И в Щатите има Велико народно събрание.

Официално Тръмп все още не е избран за президент. Ако не му мине котка път, това ще стане факт на 19 декември, когато ще гласуват 538-те членове на Електоралната колегия–екзотична институция, която редовно предизвиква радини вълнения сред тукашните политолози.

Някои от пратените да гласуват за Тръмп електори формално не са съвсем длъжни да го правят. Но пък ако се отметнат, ги чака линч. Тълпите сега ги плашат, чеако не се отметнат, също ги чака линч.

Освен това в някои щати още броят вота. Ако Флорида случайно се обърне, президент става Хилари. Там разликата е едва 12 хиляди бюлетини, колкото не достигаха у нас, за да бъде референдумът задължителен.

Но тъй като населението на щата е над 20 милиона, то е все едно у нас разликата да е едва 4 хиляди гласа. Направо плаче за някоя българска технология. Трябва да са пълни смотаняци, ако не се възползват.

Може би трябва да им пратим някой експерт от нашата ЦИК. Казвам “електорална колегия”, защото съм от старата школа. Сега някои политолози му казват “електорален колеж”.

Миналата година един млад политолог даже представил в ГЕРБ диплома от Американския електорален колеж (АЕК), пълни шестици от горе до долу. Перфектна диплома.

За зла участ, друг млад политолог се сетил, че в САЩ системата не е шестобална. Голяма завист и злоба се наблюдават между младите кадри днес, ще се изядат. Както и да е, предложили му по традиция да оглави там земеделския фонд…* Той обаче поискал отбраната, обичал изтребителите.

Та тази колегия, или може би колеж, взе да става опасна. Онзи ден направих глупостта да се мярна на малкия екран. И там политологът Димитър Димитров ме удари в земята с твърдението, че при американската Електорална колегия било същото нещо, както при мажоритарния вот в 2 тура (М2). На първия тур народът гласувал за един, а на втория – за друг. Та така и в САЩ сега. Хилари печелела народния вот на първи тур, но в колегията победител на втория тур е Тръмп.

Демек дали ще е втори тур, или ще е колегия, дали ще е Тръмп, или генерал Радев, демокрацията е все детско трупче в канавката. Това прозрение на уважаемия политолог е толкова оригинално, че заслужава Нобеловата награда за политология. Нямало такава? Добре, може и за алхимия, защото с него се откриват философския камък.

Вземаш кокоши крак, откъсната при пълнолуние меродия, срамен косъм от индийска девица и при първи петли викаш духа на Тръмп. Затваряш отварата в бутилка и я продаваш на Цветан Цветанов като еликсир за печелене на избори.

Сега доста американци са излезли на улиците да искат премахване на колегията - президентът да се избира пряко. Тяхна си работа, аз съм кибик. Вълнува ме само нашенските политолози да не берат меродия по пълнолуние. Затова съобщавам следното:

Както е известно, Щатите не възникват направо в днешния си вид. През 1765 г. населението на колониите отхвърля британското владичество, започва война и тя завършва през 1783 г. с Парижкия договор между британския крал и представителите на Обединените американски щати, т.е. 13 бивши колонии.

Тук казвам “обединени”, защото това е правилният превод на думата united. Има и съществена разлика в смисъла. Ако щатите бяха съединени (joined), нямаше да са федерална държава. “Манчестър Юнайтед” значи Обединен Манчестър, а не Съединен Манчестър. Така че правилният превод на USA е ОАЩ, но кой ли те чува…

В началото щатите са отделни държави. Имат общо съвещателно тяло почти без пълномощия, наречено Конгрес на Конфедерацията. Делегатите в него не са избирани от населението, а изпращани от щатските събрания. След дълги спорове и обрати през 1781 г. тези щати одобряват т.нар. Устав на Конфедерацията и постоянен съюз, което служи за общ договор. По силата на този документ са избирани десетина “президенти”, за които днес и американците не са чували.

Глаголът to preside означава просто “председателствам”. Не знам дали си спомняте, но през 1990 г. БСП настояваше Петър Младенов да бъде наричан президент, а СДС – председател. Накрая постигнаха гениален компромис, “президент/председател”. Както и да е, да се върнем в Америка. През 1787 г. щатите най-сетне решават, че трябва да имат истински президент и да напишат истинска конституция.

С чл. 2 от новата конституция се създава Електоралната колегия, която да избере президента чрез една доста сложна процедура, за която тук няма място. Първият истински президент, Джордж Вашингтон, изобщо не е избиран от народа. Както и вторият.

След това постепенно в някои щати хората започват да гласуват, за да определят за кого трябва да гласуват техните представители в Електоралната колегия. После това се подема и от други щати. Това е дълъг и сложен процес, изпълнен с перипетии, скандали и дори дуели.

И още в самото начало тръгва вечният спор между федералисти и конфедералисти, който се води и досега.

Днес щатите все още имат сериозна автономия. И който държи на щатските права, той е готов да воюва за Електоралната колегия.

Според анкета на “Хъфингтън поуст” 41 на сто от американците искат да се премахне Електоралната колегия, 34% държат тя да остане, а 25 на сто не са сигурни. Но пък привържениците на колегията са много по-ревностни. За тях тя въплъщава духа на конфедерацията и плътта на федерацията.

Тази нагласа трудно се схваща у нас, тъй като ние нямаме усет за самото понятие “федерализъм”. А в САЩ и особено в южните щати за това са воювали и проливали кръвта си дедите, това е архетип в колективното подсъзнание.

Подсъзнанието няма как да се преведе на чужд език.  Затова тук и професорите по политология не го схващат напълно, а пък фейсбук експертите – хептен. Все едно да започнеш да учиш цигулка на 70-годишна възраст.

Сега се активизираха противниците на колегията сред демократите. Миналия път обаче това бяха републиканците. Те не искаха да премахват колегията, а да я преструктурират според избирателните райони на представителите в долната камара, защото това би им дало предимство. Изобщо всеки тегли чергата, но тя стои на едно място.

Преди 4 години едни патриоти от Тексас искаха щатът им да обяви независимост. Сега същото го искат интелектуалци в Калифорния. Винаги е имало и ще има горещи глави, но САЩ или ОАЩ са си непоклатими.

Колегията няма как да се премахне сега и веднага. Нужно е ново допълнение в конституцията. То първо се гласува с две трети мнозинство в Сената и в Камарата на представителите, което при днешното съотношение на силите е невъзможно. После се одобрява в три четвърти от щатите. Не е никак лесно. Понякога допълнението отнема десетилетия, а едно си виси от 1789 година.

Но има и друг начин – по желание на две трети от щатите може да се свика Конституционно събрание, нещо като нашето Велико народно събрание. То гласува с мнозинство от две трети поправките в конституцията, но после текстовете трябва пак да се приемат в три четвърти от щатите.

В заключение вижте какво научихте днес: 1. Тръмп все още не е сигурен президент. 2. САЩ трябва да се пишат ОАЩ. Не съединени, а обединени щати. 3. И в САЩ има Велико народно събрание. Уви, за почти 230 години то още не е свиквано. Бавно действа този народ…

*Който вземе този фрагмент от статията на сериозно, да ми се обади. Ще му продам Айфеловата кула със 70 процента намаление.