Войната срещу празника съвпада със създаването на българската държава 

Каменният диск от Саксония, Стоунхендж, Ню Грейндж и Свещарската гробница строени в чест на деня на новото начало

Празнуването на Коледа е много по-старо от самото християнство и е поне на 6900 години. Затова свидетелстват каменният диск в Саксония-Анхалт, мегалити като Стоунхендж, Ню Грейндж, Кноут, Доут, Свещарската гробница у нас и др.

“Така отбелязвали края на най-късия ден, края на зимната тъмнина и началото на духовно обновление и празничност", коментира пред "168 часа" проф. Диана Гергова. Според нея най-древен е каменният кръг от Госек в Саксония-Анхалт. Диаметърът му е 75 м. Древните го създали някъде 4900 г. преди Христа.

"Двете порти били ориентирани по линията на изгрева и залеза на слънцето по времето на зимното слънцестоене - уточнява Гергова. - Представете си

какво значение

са отдавали

древните на този ден, след като според него са ориентирали паметниците си."

На 25 декември прадедите ни почитали кръговрата в природата. Зимното слънцестоене било край и ново начало. Символ на безсмъртието.

Може би затова 3200 години преди Христа в Ирландия издигнали най-монументалните култови паметници на праисторическа Европа - могилите Кноут, Доут и Ню Грейндж.

"Те са с мегалитни гробници

– храмове с ос, ориентирана спрямо посоката на зимното слънцестоене - отбелязва проф. Гергова. - На този ден слънчевите лъчи проникват през специален отвор,

"стъпват"

първо на пода

След което осветяват врязаната върху западната стена слънчева украса на свързаната с погребални практики и мистерии гробница-храм."

Според нея такава е и шотландската могила Мешоу, изградена 2800 г. преди Христа, както и прочутият Стоунхендж - съвременник на ирландските мегалитни храмове.

"Стоунхендж е функционирал почти хилядолетие и в него слънчевите лъчи в деня на зимното слънцестоене докосвали централния олтар и жертвения камък – обяснява проф. Гергова. - Може би никога няма да можем да кажем с точност как са наричали този празник създателите на древните праисторически цивилизации в Европа." Според нея сигурно е само, че

тази хилядолетна традиция е

съхранена в Тракия

в най-забележителните й гробници-храмове.

Според нея Свещарската гробница повтаря точно ориентацията на Ню Грейндж. Според археоастрономите и двете са използвани за наблюдения на звездното небе.

"Сега вече знаем, че причината е орфическата вяра на траките в астралното безсмъртие – казва Гергова. - В деня на зимното слънцестоене

слънчевите

лъчи влизали

през специален отвор

в гробницата и осветявали централните фигури в сцената на обезсмъртяване върху северозападната стена на гробницата – фигурите на Великата богиня и обезсмъртявания от нея владетел–конник." Според нея древните архитекти и жреци използвали знанията си, за да изчислят възможно най-точно кога енергиите на земята ще бъдат в своя апогей, кога ще бъде затворен общият цикъл на дущата и пътуването й из Космоса.

Самата дума “Коледа” няма данни да е тракийска. "Но това не означава, че празникът няма своите дълбоки корени в индоевропейската и тракийска древност", казва тя.

Единствено фламандският изследовател Алберт ван Виндекенс развива хипотезата,

че думата има пеласгийски произход. Тоест тракийски.

Проф. Иван Венедиков в първия том на изследването си "Митове на българската земя" отбелязва, че Коледа е свързана с едно много древно езичество в нашия район.

Тезата му е, че

празникът обединявал няколко празника

- римската Нова година, календите и тракийските чествания на Дионис, Персефона и Залмоксис.

Повече от 280 години след разпъването на Христос св. Даазий пише, че "тази скверна традиция се спазва по много печален начин". Според него дори светът да свърши, лошият обичай не се изоставял.

В книгата си Венедиков цитира Даазий, който описва празнуващите, които променяли външността си - обличали нрава и външния вид на дявола.

"Увиват се в кози кожи, променят лицето си и напущат доброто - християнството, и се връщат към злото - езичеството."

Над 300 години по-късно традицията продължава. Затова на Турланския събор през 680 година. Църквата решава да прекрати веднъж завинаги езическите празнувания на 24 и 25 декември. Една от точките, цитирани от Венедиков, е да се отстранят от вярващите "така наречените Календи, назоваваните Воти, наричаните Брумали..."

"Също така да не се разпространяват публичните танци на жени, които носят само беди и гибел.

Какви са останалите решения на Турланския събор, четете в хартиеното издание.