Може ли бедна страна за кратко време да стане развита? Може. Доказва го Пак Чжон Хи, който за годините на управлението си превръща Южна Корея от една от най-изостаналите страни в света в истински азиатски "тигър".
Той е заклеймяван от соцпропагандата като "диктатор", "вярно куче на САЩ" и "кърваво оръдие на американския империализъм". Но се оказва, че неговият модел за борба с корупцията и за просперитет е жизнеспособен и води до небивал икономически разцвет. В продължение на почти две десетилетия (от 1961 до 1979 г.) ръстът на БВП в крайно бедната дотогава азиатска държава е 9-10% годишно, а след това достига и до рекордните 45%. Благодарение на това в наши дни Република Корея заема водещи места в световните класации по някои от най-важните показатели за жизненото равнище на 50-милионното си население.
В личен план обаче
Пак плаща най-тежка цена за иначе успешните реформи
В началото на 60-те години на ХХ век Република Корея е била една от най-изостаналите страни в света. По БВП на човек от населението (80 долара годишно) азиатската държава е дори след Папуа-Нова Гвинея. На територията й няма нито една многоетажна жилищна сграда, а дори в столицата Сеул само една четвърт от домовете имат канализация. Електричество има само в най-големите градове, и то за по няколко часа дневно. В провинцията положението е още по-окаяно и всяка пролет с настъпването на глада, за да оцелеят, много от хората
допълват менюто си с трева и кора от дърветата
Един от принципите, спазвани неизменно по време на управлението на Пак Чжон Хи, е "Пред закона всички са равни". Южна Корея е единствената страна в света, която заради корупция е изпратила зад решетките двама бивши свои президенти и техните синове, много министри и депутати, да не говорим за хилядите държавни чиновници с по-нисък ранг.
Пак Чжон Хи е набор на Октомврийската революция в Русия - роден е на 30 септември 1917 г. в многодетно семейство в селце в югоизточната корейска провинция Кьосан недалеч от град Тегу. На 20 г. завършил педагогически колеж и три години работил като учител в начално училище. След това се записал доброволец в армията и заради прилежното си отношение бил изпратен във военната академия в Манчжурия. През 1942 г. получил чин лейтенант и сменил името си с японското Масао Такаги - в онези години Корея е японско владение.
След разделението на страната през 1945 г. Пак завършил и военна академия на Южна Корея, откъдето излиза с чин капитан. Тогава обаче
настъпва сериозен
обрат в биографията му
Проблемът е, че в южната част на полуострова, където освобождението от Япония настъпва без пряка намеса на съветски или американски войски, комунистическото движение, включително и в армията е много силно. През 1948 г. самият Пак оглавява една комунистическа организация във военната академия и след въстанието в Йосу е осъден на смърт от военен съд.
В последния момент е помилван от тогавашния президент Ли Син Ман. Казват, че освен корейски военни за него се застъпил лично и американският съветник Джеймс Хаусман, който описал Пак като "дяволски добър войник". В отплата избавилият се като по чудо офицер предал на властите списък с внедрените в армията комунисти.
За учудване е, че между тях е дори и собственият му брат Пак Тон Хи. Самият той станал офицер от военното разузнаване, чиято основна задача в онези години била именно да разкрива и да се бори срещу комунистите.
Много са версиите за този рязък поврат във възгледите на южнокорейския политик. Според едни той никога не е участвал заради убеждения, а е бил въвлечен от брат си в лявото движение. За други пък обяснението е, че веднага след разкритията, които е направил, той е бил отлъчен от другарите си.
Така или иначе по време на Корейската война през 1950-1953 г. Пак отново е в армията, командва дивизия и се превръща в един от най-отличилите се офицери на Юга.
На 25 юни 1950 г. Северна Корея, подстрекавана от СССР и Китай, напада и завладява с военна сила по-голямата част от Южна.
ООН възлага мандат на НАТО да възстанови границата по демаркационната линия Силите на пакта правят десант на Пусанското предмостие - единствената част от полуострова, останала извън комунистическа окупация. За кратко Пхенян пада и комунистическата армия е изтласкана до пограничните райони в най-северните части. Но тогава се намесват китайски подразделения от "доброволци", които с цената на огромен брой жертви (според различни оценки между 180 хиляди и 750 хиляди души) успяват да удържат Северна Корея и да възстановят територията й близо до размерите й отпреди конфликта.

Заради заслугите си в края на бойните действия Пак е произведен в бригаден генерал, а през 1954 г. е изпратен на обучение в САЩ - артилерийската школа във Форт Сил. Завърнал се в Корея с чин генерал-майор, той става заместник-командир на Втора армия.

През 1960 г. правителството на Ли Син Ман, привикнало да управлява във военни условия, видимо не успява да подобри икономиката. Стига се до сериозен колапс. В страната се шири корупция, а големите компании трупат огромни незаконни доходи и отказват да плащат данъци. Падането на правителството не решава кризата, а дори я задълбочава. Умело подклаждани отвън, се надигат и
студентски протести,
които искат незабавно
обединение със Севера
По време на Втората република група млади офицери излизат с програма, която предвижда наказания за военни с висок ранг, замесени в репресии срещу собственото население или незаконно облагодетелствали се от армейско имущество. Искат още и оставка на некомпетентните и корумпирани командири, политически неутралитет за армията, подобряване на положението на военнослужещите, както и ликвидиране на фракционните тенденции. Всичко това е в разрез с плановете на правителството, което провежда политика на отслабване на репресиите.
Така се стига до военния преврат на 16 май 1961 г., извършен от около 3500 души начело с 200 офицери. които превземат щаба на войската и искат смяна на военната върхушка. Сред тях е бил и Ким Чжон Хил - роднина на Пак по линия на жена си. Именно чрез него бъдещият президент е привлечен за каузата. Смяната на властта минава безкръвно и почти без съпротива, а след кратко време премиерът и правителството подават оставка и Пак Чжон Хи става председател на т. нар. Революционен военен комитет.
Новите управляващи обявяват извънредно положение и започват бързи реформи. Възстановяват обществения ред, като оказват натиск върху студентските активисти. Най-забележителна
е безкомпромисната
им борба с корупцията
Още в самото начало по улиците на Сеул за изведени оковани един за друг известни фигури на организираната престъпност, конфискувани са незаконно придобити имоти на политици и бюрократи, а в същото време са намалени дълговете на земеделските производители и рибарите. Някои големи компании са принудени да платят тежки глоби за стари прегрешения ("Самсунг" плаща глоба от 3 млн. долара), но им е разрешено да продължат бизнеса.
През юни 1962 г. правителството извършва парична реформа и по този начин изземва 87 млн. долара с неясен произход от сметки в частни банки. Новоприетият Закон за прочистване на политиката забранява политическа дейност на 4367 души от предишните режими. В държавния апарат също се извършва масова чистка - арестувани, понижени или изпратени в пенсия са над 17 000 чиновници и около 2000 военни.
Окуражени от резултатите, привържениците на Пак Чжон Хи му дават по-големи правомощия. Но въпреки всичко реформите не минават гладко. Постоянните дрязги между военните и напрежението между армията и тайните служби изкарват Пак извън нерви. На 18 януари 1963 г. той обявява, че
главните цели на революцията все
още не са постигнати
През август същата година излиза от военна служба и се кандидатира за президент от демократичната републиканска партия на насрочените свободни избори. През декември ги печели и взема властта вече по легален път.
При това не се отказва от радикалната си програма и този път се заема да прочиства от корупция редиците на собствената си партия, вследствие на което на изборите през 1967 г. печели още по-убедителна победа. Въпреки че по това време вече икономическите успехи на страната са забележителни, Пак си остава еталон за честност.
Разказват, че скромността му била пословична и дори достигала до аскетизъм. Като държавен глава продължавал да се храни главно с ориз, смесен с просо и слагал специално блокче на тоалетното казанче, за да ограничи разхищението на вода. Освен това по подобие на римския сенатор Юлий Агрикола и той до края на живота си лично обработвал неголям участък земя в родното си село.
В началото на 70-те години генералът отново повежда кампания срещу корупцията. Проверени са хиляди държавни служители, 265-има души са арестувани. На кмета на Пусан е предявено обвинение за присвояване на 25 млн. вона. И въпреки яростните протести на опозицията Пак печели за трети път в демократични избори през 1971 г. След това, макар да запазва мнозинство в парламента и да е назначил правителство, той отменя президентските избори. Южна Корея навлиза в период, който някои наричат "диктатура на развитието". За Пак това е "чучесон" - доктрина на национален субективизъм. Докато е на власт, той
разработва оригинална
доктрина за развитие
на икономиката
Стратегическите цели, поставени при управлението на Пак, трябва да бъдат постигнати, като се следват три основни принципа: максимализъм, целеустременост и динамика. Те най-ясно се виждат в политиката на индустриализация, която бележи успешното развитие на Южна Корея до наши дни. Казват, че докато веднъж гледал пропаганден филм за успехите на Севера, пак се зарекъл: "И ние ще направим същото, но по-добре и по-бързо!" И действително само след няколко години в средата на 60-те неговата страна задминава КНДР по всички важни икономически показатели, и то при условие, че преди разделението почти цялата промишленост, важни природни ресурси и повечето специалисти са останали на север.
Чудото става възможно благодарение на формулираните от Пак принципи за добро управление. Според тях правителството контролира външната търговия и взема протекционистични мерки по отношение на местното производство. Неговата концепция е Корея да има производство, ориентирано към износ, и да стане нещо като монтажна за вносните суровини. За целта третира преференциално 10 от най-обещаващите корпорации в замяна на подкрепата им за реформите. Това са станалите известни като "китове" на южнокорейската икономика "Самсунг", “Деу”, "Хюндай", "Голдстар" (бъдещата LG Electronics) и др.

По правило големите компании не се специализирали в едно производство, а започнали
да произвеждат всичко - от шевни машини до компютри и от валцувана стомана до микрочипове. На практика правителството избира и ръководителите им, но вместо да назначава "олигарси", се ориентира към бизнесмени с доказани качества.
Държавата влага много средства в инфраструктура, енергетика и иновации. Благодарение на това през 1969 г. ръстът на БВП достига 9,7 процента, а в следващите години даже до 25 и 45%.
Заради особената ситуация на полуострова много средства отиват и за оръжие, но примерът, който Пак дава с личната си безкористност, явно е повлиял благотворно и никой от приближените му не строи дворци и не затъва в корупция.
Разбира се, тези резултати се дължат и на големи усилия и лишения от населението. През този период в страната работният ден, рядко е под 10 часа, собствениците на предприятия пестят от площ и се работи при тежки условия. Въпреки това гражданите виждат смисъл в усилията си (за няколко години доходът на човек нараства на 1000 долара, а след 20 г. управление на Пак стига 4300 долара). Народът започва да яде до насита, постепенно
телевизорът и леката
кола стават не лукс,
а част от живота
на корееца.
За комунистическия съсед обаче тези постижения са трън в очите. На 21 януари 1968 г. отряд от 31 севернокорейски командоси е изпратен в Сеул със задача да убие Пак. Спират ги полицейски патрули само на 800 метра от резиденцията на президента и всички с изключение на двама са пленени или убити.
Второ покушение е извършено на 15 август 1974 г., когато в Националния театър Пак държи реч в чест на годишнината от освобождението на страната от японска окупация. От първите редове на залата севернокорейският агент Мун Се Гван открива огън от упор срещу генерала, но не го улучва. Един от куршумите попада в съпругата на президента Юк Йон Су, а друг
пронизва
смъртоносно момиче,
седящо наблизо
Макар да вижда, че жена му е смъртно ранена (тя умира още същия ден), Пак се изправя отново на трибуната и довършва речта си.
Третият атентат на 29 октомври 1979 г. обаче е успешен. Изненадващо той е извършен не от севернокореец, а от шефа на службите за сигурност на Южна Корея Ким Че Кю. След като го арестуват, той обяснил, че застрелял президента от патриотични подбуди, тъй като бил пречка за демокрацията в страната. Убиецът и съучастниците му са осъдени на смърт чрез обесване, а президентът е погребан на Националното гробище в Сеул.
В масовото съзнание на южнокорейците Пак Чжон Хи остава една от най-видните политически фигури в историята на Корея. С право той се смята за един от главните архитекти на корейското "икономическо чудо". През декември 2012 г. дъщеря му Пак Гън Хе като кандидат на дясната партия “Сенури” (преименуваната Демократическа републиканска партия на баща й) е избрана за президент на Република Корея.
След встъпването си в длъжност Пак Гън Хе се извини за нарушаването на човешките права по време на управлението на баща й.