Коледа, 2016, град Кюстендил. Седим в ресторант, разположен на централната улица.
Централната улица е празна.
Празнотата наоколо напомня Припят - градът, създаден да обслужва АЕЦ Чернобил, но спрял да съществува и превърнал се в град - призрак.
Седим аз, мама, жена ми, синът ми, малката ми племенничка, нейният мъж и малката им дъщеричка и ядем нещо.
Говорим си за това как близките ни са в чужбина.
Как преди 20 години по това време на годината Кюстендил беше пълен с хора, за които не достигаха заведенията в центъра.
Как днес градът е извършил плавна реформа и заведения има, но хора няма.
Говорим си разни неща, доста от тях - не особено весели и всички вкупом обръщаме внимание на малкото бебче на племенничката ми, докато в един момент виждам странен силует.
Човек, облечен с дрипав балтон.
Шапка, закупена някъде през 80 - те години на 20 век.
И акордеон на рамо.
"60 баса" - преценява деформираният ми музикантски мозък.
Накъде ли е тръгнал човекът с акордеона?
Може би някъде на парти, където ще забавлява свои приятели?
Или на банкет в някое от празните заведения?
"Сметката ви" - казва келнера и аз бъркам в чантичката си, за да извадя и да платя 3 супи, едни пържени картофки, една малка бира и чай (мама не пие студени напитки, защото пее в църковния хор и си пази гласа).
Излизаме и тръгваме към колата.
И в този момент някъде из празния, призрачен град чувам мелодия.
На акордеон.
"Джингъл белс, джингъл белс" - се носи из празната централна алея на града.
Поглеждам и в далечината виждам човека с акордеона.
Седнал сам на абсолютно празната улица, поставил шапката си пред него.
И усмихнат - сякаш свири пред огромна публика.
В този момент извадих таблета и от разстояние направих нещо като снимка.
И подадох на Лазар малко пари, които той изтича да пусне в шапката на акордеониста.
"Честита Коледа, приятели" - провикна се със съвсем истинска усмивка човекът с акордеона, а аз му помахах от другия край на призрачната улица.
Това е историята.
Историята от един град, в който никога не е имало АЕЦ.
Историята от един град, който е бил роден за Владимир Димитров - Майстора, Марин Големинов, Стоян Венев...
И който в по - ново време беше роден град на едни момчета с особени псевдоними.
Историята има щастлив край.
Макар и празен, градът си има своя акордеонист.
И когато някой ден хората решат да се върнат там, съм сигурен, че акордеонистът ще ги посрещне на централната улица и ще им изсвири нещо за "Добре дошли".
Честита Коледа, Кюстендил!
Твоят акордеонист ще те пази от некадърни управници!