Новият завой в американската политика

Един пътешественик през вековете си паркира машината на времето в гаража на Доналд Тръмп – Хенри Кисинджър. През 70-те години на миналия век той бе посредник между Никсън, Мао и Брежнев, а сега вече е връзката между Тръмп и Путин. Говори се, че ще е новият посланик на САЩ в Москва.

И как така 93-годишната легенда на дипломацията отново излезе на сцената? Вероятно днешната епоха си прилича по нещо със 70-те години на ХХ век.

Днес отново се говори за “плана Кисинджър”, който отново ще успокоява света. Какво влиза в него, не е съвсем ясно, но се твърди, че

САЩ ще се съгласят Крим да остане руски и ще вдигнат санкциите

Срещу това Москва ще спре да подкрепя украинските сепаратисти и Киев постепенно ще се върне към състоянието си преди майдана.

Украйна, казва Кисинджър тези дни в интервю за сп. “Атлантик”, не трябва да бъде преден пост срещу Русия, а мост между Русия и Запада.

Вече е почти сигурно, че непредсказуемият Тръмп има намерение да сдобри Америка с Русия. Това показва и изборът му за държавен секретар – русофила бизнесмен Рекс Тилърсън. Дали ще успее да го прокара през Конгреса, не е ясно, намерението говори само за себе си.

Днешната епоха е един голям кръстопът

От една страна, антируската инерция сред елита е твърде силна, а от друга – световният конкурент на САЩ вече не е Русия, а Китай. В Близкия изток пък конците са напълно оплетени. Би било голяма геостратегическа грешка да се враждува едновременно и с Русия, и с Китай, защото това ще ги сплоти.

Представете си един нов и конкурентен на САЩ съюз от Владивосток до Истанбул включително. Ако се продължава с линията на Клинтън, Буш и Обама, нещата отиват право натам.

През 70-те години Вашингтон успя да вбие клин в бойния съюз между СССР и Китай, като прибягна към дипломацията на “разведряването”, чийто архитект бе Кисинджър. Именно затова сега той отново е актуален.

Ако “планът Кисинджър” е реален и ако го оставят да се случи,

в България също ще се усети

Грантоедите ще получат нови опорни точки, които признават Путин за човек. Самите грантове ще се свият, тъй като новият президент на САЩ едва ли ще пръска пари, за да превъзпитава местното население в страни като нашата.

Нищо чудно да секнат и напъните за събаряне на Паметника на съветската армия. Стига да не е късно, току-виж се възродил и проектът “Южен поток”.

За македонстващите политици вероятно ще е интересно едно изказване на Кисинджър от 5 април 1999 г. в разгара на косовската криза. “Щом целите ни в Косово бъдат постигнати, казва той, това ще отвори главата за Македония, тъй като в Македония има 800 000 албанци и ще бъде проблем, ако им се отказва това, което вече е дадено на албанците в Косово…

И когато това се случи, славяните в Македония, които са почти изцяло българи, ще повдигнат своите искания. Тогава ще станем свидетели на разпада на още една държава.

Но каквито и планове да има Кисинджър за Балканите, при управлението на Тръмп безвизовият режим за България става все по-малко вероятен. Той няма намерение да отваря нови врати, а да строи стени. Нищо чудно да погребе и Трансатлантическото споразумение за свободна търговия, което нашата дипломация се опитва да изтъргува срещу махането на визите.

Но да се върнем на Кисинджър. Неговото завръщане означава радикална

промяна във философията на американската външна политика

Както знаем, Обама е постмодерен политик, който се придържа към правото на намеса в чужди държави и в името на демокрацията сваля неудобни за САЩ режими.

Негласно се прилага и стратегията на “управляемия хаос”, която има за цел да попречи на възникването на регионални хегемони, конкуренти на САЩ.

Кисинджър е представител на старата школа в дипломацията, основана на “реалполитиката”. Това означава, че повече държи на баланса на силите и по-малко се меси във вътрешните работи на чуждите държави. Това съвпада и с възгледите на Тръмп. Нищо чудно САЩ да се откажат от цветните революции.

Разбира се, намеренията на Тръмп могат да бъдат осуетени от неговите съпартийци. Но те не могат да му забранят да се среща и да се съветва с Кисинджър, който от своя страна се вижда с Путин. Така че разведряването е поне 50% гарантирано.

Според сп. “Политика” Кисинджър се запознава с Путин още в началото на 90-те години,

когато бившият кагебист е помощник на петербургския кмет Анатолий Собчак. Говорили на немски – родния език на Кисинджър. “Аз работех в разузнаването”, признал си Путин, на което Кисинджър отговорил: “Всички почтени хора започват от разузнаването. Аз също.”

С името на Кисинджър се свързват трите най-големи геополитически събития на 70-те години от ХХ век – изтеглянето на САЩ от Виетнам, разведряването в отношенията със СССР и соцлагера, сближаването с Китай.

През 1973 г. той получи Нобеловата награда за мир заради едно примирие във Виетнам, което се провали. Това е може би най-скандалната Нобелова награда в цялата й история. Светът бе залят от протестни демонстрации. В един момент самият Кисинджър се засрами и се опита да я върне, но не бе убедителен.

Всъщност дипломацията на Кисинджър по време на Виетнамската война си беше чист провал. Когато Никсън дойде на власт, обеща “мир с чест”. През 1974 г. той напусна посрамен поста, а през следващата година САЩ окончателно се спасиха от Виетнам.

Първият външнополитически ход на Никсън, насърчен от идеите на Кисинджър, бе т. нар.

Теория на лудия човек

Целта бе у противниците на САЩ да се създаде усещането, че Никсън е малко откачен и е готов всеки момент да натисне ядреното копче. Това би трябвало да накара СССР, Китай и Виетнам да станат по-сговорчиви. Уви, северовиетнамците или не се вързаха, или предпочетоха да рискуват. Уви никой не се върза на лудия човек. Другата стратегия на Никсън, така наречената виетнамизация на войната, също се провали. Просто южновиетнамската армия отказа да воюва. Накрая американският посланик се спаси с хеликоптер от покрива на посолството в Сайгон.

Днес някои американски коментатори смятат, че Доналд Тръмп е възродил “теорията на лудия човек”, защото обича политическите провокации, които изправят на нокти и свои, и чужди. Един от тези ходове бе неочакваният телефонен разговор с президентката на Тайван.

Това ядоса Пекин, защото наруши едно табу

от времената на Кисинджър и Никсън. Естествено, всички външнополитически жреци в САЩ нададоха вой.

Докато отношенията с Русия при Тръмп вероятно ще се затоплят, с Китай ще се влошат. Скоро след телефонния разговор на Тръмп китайците плениха американски военен дрон в Южнокитайското море и предизвикаха малка международна криза. Когато обещаха да го върнат, Тръмп пусна поредния си неочакван туитър – “По-добре да си го задържат!” И после заяви, че смята да засили и обнови радикално ядрения арсенал на Щатите.

Тръмп е известен с това, че често блъфира, преди да направи сделка. Никсън пък беше почти професионален играч на покер. Приличат си и по още нещо – най-вероятно част от съпартийците на Тръмп са винаги готови да го свалят от власт и да поставят на негово място вицепрезидента Пенс. През 70-те години се случи точно това, но като че ли при новия президент Джералд Форд тогава държавният секретар Кисинджър стана още по-влиятелен и по-самостоятелен.