Тръгвайте, защото те полудяха. Тръгвайте, сега е моментът. По-късно ще стане по-лошо както за вас, така и за нас. Опасно е да оставате. Не го правете."
С тези думи се обърнала една от сирийките, живеещи в бежанския лагер в Харманли, към българка, работеща в столовата на центъра, в момента на бунта, научи "168 часа".
"Те наистина направиха жива верига и ни помогнаха да избягаме. Не бяха малко хора и ако не бяха го сторили, сега не се знае какво щеше да се случи с всички нас", разказа пред вестника служителката, която пожела анонимност.
По думите й това, което е станало точно в този ден, ще остави белег в съзнанието й завинаги. 
"С колежките си говорехме в столовата, всичко беше спокойно. Изведнъж се чуха викове, първо от един мъж, а след това се разнесе из всички. Не знам какво крещяха. Жената до мен, която разбира малко английски, ми каза, че част от тях, които също говорят английски, викали: Искаме свобода, пуснете ни навън. Бяха като обезумели.
След това започнаха и да блъскат. Ние се затворихме в една стая с още 2 жени. Оттам чувахме виковете и блъскането, дори и плачещи жени.
Изплашихме се, само се гледахме и не говорехме. После дойде звукът на чупене на стъкла. Сякаш хвърляха столовете по прозорците и ги трошаха с тях, за да излязат навън, защото вратите бяха заключени", спомня си служителката.
Тя и нейните колежки напуснали стаята, в която се намирали, когато усетили мирис на изгоряло.
"Замириса ни на изгоряло и веднага си помислихме: Боже, те ще запалят целия лагер и ние ще изгорим вътре като факли. Решихме, че е моментът да бягаме. Отворихме вратите и една от бежанките ни дръпна, викайки: Насам, насам.
Бяха се събрали в коридора към вратата няколко човека един до друг. Част от бунтарите, които се бяха развилнели, бяха сложили качулките си и гледаха всички на кръв,
дори и бежанците, с които до вчера се хранеха на една маса.
Докато минавахме или по-скоро притичвахме покрай тях, ми се стори, че в живата верига преобладаваха жени и момичета, но трябва да кажа, че видях и момчета", разказва още жената пред "168 часа".
За нея станалото е учудващо и неочаквано, тъй като тя самата не си представяла, че някой от тях може да въстане на бунт.
"Не мога да приема това, което стана, все още. Довчера на същите тези хора им правехме и слагахме храна. Голяма част от тях се бяха научили да казват "благодаря" на български.
Изведнъж почват да чупят, крещят и палят.
Не го приемам и не го одобрявам. Наистина
бяха под ключ за карантината, но това беше за добро както за тях, така и за всички останали, за да не се разнасят зарази", сподели още служителката. 

На нея дори й се губят моменти от самото излизане от лагера и не желае да се връща чрез спомените към него.
"Ходех с наведена глава, защото изпитвах страх да не ядосам някого с погледа си. Не си спомням всяка една минута точно какво е ставало.
Исках да изляза по-бързо и не мислех за друго. Само за семейството си и колко силно исках в този момент да съм при тях", разказа още тя.
По думите й никога досега никой от бежанците в лагера не се е карал с някого от персонала, нито пък са се бунтували така срещу нещо.
"На пръв поглед те не са лоши хора. Не са ни посягали, нито пък са викали на някоя от нас, служителките. Точно затова се учудихме. Не очаквах такова поведение. Има със сигурност един подстрекатор, който е започнал всичко и е въвлякъл останалите.
Наговорил е няколко по-наивни и така е започнал целият бунт. Пак ви казвам - не са всички така. Добри са и възпитани,
един е виновен и той е инициаторът. 
Дано само заради него накрая не пострадат всички", обясни още жената.
Оказа се, че наистина двама човека са основните организатори на целия бунт в центъра. Според разследващите това са Идрис Бабакархел и Абдул Малек. Преди време първият бил задържан в Германия за продажба и разпространение на наркотици, лежал е година и половина в затвора и е бил експулсиран. Идрис пребивава в България от 4 месеца. Пред съда той отрече да е мозъкът на бунта.

Как ще става депортацията на бежанци, четете в хартиеното издание.