Първи и исторически олимпийски медал във вдигането на тежести за жени печели за България състезателката Милка Манева. Но пет години по-късно. Едва днес шампионката прибавя, макар и със закъснение, трето отличие към завоюваните две за родината от олимпиадата в Лондон през 2012 г. Тогава тя се класира 5-а и наблюдава отстрани първите три свои конкурентки на почетната стълбичка. В онзи момент Милка не успява да чуе с насълзени от гордост очи българския химн и да се прибере у дома със среброто на гърдите. С онзи същият медал, който я очаква, но в бъдещето.

След повторен тест на допинг пробите от игрите на щангистките положителни резултати за забранени вещества дават шампионката Мая Манеза (Казахстан), както и втората и четвъртата в категорията - Светлана Царукаева (Русия) и Шибел Шимшек (Турция).

Новото пренареждане дава златото на канадката Кристин Жирар и прави сребърна медалистка нашето момиче, а на третото място се нарежда Луиз Акоста (Мексико).

За момента Манева е със сигурен бронз, защото все още няма официална дисквалификация на рускинята Царукаева. Само въпрос на време е обаче представянето на българката да бъде "осребрено".

Искрена, непринудена и чистосърдечна, Милка призна пред "168 часа", че най-шумните възходи и падения в кариерата й все се завихрят около онази афера в спорта, наречена допинг. Два пъти губи и със закъснение печели от измамата на конкурентките си и два пъти самата тя е обвинявана в същата измама. Шансът я ощетява и я изстрелва нагоре едновременно. И тя научава най-важните си уроци - че е важно кой е до теб в най-трудните моменти и че трудът винаги се заплаща. Дори да не е веднага.

- Mилке, какво е чувството да спечелиш олимпийски медал пет години след като си се примирила, че си изгубила такъв?

- Уникално е, но в същото време емоцията не може да се усети напълно. Не държиш този медал в ръцете си, не го гледаш, не стоиш на почетната стълбичка. Чувствата ми са смесени. Не знам какво е да получиш отличие по време на олимпиада, за да направя по-точно сравнение.

- Съжаляваш ли, че в Лондон през 2012 г. се размина със славата и почестите заради измамата на конкурентките си?

- Така е трябвало да стане. Знаех си, че сред първите винаги има място за големите държави и сили, докато за нас, по-малките, нареждането е по-назад в опашката. Тогава си спомням, че психически не издържах и последният ми опит не беше много сполучлив, иначе можеше и да се класирам много по-добре.

- Понастоящем знаеш ли как ще си получиш медала? Искаш ли си тържествената церемония?

- В интерес на истината все още само предполагаме какво трябва да се случи оттук насетне. Най-вероятно на следващото международно състезание медалът ми ще бъде предаден на някого от българската делегация и чак после ще стигне до мен.

Иначе няма как да има някакви официалности.

Моментът е изтърван. Случилото се през 2012 г. няма как да се върне и повтори. Не мога да преживея онзи ден отново, но пет години по-късно. Не искам и да става по този начин. Каквото е било - било.

- За момента имаш сигурен бронз, но чакаш ли си сребърния медал?

- Да. Почти 99,99% съм сигурна, че ще го имам. Още през лятото обявиха трите състезателки с положителни проби. Тогава започнаха съответните процедури по обжалване и все още не е официално, че рускинята ще бъде дисквалифицирана. Невъзможно е обаче една положителна проба няколко дни или месеци по-късно да излезе отрицателна. Трябва да мине едно технологично време, което не е ясно колко ще продължи, докато си получа медала.

- Съгласно разпоредбите от министерството на спорта през 2012 година носителят на бронзов медал трябва да бъде премиран със 120 хиляди лева, а на сребърен - със 170 хил. лева. Какво трябва да получиш днес?

- Това, което ми се полагаше за 5-ото място, ми го дадоха още тогава. Сега, след това прекласиране, трябва да взема разликата, която е във финансовото възнаграждение от 5-ото до 2-ото място. Вече съм имала такъв случай. На Евро 2013 станах втора, но шампионката бе уличена със забранени препарати и така минах едно място нагоре и взех титлата. Тогава с едно писмо от федерацията към министерството на спорта си поисках разликата за премията. Логично е и сега да се случи така. Ако някой иска да ми даде, ще го направи, ако не, ще се намерят причини да не стане.

- За какво би похарчила тези пари?

- Нямам твърди намерения за тях и нещо, което да кажа, че веднага ще си купя или направя. Със сигурност ще ми трябва време да обмисля в какво да ги вложа, така че да са ми полезни в годините напред.

Не смятам да си купувам яхта например.

С мъжа ми обмисляме разни варианти, но докато нямаме нищо налице, само си чешем езиците.

- Участието ти в Евро 2013 е като повторение на епизода от Лондон 2012 г. Можеш ли да кажеш, че си любимка на късмета, защото шансът както те ощетява, така и те изстрелва нагоре впоследствие?

- О, не. Каква любимка на късмета съм?! Такава, която два пъти е била замесена в големи допинг скандали. Имам си своите възходи и падения. С една моя приятелка се шегуваме, че в живота човек е

като кораб в морето -

един ден го връхлитат бури,

а на другия

слънцето го огрява силно. Знам, че когато се трудиш много и работиш усилено, рано или късно ще бъдеш възнаграден под някаква форма.

- Какво се случи на игрите в Пекин 2008, когато целият тим е хванат със забранени стимуланти и спрян от участие?

- Съвестта ми е чиста, защото сама не съм си позволила да взема каквото и да било и да прекрача правилата. За мен тогава имаше

някаква неумишлена

грешка по веригата.

Бяхме 11 човека и се говореше, че ще вземем поне едни 6-7 медала, защото отборът беше много добре подготвен. През юни дадохме проби. Нямаше и два месеца до олимпиадата, а те ни хващат с препарат, който стои в организма шест месеца. Няма как да направим подобно нещо с нашите шансове за успех и мисълта, че първата тройка задължително дава проба. Няма нормален човек, който би си позволил такава измама. Не вярвам дори един-двама да се излъжат или да се поддадат на манипулация.

Отвратително е, че няма значение дали си виновен, или невинен, защото си отнасяш наказанието. Вземат ти най-хубавите и силни години в спорта.

- Как ти се отрази вторият скандал, след който с националите все пак бяхте оправдани?

- В този случай се доказа, че грешката беше във витамините, които сме вземали и са били замърсени по вина на производителя. Тогава вече бях минала през тази психическа мелачка и някак си бях подготвена.

Ситуацията от 2008 г.

беше силен шамар,

след който имаше реакция от страна на много хора. През 2015 г. обаче вече всички около мен бяха проверени във времето, бяха истински приятели, които стояха плътно до мен. Точно тогава вече бе настъпил и онзи период, в който аз така или иначе трябваше да спра с професионалния спорт. Това даде тласък. Да, начинът не беше хубав, но все пак... Бях се настроила да се върна в Смолян, да си намеря работа по специалността и да живея спокойно.

- В Смолян хората как посрещнаха новината за твоя медал?

- Ние сме шепа хора и се познаваме добре. Най-малкото по физиономия. Спират се, усмихват се, поздравяват, радват ми се.

Съгражданите ми са страхотни. Много обичам града си и хората в него Всички се подкрепяме и се радваме, когато някой направи нещо хубаво. Веднага тръгва мълвата: "Пък вие знаете ли еди си кой какво е направил?"

- Какво работиш в момента?

- Работих и продължавам да работя в един регионален център за деца със специални образователни потребности. Така можеш да помогнеш на едно дете и виждаш колко по-голяма болка има на земята от едно хващане с допинг. От три месеца съм учител по физическо възпитание и спорт в механотехникума в Смолян. Отново работя с деца. В момента се чувствам много добре и предпочитам масовия спорт, вместо да се занимавам с треньорство и пак да следвам едни режими, да гоня едни цели и постижения. Всичко това вече ми е далечно.

- Как стимулираш децата да спортуват?

- Няма точна рецепта. При всеки е индивидуално. В IX-XII клас момчетата най-много искат да изглеждат добре, за да ги харесват мадамите. Питат: "Госпожо, как да направим тези и онези мускули?" Други имат интерес към определени спортове. Важното е всяко задължение да им поднесено е като игра, да им бъде интересно.

- Самата ти как реши да се захванеш със спорта? И по-конкретно с една толкова мъжка дисциплина като вдигането на тежести?

- Винаги съм била в мъжки компании, защото имам по-голям брат. Съответно винаги бях негова притурка. В X клас учителят ми по физическо възпитание Ангел Караиванов може би видя някаква лудост и емоция у мен и ми предложи да се занимавам с щанги. В Смолян тогава нямаше кой знае какъв избор в спортовете. Съгласих се на шега да пробвам.

Взе, че стана, пък взе

и че ми хареса

Всичко се случи съвсем на майтап.

- Семейството и близките ти подкрепиха ли те?

- В началото им беше трудничко да го възприемат. Не са ми забранявали и, общо взето, ме подкрепяха, но ме питаха постоянно: "Защо пък сега точно това? Няма ли какво друго?" Изпитваха недоверие към избора ми, но като видяха, че няма да се откажа, спряха да ми натякват и се примириха.

- Някога виждала ли си се в друга професия?

- Като бях по-малка, исках да кандидатствам в Симеоново, да ставам полицайка, но това е било в сферата на детските фантасмагории. Учех в икономическия техникум, вървеше ми в математиката и физиката, затова може би имаше вариант да продължа с нещо икономическо. Макар че сега не се виждам на бюро и така нататък. Страшно съм доволна, че избрах спорта.

- Какво ти взе спортът?

- Всичко дадох и всичко ми взе. И ми даде. Клише е, но спортът е всичко. Щом си решил да вървиш по този път, винаги имаш избор. Аз смятам обаче, че като се хванеш на хорото, го играеш докрай. Ако искаш нищо да не ти се взема,

отказваш се и нищо няма

да ти се вземе, но и

няма да ти се даде.

Всяка грешка е урок, а аз дори минуса обръщам в плюс.

- Кога плака за последно?

- Няма да броя последния път от мъка. Последният път от щастие беше, когато Мария Оряшкова стана световна шампионка по самбо, а Тодорка Иванова, моя много близка приятелка, взе световната титла по културизъм в Полша.

Тази информация достигна до мен в рамките на два часа. Радвах се много, защото знаех какво означават и за двете тези победи.

- Как се запозна с твоята половинка Атанас?

- Той се появи в залата, за да свърши някаква работа. Първи ме забелязал. После се наложи да пътувам някъде и той ми предложи да ме закара. Случи се от само себе си. Не беше любов от пръв поглед.

- Кой има тежката дума вкъщи?

- По сериозните въпроси - винаги той. Аз съм по организационната част. Или както се шегуваме с наши приятели, аз съм на позицията връзки с обществеността.

- Кой се вихри по-често в кухнята?

- На мен ми се налага по-често да се изявявам, но пък той е по-добър. Всичко се балансира при нас. И за всичко си помагаме. Когато е необходимо, аз мога да цепя дърва, а той да готви и да пере. Замисляме се и за деца, защото ни е време. И трябва, и искаме.

Кой е най-големият късмет в живота на Милка Манева и сладки ли са плодовете на упорития й труд, четете в хартиеното издание