за бляскавия новогодишен концерт? Доволен ли сте от работата си?

- С прекъсвания работихме около два месеца над този проект. Никога не съм доволен и мисля, че с моя екип винаги можем да направим всичко по-добре, но отзивите са доста положителни, което ме радва.

- Критичен ли сте към себе си?

- Да. Много. Да си критичен към себе си и към другите, е от изключителна важност особено за продуктите, които създаваме. Никога не съм напълно удовлетворен от даден резултат и смятам, че всяка колекция би могла да бъде още по-съвършена. Всеки път се уча от грешките и се опитвам да постигна максимума следващия път. Желанието ми е да създавам само първокласни продукти, които да излизат на пазара с марката "Петър Петров". Това зависи само от нас. Трябва да се внимава при всяка една стъпка - от разработката на платовете и моделите до крайното производство. Работата ни е комплексна и изисква много усилия, за да се постигне оптимален резултат, а

взискателността е много важен аспект.

Човек трябва да се стреми да осъществява идеите си и да се развива качествено.

- Наистина ли и защо отказахте на Долче и Габана да станете част от екипа им?

- Не бяха те, а друга марка. Отказах, защото не желая да разпилявам енергията си и да разделям мислите си за няколко проекта. Предпочитам да се съсредоточавам върху своите колекции и да им се отдавам напълно.

- От кого се учите и досега?

- Най-вече от собствените си грешки.

- Голяма мечта или просто търсене на призванието е било това, което ви е водило напред още с тръгването от София за Виена?

- Може би звучи доста прагматично, но не ми е било мечта да стана моден дизайнер.

Модата обаче ме е интересувала винаги. Подходът ми, общо взето, се изразяваше в това да опитам и да видя дали ще излезе някакъв резултат. Така вече 15 години работя и се развивам в тази сфера.

- Кога за последно стъпихте на родна земя?

- Не беше много отдавна. Преди година бях в София и смятам съвсем скоро отново да съм в столицата.

- Вече чувствате ли австрийската столица като свой дом?

- Предпочитам да казвам, че

Европа е моят дом, а не само Виена или София.

- Липсва ли ви нещо от България и какво?

- Хората.

- Каква е цената, която човек плаща не просто за да пробие, но и да вирее успешно на световния моден подиум?

- Свободното време. Човек се отдава напълно на работата, която е свързана и с много стрес. Важното е, че ако обичаш професионалните си ангажименти и ги изпълняваш с желание, неудобствата не са проблем.

- Как бихте описали атмосферата в този свят, както и конкуренцията в него?

- Този бизнес е безкомпромисен, а конкуренцията на глобалния пазар, на който сме и ние, е огромна. Изисква се два пъти годишно да създаваме нови колекции и неповторими идеи, които да са на една крачка пред другите. Човек трябва постоянно да има поглед върху ситуацията и да действа, иначе един ден си вътре, а на другия - вън.

- Какъв е вашият извор на вдъхновение?

- Хората ме вдъхновяват най-много, и най-вече приятелите. Създавам съвременно облекло и ме интересува съвременното изкуство. Обкръжението ми изобилства от артисти, а тяхната работа и космополитен начин на живот ме захранват с идеи Приятелите ми са творци като мен, но много малко от тях се занимават с мода.