Тогава Дунав замръзнал в дълбочина 7-8 метра. 800 хил. печенези нахлуват през реката и се бият на коне с византийците върху леда

2017-а - хладна и дъждовна като цяло. Най-хубави ще са юли и октомври-ноември

Като цяло 2017 г. ще бъде предимно хладна и дъждовна, изключение може би ще бъдат месеците октомври-ноември, смята астрономът доц. Комитов. Може да се очаква кратък и сравнително горещ и сух период през юли и началото на август. Тогава ще е хубаво за море.

“Не очаквам температури около или над 40 градуса, най-горещите дни ще са предимно с температури до 35. Най-благоприятно за излети на планина и бране на гъби пък ще е през есента – каза доц. Комитов. - Доколкото ще има екстремални метеорологични явления, очаквам те да са свързани с повече валежи, очаквам с по-голяма вероятност наводнения, отколкото засушавания.”

Извънредни метеорологични явления винаги е имало и те са описани в историческите източници, включително и по нашите земи.

“Най-тежката климатична ситуация в нашите земи е била в началото на ХI век - между 1030 и 1050 година (по време на византийското робство, б.р.). Тогава само за 20-22 години са станали толкова тежки природни катаклизми, колкото са се случили през следващите няколко века след това. Ако сега такива неща др появят, държавата ни направо ще бъде пометена”, категоричен е доц. Комитов. В онзи период е имало много студени зими, наводнения, градушки, земетресения, епидемии и суша.

Историческите сведения показват, че през 1035 г. Дунав замръзва. Същото се случва през 1048 г., само че е посочена и дебелината на леда - 15 лакти (7-8 метра). Тогава

800 хиляди печенези нахлуват по заледената река в Мизия. Те воюват с Византия и тя изпраща много кораби по Дунав, но поради ледената зима не успяла да предотврати нашествието на печенезите.

Тогава е имало тежка конна битка между тях и византийците върху леда на Дунав, което означава, че той е бил изключително дебел.

По историческите сведения на Йоан Скилица нашествениците се разположили на българския бряг и опустошили, каквото им попаднало. "Намерили голямо изобилие от добитък, вино и питиета, приготвени с мед, каквито никога не били чували. Понеже те употребявали ненаситно тези неща, хванала ги стомашната болест и всеки ден измирало неизброимо множество от нея", пише Скилица.

Преди това - през 1035 г., Дунав пак замръзнал. "Понеже настъпил непоносим мраз и Истър (Дунав) замръзнал, печенегите го преминали и причинили немалки вреди в Мизия и Тракия чак до Македония.

Скакалци пък нападнали тракийските области и нанесли щети на храните - пише Скилица. - А на 2.11.1037 г. станало голямо земетресение към десетия час и земята продължила да се тресе чак до края на месец януари. Настанал и глад в Тракия, Македония, Стримон и Солун, чак до Тесалия."

Ако се случи толкова страшна зима като през 1048 г., при съвременното състояние на техниката и инфраструктурата нямаме готовност за екстремални събития като тогава, смята доц. Комитов. Тогава не са чистили магистрали, не са поддържали топлопреносна мрежа. Постройките са били кирпичени. Не е имало панелни и уязвими сгради.

На територията на българските земи от 1030 до 1050 г. е имало толкова тежки природни явления, каквито преди това 300 г. не е имало 1028 г. - тежка суша. През 1034 г. замръзва Дунав. През 1037 г. и 1048 г. - пак. Това е показател колко студена е зимата.

Възможно е в следващите 20-25 зими да има подобни явления, защото има съвпадения на няколко различни слънчеви цикъла.

Според доц. Комитов подобни епохи с екстремални събития са също закономерни явления, те не стават съвсем случайно, но са по-вероятни в определени години. Всичко зависи от състоянието и тенденциите, произтичащи от активните процеси на Слънцето и тяхното влияние върху околната среда на Земята.

"Екстремалните метеорологични условия се обуславят от една страна от чисто геологични процеси - обяснява доц. Комитов. - Например вариациите на вътрешния земен топлинен източник и дългосрочните прояви на земната тектоника като движение на континентите и промените на релефа, но това са много бавно действащи във времето процеси и те нямат особено отношение към наблюдаваните в съвремеността промени на климата.

Всички останали фактори за промени на климата, включително и частично вулканичната активност и сеизмичните явления са преди всичко пряко или косвено свързани с активните процеси на Слънцето и приливните процеси върху Земята, причинени от Луната и планетите от Слънчевата система.

Ролята на човека е пренебрежима, казва доцентът. Според него няма връзка между драматичните промени в климата и бензиновите изпарения от колите, нито от използването на дезодоранти и козметика, както е популярно да се говори в последните години.