Лицето й е изящно, ужасено и изцапано. Трябва да го измие, но не може да спре сълзите си. Те се изливат от двете тъмни, изплашени, но и хладнокръвни очи и се сливат с кръвта на нейния мъртъв съпруг.

Тази въздействаща сцена от биографичната драма "Джаки" (Jackie) концентрира в себе си емоцията на историческата трагедия от убийството на 35-ия американски президент Джон Ф. Кенеди и подчертава слабостта и силата на една жена, съумяла да носи с благородство тежкото бреме на първа дама в добро и лошо - Жаклин Кенеди.

Филмът на чилийския режисьор Пабло Ларейн потапя зрителите във вътрешния свят на американската аристократка по време на най-злощастния епизод от нейния живот, когато тя се сдобива с още една своя сложна роля - тази на президентската вдовица. Действието се развива в първите няколко дни след успешното покушение срещу Джон Кенеди на 21 ноември 1963 в Далас. Сценарият е дело на Ноа Опенхайм ("Лабиринтът: Невъзможно бягство"), а продуцент е Дарън Аронофски.

Пред камерата горчивите сълзи се стичат по излъчващото достойнство лице на носителката на "Оскар" Натали Портман, която с въздействащото си изпълнение се сдоби с номинация за "Златен глобус" и навярно няма да спре дотук. С тази роля звездата от "Черния лебед" като нищо може да измъкне под носа на своите колежки най-бленуваната статуетка в Холивуд. Отново. Ако ли пък не, със сигурност ще има страха на претендентките за "Оскар" като една от тях.

Похвално е, че Портман успява за кратък период от време да се подготви и даде отличен принос към интимния кинопортрет на най-легендарната първа дама в историята.

"По време на работата с Пабло, който има невероятен творчески подход, се чувствах много спокойна да споделям идеите си. Пабло искаше да покаже Джаки най-вече като човешко същество и мисля, че в това успяхме, защото не само тя, но всеки един от нас трябва да играе различни роли в различните ситуации в живота ни. Тя е била безупречна в умението си да става друга, променял се е дори тембърът на гласа й, нейните движения и жестове", обяснява актрисата.

Джаки Бувие Кенеди е показана като жена с едно лице и няколко различни роли. Във всяка от тях тя отново е себе си, но рядко разкрива едната си същност, докато изразява другата. Тя е безупречната общественичка с магично излъчване пред камерите, тя е прямата, интелигентна и категорична първа дама, която заедно с Кенеди превръща Белия дом в техен неразрушим "Камелот", тя е ранимата жена, която страда искрено от загубата на обичания мъж и се страхува, че няма да може да продължи без него.

"Навсякъде имаше кръв... толкова много парчета... трябваше да държа главата му",

споделя Джаки в миг на пропукване пред репортера Теодор Уайт от списание "Лайф". Веднага щом изрича тези свои мисли, тя се прибира в черупката си и предупреждава журналиста, че казаното не бива да бъде публикувано.

Вдовицата се съгласява да даде интервю за изданието само седмица след покушението, когато все още е силно афектирана от жестоката травма, която убиецът Лий Харви Осуалд й е причинил.

Драматичната лента започва именно със срещата за това интервю, което е едно от единствените три, които бившата първа дама дава след смъртта на Кенеди. Четири месеца след трагедията тя има серия от разговори с носителя на "Пулицър" Артър М. Шлезингер-младши и говори само още веднъж, а бележките от това интервю са засекретени за 100 години до 2067-а.

Във филма Джаки отново прави и безкрайно любопитната за времето си обиколка на Белия дом със CBS News с цел да покаже и остави у хората възприятието за приказния свят, изграден от семейство Кенеди.

Не всичко между двамата съпрузи обаче е било идеално. Никак даже. Джаки си позволява да го каже на глас единствено в изповедта си пред един стар свещеник, пред когото сваля своите маски и брони.

"Мисля, че Бог е зъл", признава му също така вдовицата.

На фона на мъката от необратимото проличава и че тя продължава да се притеснява за външния си образ, за мнението на другите.

"Когато хората ме видят, какво мислиш, че ще почувстват?Преди ги карах да се усмихват", разсъждава героинята пред камерата.

Джаки не може да забрави онзи момент - убийството. Детайлите около него са обсебили нейното съзнание. Шокът. Безумният страх. Зловещата картина на простреляния Кенеди, от когото не иска да се откъсне. Макар да опитва да измие лицето си от кръвта на своя скъп Джон, тя не сваля знаменития розов костюм, макар целият да е покрит в ужасяващи червени петна. Джаки е облечена с него, докато чака докторите да се преборят за живота на президента. Не пожелава да го свали дори когато се налага в същия ден да застане редом до Линдън Джонсън, когато той полага клетва и става следващият държавен глава на САЩ.

"Искам всички да видят какво сториха на Джон", отсича с присъщия си неоспорим тон тя.

Със същата твърдост настоява погребението на Кенеди да бъде извършено по подобие на това на също убития американски президент Ейбрахам Линкълн. Вдовицата поставя в ковчега на своя съпруг венчалния си пръстен, който обаче й бива върнат преди тялото му да бъде положено в земята.

Жаклин се сбогува и след време съумява да продължи напред.

Пет години след покушението в Далас бившата първа дама се омъжва за гръцкия милионер Аристотел Онасис. Сякаш вече мисли по-малко за мнението на обществото, което смята, че не е скърбила достатъчно дълго. На 46 години тя отново остава вдовица, но открива партньор в лицето на търговеца на диаманти от белгийски произход Морис Темпълсмен.

В края на дните си Жаклин Бувие Кенеди Онасис не се страхува да се обърне назад към миналото си и да каже: "Първия път се омъжих по любов, втория - за пари, а третия - заради компанията."

Невъзможно е нейният богат на преживявания живот да бъде обхванат в няколко филма и книги, заради което бившата първа дама оживява отново и отново на големия и малкия екран, но този път в главната роля е жената и нейните бури отвъд легендата за незабравимата безупречност.

В "Джаки" участват още Питър Сарсгард, Грета Гъруиг, Джон Хърт, Били Кръдъп, Ричард Е. Гранд, Джон Каръл Линч, Макс Касела и други.