И защо ще свърши добра работа на Тръмп Който и да е поръчал руския посланик в Турция, закъснял е с една година. Когато Турция свали руския СУ-24, работата отиваше към нова руско-турска война. Тогава малко им трябваше. Но времената се обърнаха. През лятото и есента Москва даде на Анкара поводи да свали поне още 10 самолета. Вместо това Анкара се извини за първия самолет, завъртя руската си политика на 180 градуса и атентатът вече не ги скарва, даже ги сплотява. Миналата година Анкара не би допуснала силите на Асад и шиитските милиции да превземат Алепо. Сега май дори помогна, като стана посредник при оттеглянето на последните бунтовници от града, с което доста облекчи международното положение за Путин. Твърди се даже, че имало сделка - Алепо срещу Ал Баб - стратегически град на 30 км от турската граница, който аха-аха да попадне в ръцете на кюрдите. Руснаците и турците явно са си разчертали териториите и действат координирано. И как се стигна до това приятелство? Много неща се случиха за година, но превратът срещу Ердоган през юли бе преломният момент Тогава почти официално Анкара обвини САЩ, а съвсем официално - Фетулах Гюлен, мюсюлманския Сорос, който живее в Пенсилвания под крилото на Обама. Затова убиецът на руския посланик веднага бе обявен за гюленист. Този етикет винаги се лепи върху враговете на Ердоган. Същият етикет бе лепнат и върху пилота, който свали руския самолет. Руският депутат Евгений Фьодоров, лидер на националистите и ярък привърженик на Путин, в прав текст обвини за атентата ЦРУ. Фьодоров има лиценз да говори неща, които Кремъл не би си позволил. Истинската мистерия не е, че някой е застрелял руския посланик, а защо бодигардовете са го оставили да изгърми цял пълнител и после да държи цяло слово. Това вече намирисва на заговор срещу Ердоган. Руският посланик е най-търсената мишена в тази държава, където атентатите са всекидневие. Да се яви на публично събитие без пъргава охрана, е като да посети публичен дом без презерватив. Това ще породи поне няколко конспиративни теории. Според мен поне от руска страна тази храбра небрежност се обяснява с характерните особености на руския организационен гений. Нищо чудно и водката да има пръст. Затова ЦРУ е невинно до доказване на противното, а на атентата трябва да гледаме като на самодеен джихадистки поздрав към 100 пъти по-историческото събитие на другия ден в Москва Това събитие бе срещата между външните и военните министри на Русия, Турция и Иран, които се договориха да решат съвместно и по мирен път сирийския проблем. Макар и да е скучно за медиите, това събитие извърши тройно убийство на три важни геополитически табута. Първото убийство на табу е, че трите регионални сили решават регионален проблем без участието на световния хегемон САЩ. Второто е, че Турция освен с Русия съгласува сирийската си политика и с Техеран. Това направо вбесява Саудитска Арабия и всички сунитски фундаменталисти. И третото е, че Турция де факто май допуска Асад да остане, макар и да не го казва публично. Затова можем да сравним тази среща с Ялтенската конференция, на която САЩ, СССР и Великобритания си поделиха света преди 70 г. С голямата разлика, че сега САЩ отсъстват, може би нарочно, а за Великобритания никой не се и сеща. Струва ми се, че за да се реши да преговаря зад гърба на хегемона с Москва и с Техеран, Турция разчита именно на своите връзки в САЩ. Както е известно, съветникът на новия президент по националната сигурност Майкъл Флин довчера бе официален лобист на Ердоган във Вашингтон. Получаваше милиони долари. Не може да не е подшушнал на Ердоган нещо за намеренията на непредсказуемия Тръмп. Тръмп се закани да промени радикално външната политика на САЩ, макар че никой не е сигурен точно в какво и как. Очаква се Тръмп да се договори с Путин и да дръпне шалтера на хаоса в Близкия изток. Някои твърдят, че това е само предизборен илюзионизъм, но според мен има логика. Голямото предизвикателство към САЩ през XXI век вече не е Москва, нито остатъчните просъветски режими, а Китай. Да враждуваш с двете едновременно, е да ги вкараш насила в съюз. Световната империя не е проста, тя знае кога трябва да смени цялата игра. Освен това Тръмп има да си го връща на ЦРУ и сигурно ще му вмени някои грехове, за да го разчисти. Той просто е длъжен. В последните дни от Ленгли към “Вашингтон поуст” и “Ню Йорк Таймс” изтекоха данни от анонимен, но достоверен източник, според които Кремъл се намесил в изборите, за да помогне на Тръмп, като хакнал сървърите на Демократическата партия и после подхвърлил компрометиращите имейли на “Уикилийкс”. Обвиненията ги имаше и преди това, но с помощта на ЦРУ станаха почти 100 процента достоверни. Последва мощна медийна кампания, която изкара Тръмп марионетка на Путин, а бъдещия му държавен секретар - агент на Москва. Целта на кампанията бе да се разколебаят републиканските делегати в електоралната колегия, та дано отнемат президентството от Тръмп. Не се получи, но пък се натрупа доста чернилка, която Тръмп сега трябва да измете. Нито той, нито републиканците биха могли да управляват адекватно, ако не опровергаят убедително твърденията, че са получили властта от ръката на Москва. Затова не бих се учудил, ако през февруари-март някой достоверен източник, също пожелал да остане анонимен, стовари отговорността за убийството на руския посланик върху ЦРУ Та в тези месеци, докато тече бурната смяна на караула в САЩ, Турция получи уникалната възможност да действа самостоятелно и да поправи стратегическата си грешка от 2011 г., когато се съюзи с Катар и Саудитска Арабия, за да събаря Асад. И какво получи като благодарност? Цветни революции, военен преврат, американски колети с оръжие за кюрдите. Следователно сега Турция е длъжна да се разбере и с Москва, и с Техеран. През лятото може да е късно. Тръмп вече ще има доктрина, която ще се налага от Държавния департамент, Пентагона и обновеното ЦРУ. Един от американските сценарии е да се раздели Сирия между трите по-хомогенни общности - сунити, шиити и кюрди. Има и проекти, които включват в новото райониране територията на Ирак. Но в съвместната декларация на трите държави от срещата в Москва се гарантират “суверенитетът, независимостта, единството и териториалната цялост” на страната. Това не е случайно. За Русия е ясно, че подкрепя Асад, но явно и Турция не желае да види самостоятелна кюрдска държава. Затова тя е готова да приеме по-малкото зло – единна Сирия под управлението я пак на Асад, я на някой негов наследник от алауитите - шиитската секта, от която е родът на Асад. И да може да държи войски на територията на Сирия покрай границата. Де факто Русия ѝ урежда същата “сигурна зона”, която не ѝ даде Обама. Пътищата на Турция и Русия тръгнаха заедно. Ето защо посланик Андрей Карлов не е Франц Фердинанд. Неговото убийство няма да хвърли района в хаос, а точно обратното - ще спре хаоса на хиляда километра от нас, за да го премести на 10 хиляди. Там Щатите ще имат повече работа.