Първата е англо-американската мажоритарна система, по която у нас се провеждат кметски и президентски избори. При нея има подварианти вотът да се проведе в един или в два тура. В първия вариант избран е този с най-много гласове. А във втория на балотажа отиват първите двама, получили най-висок резултат. За парламентарни избори страната ще трябва да се раздели на 240 едномандатни района. Нещо подобно предлага омбудсманът Мая Манолова, като по нейните разчети в България ще трябва да има 231 района, а в чужбина - 9.

“Над 2,5 млн. граждани гласуваха на националния референдум за въвеждане на изцяло мажоритарна система с абсолютно мнозинство на два тура. Предвид огромното участие и внушителната подкрепа за въпросите смятам, че желанието на хората е задължително за институциите”, каза Мая Манолова.

Втората чисто мажоритарна система е френската. Вотът се провежда в два тура. На балотажа се състезават не само първите двама, а всички, които са преодолели бариера от 12,5%.

Третата е германската. Казват й смесена, но това е неточно. Терминологично тя не е мажоритарна, а пропорционална с персонификация. Предлага се да избираме 120 депутати по пропорционални листи и 120 мажоритарно излъчени. Партиите ще имат един общ списък и отделно кандидати като личности в 120 мажоритарни райони. При нея се сумират гласовете за дадена партия плюс тези за нейните мажоритарни претенденти. Така дори мажоритарният да загуби в определен район, неговите гласове се прибавят към общия брой на партийната листа.

При положение че тя получи повече от 4%, участва в разпределението на мандатите.

Има и вариант 120 от депутатите да се избират мажоритарно и 120 пропорционално без връзка между гласовете за тях.